ЕКП призова за усъвършенстване на директивата за минималните заплати

Европейската конфедерация на профсъюзите призовава за усвъвършенстване на подготвяната директива за минималните работни заплати, за да доведе тя действително до справедливи възнаграждения и утвърждаване на колективното трудово договаряне.

От ЕКП посочват и силни аргументи за това:

ЗАПЛАТИТЕ – ДВИГАТЕЛ НА ИКОНОМИКАТА В ЕС

Заплащането на труда е от значение за житейските възможности не само на работниците и техните семейства, но и за бизнеса, тъй като работниците харчат доходите си за потребление на стоки и услуги. Икономиките в ЕС разчитат главно на вътрешното търсене. По-високите заплати означават по-високо потребление, т.е. търсене.

ЗАЩО Е НУЖНО ЕС ДА УТВЪРЖДАВА КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ

Броят на работниците, обхванати в колективното трудово договаряне, бележи спад в 22 от 27-те страни-членки на ЕС.

Работниците, участващи в колективни договори, се радват на по-добро заплащане и по-добри условия на труд в сравнение с останалите.  Няколко държави-членки на ЕС не зачитат правото на сдружаване и на колективно договаряне, съгласно Европейската харта на социалните права.

По-високите законоустановени минимални работни заплати и по-солидното колективно трудово договаряне биха дали тласък на икономическото оживление след пандемията от Covid-19 и биха способствали за намаляване на социалното неравенство, което расте непрекъснато от 80-те години на миналия век насам.

ЗАЩО Е НУЖНО ЕС ДА ОСИГУРИ ПО-ВИСОКИ МИНИМАЛНИ РАБОТНИ ЗАПЛАТИ

Седем от всеки 10 работници на минимална заплата са затруднени да преживяват.

Делът на хората в ЕС, които, макар и заети, са застрашени от бедност, е нараснал от 8% през 2007 г. на 9% през 2018 г.

В 12 страни, сред които Германия, Италия и Испания, делът на заетите, изправени пред бедност, е нараснал за периода 2010-2018 г.

Мнозина от критично необходимите по време на пандемията работници, заети например в социалните и здравните грижи, в чистотата и в селското стопанство, са на минимална заплата.

По-високите минимални заплати водят до повишаване на заплащането на всички нископлатени работници. Данните сочат, че въвеждането и повишаването на минималните работни заплати, не води до загуба на работни места.

През месец октомври 2020 г. Европейската комисия обнародва предложението си за ДИРЕКТИВА НА ЕС ЗА АДЕКВАТНИТЕ МИНИМАЛНИ РАБОТНИ ЗАПЛАТИ В ЕС.

ЕКП приветства факта, че избраната правна форма е директива, т.е. държавите членки се задължават да предприемат действия за утвърждаване на колективното трудово договаряне.

Държавите-членки, в които по-малко от 70% от работниците са обхванати в колективното трудово договаряне, се задължават да разработят национален план за действие за увеличаването на този относителен дял. Всички държави членки се задължават да утвърждават адекватните законоустановени минимални работни заплати и гаранциите за участие на синдикатите. Изисква се също държавите да настояват работодателите с възложени обществени поръчки да зачитат колективно договорените заплати в съответния бранш и регион. Важно е също да се отбележи, че Директивата не нарушава националните традиции на пазара на труда – от държавите не се изисква да въведат законоустановена минимална работна заплата или механизъм за разпростиране на колективното трудово договаряне.

При това обаче са НЕОБХОДИМИ ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ на проекта за предотвратяване на отрицателните последици и за по-сигурно постигане на заявените му цели.

Държавите-членки следва да бъдат изрично задължени да увеличават обхвата на колективното договаряне и да гарантират зачитане на правото на колективно договаряне на всички работници, в това число и на нетрадиционно заетите и самонаетите. Националните планове за действие трябва действително да допринасят за нарастването на този обхват и да предвиждат мерки срещу саботирането на синдикалната дейност.

Директивата следва да предвиди прагово „равнище на достойнство“ на стойност 60% от националния медианен размер и 50% от националния среден размер на брутната работна заплата, под който не може да пада размерът на законоустановената минимална работна заплата.

Нито един работник не следва да бъде изключван от защитата на минималната работна заплата, там където тя е установена. Държавите-членки следва да бъдат задължени да премахнат случаите на изключване (напр. млади работници, домашни работници, трудови мигранти), ставки под минимума (напр. при младите работници) и удръжки (напр. за работно облекло или обучение).

Работодателите, ползващи достъп до обществени поръчки или обществено финансиране, трябва да са сключили колективен договор с работниците си, а всеки работодател, който не зачита синдикалните права на работниците, трябва да бъде лишен от достъп до обществени поръчки и финансиране.

ДОГОВОРНОТО ПРАВО НА ЕС НЕ ВЪЗПРЕПЯТСТВА ДЕЙСТВИЯТА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА СПРАВЕДЛИВИ УСЛОВИЯ НА ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА

Институциите на Съюза не могат да определят размерите на трудовите възнаграждения, нито да въведат обща за Съюза минимална работна заплата, от което обаче не следва, че те нямат прерогативи да регламентират въпросите за заплащането на труда. Няколко действащи директиви на ЕС предвиждат показатели и прагове, свързани с работните заплати. Зачитането на правото на работниците на сдружаване и на колективно договаряне попада в сферата на правата на човека и е неразделна част от договорното право на ЕС по силата на Хартата на основните права на Европейския съюз.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *