Въпреки че всеки работник в Европейския съюз следва да бъде социално осигурен, хората, които идват да работят в ЕС от трети страни за кратък период от време, често са изключени от обхвата на социалното осигуряване или не са осигурени за определени рискове. Това разкрива първото широкообхватно проучване на Европейския профсъюзен институт към ЕКП, извършено в 24 държави членки на ЕС, както и в Исландия и Норвегия.
Неотдавна шведското председателство поднови дебатите относно връщането на мигрантите, които влизат в ЕС без разрешение, но продължават и дискусиите относно законните работници мигранти в контекста на недостига на работна ръка. Това се илюстрира от предложението, прокарано от Европейския парламент, за преразглеждане на режима на единно разрешение за пребиваване и работа за работници от държави извън ЕС (Преразглеждане на Директива 2011/98/ЕС).
Събраните от експертите на ЕПИ 26 индивидуални доклада за отделните държави допринасят за дебата относно подхода към социалната сигурност. Като общо правило работодателите, които наемат краткосрочни работници мигранти, трябва да плащат социалноосигурителни и здравни вноски, както правят за редовно наетите местни работници. В различните проучвания на националните юрисдикции, включени в настоящия доклад, това общо правило, за съжаление, е предмет на различни изключения и ограничения. Дори и да са осигурени, краткият период, през който работят, означава, че работниците, граждани на трети държави, може да нямат право на обезщетения или достъпът им до тези обезщетения да е почти невъзможен, ако вече са напуснали територията на ЕС.
Регламентацията на достъпа до социална сигурност за краткосрочни работници, граждани на трети страни, в ЕС и ЕИП като цяло не е достатъчно проучена. „Колкото е важна социалната сигурност за националните работници, толкова вероятно е още по-важна за работниците мигранти. Тъй като работниците мигранти обикновено са изложени на повече рискове, свързани с професионалния им живот“, напомня Зане Раснача, старши изследовател на ЕПИ и съавтор на този доклад заедно с Владимир Богоески.
Това несправедливо положение се засили по време на кризата с пандемията Covid-19. Стана ясно, че работници мигранти са от съществено значение в много области на икономиката и обществото. Това официално признание обаче не предотврати нарушаването на правата на работниците и по-нататъшното им изключване от рамките на социалното осигуряване, например в Германия, въпреки подобренията в други държави, включително Австрия, Чехия и Дания.