Европейска Зелена сделка и влиянието й върху България

Ръст на цените и затваряне на производства са сред рисковете

Антон Иванов

  • Най-общо за Зелената сделка

Една от шестте водещи инициативи на новата Европейска комисия, всички подкрепени от Европейският парламент и Съвета на Европа, е насочена към мерки в областта на климата, с които да се постигне въглеродна неутралност на Европа до 2050 година.

От една страна, тази инициатива се определя като историческа възможност за икономическа трансформация и поемане на лидерство при усвояване на новите технологии на 21 век. От друга, тази инициатива поставя на тежко изпитание промишлените двигатели в редица страни на Европейския съюз. В основата на тези диаметрални виждания стои различната промишлена и социална база на страните-членки, които по презумпция трябва да реализират общи дългосрочни политики.

Макар и второстепен, въпросът за наименованието на тази инициатива също е интересен – често официалните лица у нас говорят за Зелен пакт, но в същината си терминът „пакт“ се свързва с международен договор между държави с преимущесвено политическо значение. В случая е трудно да се говори за наличие на договор, към който страната ни да се е присъединила и който да очертава ангажиментите на държавите по зеления преход.

По-точно е все още да се използва терминът „сделка“, като волеизявление насочено към установяване на определени желани правни последици. Защото Зеленета сделка е именно това – предложение (или волеизявление) на Европейската комисия, което тепърва ще очертава правните последици за всяка страна-членка, включително ангажиментите по постигане на общи климатични цели и по начините за финансиране на „зеления преход“.

Добре е да се споменат и другите инициативи на Европейската комисия, а именно:

  • европейска стратегия за цифровизация,
  • икономика в интерес на хората,
  • по-силна Европа на световната сцена,
  • утвърждаване на европейския начин на живот,
  • култура на зачитане на върховенството на закона в ЕС.

Общо тези инициативи съставляват рамката за развитие на отделните страни-членки в посока на качествена нова икономика. Страните имат известна самостоятелност при планиране на конкретните действия, но е важно да се търсят партньорства в рамките на Европейския сьюз, които съответстват на националните приоритети и чрез които да се постигат национални приоритети.

  • Области на въздействие

Зелената сделка търси формата за реализация на много амбициозен икономически преход, но и изграждане на различно общество на континента. Очертанията на този преход не са изяснени в детайли, но прави впечатление силната начална подкрепа за споделените идеи, както от гражданите на много страни в Европейския сьюз, така и от мощни бизнес организации и финансови институции. По този повод е уместно да се цитира г-жа Кристалина Георгиева, която посочва, че България може да се възползва от новите политики на Европейския сьюз за нисковъглеродна икономика и да намери своята ниша в нея, защото нисковъглеродната икономика ще даде нов тласък на инвестициите и ще спомогне за създаването на нови работни места.

Мотивацията на подкрепящите бизнес организации и финансови институции е очакването, че зелените технологии, съвместно с дигиталните технологии, ще са определящи за формиране на пазарите към средата на този век и онези, които ги усвоят първи ще имат предимство.

Зелената сделка включва ангажименти за по-ефективно използване на ресурси чрез преминаване към кръгова икономика, целящи ограничаване на изменението на климата, обръщане на тенденцията за загуба на биологично разнообразие и намаляване на замърсяването. Тези ангажименти обхващат всички сектори на икономиката, но особенно ще се отразят на транспорта, енергетиката, селското стопанство, строителството, както и промишлени отрасли като стоманодобива, цветната метлургия, химическата индустрия, производството на цимент, текстилната индустрия и други.

Конкретните сфери на въздействие на зеления преход са:

  • Трансформация на енергийния сектор, целяща декарбонизацията при производството на енергия до 2050 година (или по-рано) и замяната на изкопаемите горива с ВЕИ, като е оставена възможността и за ядрената енергия.
  • Кръгова икономика и гарантиране на по-устойчиви, съобразени в по-голяма степен с околната среда производствени цикли, като се стимулира развитието на нови пазари за неутрални по отношение на климата и кръгови продукти.
  • Модернизиране на сградния фонд за постигане на по-ниски нива на използваната енергия за отопление и охлаждане.
  • Трансформация в сектор транспорт чрез насърчаване на използването на транспортни средства на електрическа енергия или водородно гориво.
  • Защита на биоразнообразието чрез мерки за защита на екосистемите.
  • Стратегия „от фермата до трапезата“, която има за цел храната да остане безопасна, питателна и с високо качество, като е произведена с минимално въздействие върху природата.
  • Прилагане на план за действие за постигане на нулеви емисии с цел предотвратяване на замърсяването на въздуха, водата и почвата.

Въвеждането на общо законодателство (т.н. Зелен закон) ще осигури синхрона между действията в отделните сфери, така че да се постигнат общите цели за намаляване на въглеродните емисии. Плановете за постигане на общите цели са свързани със значителни разходи във всяка сфера на въздействие, поради което Европейската комисия се ангажира да разработи анализ за разходите и ползите при осъществяване на зеления преход.

Този анализ ще е ключов при окончателните решения по детайлите на Зелената сделка в средата на 2020 година. Първата „битка“ ще е за одобряване на нови свръх амбициозни цели за ограничавне на въглеродните емисии към 2030 година на ниво от 55%, вместо сега приетото ниво от 40%. Тази промяна на целите реално ще засегне всички, защото ще започне да се отразява на сметките ни още от 2023 година.

  • Финансиране на дейности според Зелената сделка

Въпреки принципната подкрепа на широки кръгове от обществото за постигане на по-чиста природна среда и по-високо качество на живот, въпросът за необходимите разходи и съответно възможната скорост за постигане на такива цели е ключов. Не напразно действията по всяка отделна сфера на въздействие се обвързват със социалното измерение на плановете, като се декларира намерението да не се допусне задълбочаване на социалното неравенство, а да се прилага на практика принципът „никой да не бъде изоставен“.

Според някои оценки за постигане на поставените цели в областта на климата и енергетиката, ЕС се нуждае от 260 млрд. евро допълнителни годишни инвестиции, които все още не са мобилизирани. Засега се планира да бъдат отделени около една четвърт от бюджета на ЕС за справяне с изменението на климата, за което се предлага схема за привличане на 1 трилион евро за инвестици в следващите 10 години. Това е най-общата финансова рамка на Зелената сделка, като понастоящем основно внимание се отделя на формирането на механизъм за справедлив преход, предназначен да помогне на регионите, които са най-засегнати от прехода към по-чисти индустрии.

Механизмът ще мобилизира 100 милиарда евро за периода 2021—2027 година, които да бъдат насочени приоритетно към най-засегнатите региони, за да се смекчат социално-икономическите последици от прехода.
Механизмът за справедлив преход има три основни източника на финансиране:

  • Фонд за справедлив преход, който ще получи средства от ЕС в размер на 7,5 милиарда евро за периода 2021—2027 година;
  • Специална схема за справедлив преход в рамките на InvestEU за мобилизиране на инвестиции (включително от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд);
  • Механизъм за отпускане на заеми за публичния сектор от Европейската инвестиционна банка, подкрепен от бюджета на ЕС, за мобилизиране на допълнителни инвестиции.

Практически държавите-членки следва да допълнят всяко евро, получено от Фонд за справедлив преход с 1,5 до 3 евро от кохезионните си фондове. Отделно се разчита на целево съфинансиране от банки и участие на частния сектор, така че основната част от разходите ще бъдат поети от крайните потребители и предприятията.

Изискванията за достъп до механизма за справедлив преход, но и за банково финансиране при облекчени условия, е всяка страна да има план за преход, който да обхваща засегнатите региони – това е ключово условие на Зелената сделка, защото такива национални планове ще се превърнат в основата на договорните ангажименти.

Освен подготовката за достъп до целевите финансови източници за осъществяване на нови инвестиции или за социални програми, следва да се отчита, че общите политики на Европейския съюз имат и общ финансов ефект върху икономиката. Този ефект вече се отразява чрез въведените изисквания за пазарна конкуренция във всички сфери, ограничаване на възможностите за държавно подпомагане и задължителност на екологичните изисквания. Основен инструмент на политиките, например, е задължителната търговия на въглеродни емисии.

На пръв поглед националните планове могат да се развиват в индивидуални посоки и няма една задължителна рецепта за всички страни. Поради това сега у нас да се твърди, че „в нито един документ не пише коя електроцентрала колко ще работи“.

Въпросът обаче е колко ни струва, за да стоим на едно място, съпоставено с възможностите да защитим националния интерес, като използваме възможните ресурси на общите европейски политики.

  • Национални позиции и въздействието върху България

На настоящия етап може ясно да се определи въздействието на зелените политики върху България – повишаващи се разходи за енерго и промишлено производство и повишаващи се крайни цени. Прогнозируеми са и последствията при движението по инерция – затваряне на производства, социални и демографски проблеми.

В сектор енергетика въздействието на зелените политики може да се определи още по-конкретно:

  • увеличените цени за закупуване на въглеродни емисии водят до увеличаване на цените на електрическата енергия и ограничаване на производството от въглищните ни централи,
  • изискванията за либерализация и ораничаване на регулирания пазар ще прехвърли това ценово увеличение и към домакинствата,
  • приетите вече европейски регламенти поставят въглищните ни централи в практическа невъзможност да работят пълноценно след 2025 година (независимо от опитите за политическо противопоставяне),
  • при липсата на планове за заместващи мощности, които да са налични в следващите до 5 години, алтернативата за увеличаване на вноса на електрическа енергия изглежда реална.

Що се отнася до националната позиция по Зелената сделка, то тя се изчерпва със съгласието за постигане на въглеродна неутралност на Европа до 2050 година, общата декларация за намерение да се запази националната енергийна независимост при сегашния енергиен микс, включително и при работа на въглищните централи, както и поставяне на скромни цели за 2030 година по плана Енергетика и Климат. Поради липсата на енергийна стратегия е трудно да се оцени как страната ни ще развива сектора, при отчитане на общите европейски политики и изисквания, нито как ще бъдат избегнати сътресения за нашата икономика.

В контекста на подготовката на Механизма за справедлив преход и Планът за инвестиции за устойчива Европа е направена оценка на разходите за преход на страната ни, които са оценени на 20 – 25 милиарда евро.

В тази сума са включени загубите от спиране на добива на въглища и свързаните енергийни мощности, както и социалните разходи, които общо надхвърлят предвидената за страната ни субсидия от 458 милиона евро от Фонда за справедлив преход.

Включени са също и разходи за нови заместващи мощности, включително и АЕЦ „Белене“. Те значително надхвърлят предвидените за страната ни средства по Механизма за справедлив преход. Тук е важно да се подчертае, че нито един от наличните финансови източници за финансиране на зеления преход не включва проекти на нови ядрени централи, което е основен акцент в текущия национален план.

При прегледа на изискванията за получаване на достъп до финансиране и на сегашните обосновки за разходи, свързани със зеления преход, може да се заключи, че не повече от 35% от разходите могат да се финансират по линия на предвидените финансови механизми на Европейския съюз, а останалите ще останат в тежест на националната сметка.

Такъв план, който да стане основа за Зелен пакт, след приемане на подготвяните от Европейската комисия документи в края на 2020 година, не е добър, защото ще е на висока цена и е предпоставка за забавено икономическо развитие.

Наложително е час по-скоро да се представи на обществото у нас стратегия за развитие, която ограничава националните разходи за зеления преход и в максимална степен се възползва от европейските източници за финансиране. Такава стратегия следва да визира един преход към обновена и индустриално силна България, която се възползва пълноценно от членството ни в Европейския съюз.

Такава стратегия е важна също за търсене на подкрепа и съвместни инициативи с други страни-членки, така че да не се позволи Зелената сделка да доведе до влошаване на икономическите ни показатели.

Вашият коментар