Езиковата бариера и условията на труд – пречка за интегрирането на граждани на трети държави

Основните пречки пред работодателите за наемане на граждани на трети държави са непознаване на българското законодателство, размерът на предлаганите възнаграждения и езиковата бариера – това показват резултатите от проучване на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. То е направено в рамките на синдикалната мрежа за подкрепа на работници-мигранти в Европейския съюз.

Главният експерт по пазар на труда в КНСБ Атанаска Тодорова коментира, че един от изводите е, чекандидатите за работа трябва да получават информация от българските посолства „преди заминаването им за България“: „Защото хората нямат достатъчно информация по отношение на техните трудови и осигурителни и граждански права, когато дойдат на територията на страната“.

Друг проблем, с който се сблъскват гражданите на трети държави, е достъпът до здравни грижи. Препоръчваме да бъдат осигурени лични лекари, които да обслужват лицата по време на техния престой и работа в България. Бихме препоръчали да бъдат организирани безплатни курсове по български език, които би могло да бъдат платени от самия работодател или финансирани от държавни бюджет“, посочи Тодорова.

То е реализирано в рамките на международния проект #UnionMigrantNet и градовете заедно за интеграция“ и бе представено на 13 юли. Проектът е съфинансиран от Генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ по програма AMIF-2018-AG-INTE. Координира се от Европейската конфедерация на профсъюзите, а българските партньори по него са КНСБ и Столичната община през нейната структура „Асоциация за развитие за София”.

Целта на проучването е да се идентифицират на най-често срещаните проблеми за достъпа на пазара на труда на гражданите от трети държави и нагласите на българските работодатели. Целеви групи са лица, търсещи закрила и получили бежански или хуманитарен статут, икономически мигранти граждани на трети страни, работодатели, заинтерисовани страни.

Изводите показват, че пречки пред интеграцията са:

  • Езиковата бариера – липсата на безплатни курсове на работното място или безплатни курсове по български език, организирани от службите и институциите;
  • Несправедливи условия на труд като работа без трудов договор, уволняване без причина, забавяне на заплащане, незаплащане на осигуровки и извънреден труд;
  • Дискриминация към тяхната религия и култура, и разлика в заплащането им, заради статута им на бежанец или имигрант;

Неработещи механизми за интеграцията на гражданите от трети държави са липса на информация от посолствата на съответните страни до Дирекция Миграция и Бюрото по труда и нуждата от по-голям обхват на механизми за интеграцията в пазара на труда за бежанци и хора с хуманитарен статут като срещи с работодатели и курсове за трудова ориентация и преквалификация.

Препоръките от изследването са:

  • качествени и безплатни курсове по български език по време на процеса на интеграция в пазара на труда и на работното място;
  • курсове за преквалификация и трудова ориентация;
  • специални гишета в службите и институциите, където да работят служители, познаващи английски език и най-разпространените езици на мигрантските общности в България;
  • подкрепа за икономическите мигранти от страна на посолствата в техните държави преди заминаването им за България;
  • гарантиране и спазване на трудовите и гражданските права на гражданите на трети държави;
  • улесняване и ускоряване на процедурите за регистрация на граждани на трети държави;
  • подобряване на достъпа до здравни грижи;

Изследването показва още, че в 2/3 от наблюдаваните предприятия/организации последиците от ковид пандемията се отразяват пряко на промяна в организацията на трудовия процес; недостигът на работна сила има водеща роля в назначаването на ГТД; забелязва се тенденция към разширяване на фирмените политики в посока осигуряване на допълнителни социални придобивки; необходимост от преодоляване на административните трудности; дефицит на актуална информация и др.

Основните пречки пред работодателите за наемане на ГТД, според синдикатите, са непознаване на българското законодателство, размерът на предлаганите възнаграждения и езиковата бариера.

Резултатите от изследването можете да видите тук

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *