Галин Димитров: Въвеждането на начални заплати за музеите е стъпка за решаване на проблема с ниското заплащане

Галин Димитров от Независима синдикална федерация „Култура“ към КНСБ участва в преговорите за нов браншов колективен трудов договор (БКТД) за музеи и художествени галерии. 

Завършил е Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Български език и история“. От 2000 г. работи в Регионален военноисторически музей – Плевен. В момента е главен уредник в отдел „Научно-експозиционен, фондове и Научен архив“.

 

– Наскоро подписахте нов браншови колективен договор за музеи и художествени галерии. Кои са предимствата за работещите, които договорихте с него?

– За първи път бяха договорени минимални възнаграждения, т. е. начална основна заплата за служителите в музеите и художествените галерии. Тези коефициенти по длъжности са предлагани и обсъждани години наред, но едва сега с този Браншови колективен трудов договор те са факт. Минималните възнаграждения ще влязат в сила от 01.01.2022 г. Разбира се, това може да се реализира в случай на адекватно увеличение на стандартите на музеите. Ако стандартите се повишат в рамките на 3-5%, въвеждането на коефициентите по длъжности на практика ще е невъзможно.

Към момента гилдията настоява стандартите да се увеличат поне с 30% и включването на останалите музеи в държавното финансиране. В новия БКТД страните се споразумяха размерът на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит да не е по-малко от 1,1% за всяка година. Беше договорено и по-високо обезщетение за работници или служители, които са придобили право на пенсия и са работили в културния институт повече от 25 години. Те получават брутно трудово възнаграждение за 10 месеца.

– Каква е средната заплата за работещите в сектора сега и с колко се очаква да се промени в резултат на новия КТД?

– Средната заплата към момента е малко над задължителния минимален праг на работната заплата. В системата на музеите и художествените галерии работят немалко високо квалифицирани специалисти, които взимат изключително ниски заплати на фона на придобития опит и квалификации.

– Кои са нерешените проблеми за работещите в музеите и галериите?

– Основен проблем е ниското заплащане срещу работа, за която се изискват високи професионални качества и умения. От една страна с ниското заплащане е трудно да се задържат специалисти в институцията, от друга – при наемане, особено на млади хора, това е основен аргумент да предпочетат други предложения за работа. Разбира се, има и културни институции, в които този проблем със заплащането е решен, но те са сравнително малка част на общия фон. В тази връзка въвеждането на коефициентите по длъжности, които са обвързани с минималната работна заплата, е стъпка в правилната посока.

Как се отрази ковид кризата на Вашата работа?

– В резултат на пандемията през 2020 година музеите загубиха над 5 700 000 лева собствени приходи. През настоящата година се очертават сходни параметри, с уточнението, че точни цифри ще има след изтичане на периода. Към момента все още няма държавна политика за компенсиране на тези загуби. Като се прибави несигурната финансова ситуация и политическата криза в страната, се очертава доста неясна перспектива.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *