По време на проведените делегатски срещи в цялата страна по случай Деветия конгрес на КНСБ се срещнахме със стотици синдикалисти от базови синдикални организации, които споделиха своя опит, трудностите и проблемите си на работното място, но и позитивните тенденции.
На 11 април в гр. Враца разговаряхме с Христо Мургов – председател на СО във ВиК-Враца от 16 години, и Поля Валериева – председател на младежката синдикална организация.
– Имате ли действащ колективен трудов договор? Как го оценявате, доволни ли сте от договореното?
Христо Мургов: Служителите никога не са доволни, тъй като нещата при нас са доста объркани – зависими сме от цената на водата, понеже ние сме търговско дружество и се влияем най-вече от приходите му. Хората не са доволни по простата причина, че повече от половината от тях са на минимална работна заплата. След като увеличиха минималната работна заплата от 1 април, се коригираха абсолютно всички заплати с ръста ѝ. Нещата сега са малко по-добре.
– Какво е състоянието на вашето ВиК дружество, имайки предвид текущата ситуация в страната?
Христо Мургов: Ние сме единствените в България, които засега поддържаме своята стабилност. Нашето дружество е печелившо, има много стегната организация на работа и най-вече това поддържа тонуса ни. Има много проблеми с работната ръка, тъй като няма квалифицирани кадри. Всички, които са по-квалифицирани, напуснаха. Останали са много малко хора, главно в райони като Козлодуй и Мездра, където има повече работни места и повече възможност за работа с по-голяма заплата.
– На фона на това, което чухте в залата по време на срещата, какво е вашето мнение – върху какво трябва да наблегне конфедерацията, за да помогне в сложни ситуации като вашата?
Христо Мургов: Конфедерацията достатъчно помага. Както казах, аз съм синдикален председател от 16 години. Каквото зависи от конфедерацията, е направено. Всичко възможно правят и от НБС „Водоснабдител“. Постоянно търсят КЕВР, министър и заместник-министър за разговори, свързани с цената на водата, защото, както казах, ние зависим най-вече от нея, за да има добри заплати и да съществуваме.
Поля Валериева: Като цяло заплатите в сектора са много ниски. Затова и работата не е атрактивна за младите хора. Поради факта, че нямат стаж и достатъчно опит, получават минимални възнаграждения. Заложените в КТД допълнителни придобивки се спазват. Но това не винаги е задоволително, за да се задържи един млад човек на работа.
– Колко са членовете в младежката организация?
Христо Мургов: Около 40 човека. Малко са младите хора, които работят в дружеството. И все по-малко остават, тъй като няма никаква перспектива. 732 лева е заплатата. За хора, които нямат клас и никакви други придобивки, нямат извънреден труд и вземайки предвид удръжките, тези 732 лева стават 500 лева нето.
Поля Валериева: Факт е, че дружеството се опитва по всякакъв начин да подпомогне за квалификацията на работниците и за други допълнителни обучения.
– Какво кара един млад човек да работи за тези доходи?
Поля Валериева: Любовта към работата, към науката, към развитието. За това да натрупа стаж и опит. Мотивацията човек да работи това, което е учил, и да се развива в бъдеще. Не може да се каже, че е заради пари в никакъв случай. Просто от любов към работата.
– А какво ви накара да станете синдикален член?
Поля Валериева: За да отстоявам правата си, за да опитам да допринеса с нещо за себе си и колегите си, за може по някакъв начин да се извлекат допълнителни ползи. Младите хора като цяло са перспективни, имат енергия, дух, желание. Нуждата от ангажираност и от това да се чувстваш полезен – това е движещата сила.