Институтът за устойчив преход и развитие – роля и инициативи за индустриалната трансформация

След обяваването на целите на новата Европейска комисия за работа по Зелената сделка като по-амбициозна рамка за ускорена индустриална трансформация КНСБ направи редица предложения за реакция и консолидация на националния капацитет в отговор на новите предизвикателства, включително създаването на национален Консултативен съвет по Зелената сделка и аналитичен институт за устойчиви стратегии.

Предложението за създаване на такъв институт беше обсъдено със заинтересованите страни в Старозагорския регион – Тракийски университет, местната власт, ръководствата и синдикалните структури от мините и тецовете в комплекса “Марица Изток”. В резултат на проведените обсъждания, на българското правителство беше предложен  концептуален план за структуриране на Институт за устойчив преход и развитие (ИУПР). Това наше предложение беше материализирано с  Постановление на МС от 18.02.2021 г. като Института беше открит като структурно звено в структурата на Тракийския университет – Стара Загора.

В Управителния съвет на Института участват по един представител на Тракийския университет – Стара Загора, Техническия университет- София, Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ и община Стара Загора, по двама представители на национално представителните организации на работодателите и на национално представителните организации на работниците и служителите и двама външни независими експерти, определени съответно от министъра на образованието и науката и министъра на енергетиката.

Дейност

За постигането на целите на Института, дейността му се структурира в следните ключови направления:

  1. Икономически анализи и социални проучвания, в т.ч.:

1.1. Изготвяне на икономически анализи, проектни обосновки, стратегии и сценарии за развитие, пилотно и дългосрочно програмно финансиране в съответствие с националните и регионални приоритети и ангажименти.

1.2. Съвместни проучвания със социалните партньори по отношение на социалните ефекти от прехода към нови технологии.

1.3. Разработване на финансово-икономически модели, обезпечаващи потенциала за комерсиализация на целевите приложните научно-изследователски дейности.

  1. Кръгова икономика, устойчиво управление на ресурсите, енергийна и транспортна инфраструктура, в т.ч.:

2.1. Проучване на възможностите и разработване на условия за привличане на инвестиционни проекти, адресиращи наличните местни ресурси и максимизиращи потенциала за комплексна добавена стойност.

2.2. Разработване на модели за изграждане на специализирани индустриални зони, оптимизиращи наличната енергийна, техническа и транспортна инфраструктура.

2.3. Участие в изготвянето на регионални, национални и международни проекти за развитие на потенциала за мрежова свързаност – енергийна (в т.ч. и газова), транспортна, комуникационна.

  1. Водородни технологии и енергийни системи:

3.1. Системи за производство, съхранение и пренос на водород, водородни горивни системи, индустриални технологии, използващи водорода като суровина, водородна електромобилност и обезпечаваща инфраструктура, водородни технологии за енергосъхранение, енергопроизводство и управление на електроенергийните системи.

3.2. Електрогенериращи системи за базово енергопроизводство, енергийни решения за осигуряване на системни услуги по регулиране и резервиране.

3.3. Комплексни енергийни системи, комбиниращи улавяне, съхранение и/или утилизация на въглероден диоксид, нискоемисионни системи за газификация на отпадъци.

  1. Конверсия на въгледобивния комплекс:

4.1. Геоложки и ландшафтни проучвания на минни терени за търсене на възможности за съхранение на СО2, добив на вода за производство на водород, геотермални източници и др.

4.2. Разработване на нови технологии за оптимално използване и постигане на индустриални решения, базирани на местни геоложки ресурси.

4.3. Проучвания и разработване на нови материали, утилизиращи отпадни продукти от осъществяваната минно-добивна дейност при най-високи екологични стандарти и устойчиви съвременни технологични решения.

  1. Въглеродно-неутрална съвременна градска среда:

5.1. Разработване на проекти за нова интегрирана енергийна архитектура на градската среда, включваща нискоемисионни инсталации за отопление и електропроизводство за домакинствата и публичните сгради(водородни клетки, соларни инсталации, геотермална енергия, термопомпи, газопотребление и др.)

5.2. Дигитализация и умни мрежи в градска среда – с приоритет към енергийните и транспортните системи. Разработване на колективни енергийни системни решения – вкл. с автономни възможности за производство/потребление и достъп до регионални/национални преносни системи.

5.3. Разработване на комплексни модели за градска електромобилност – чрез адекватна пътна инфраструктура, зарядна мрежа (вкл. контактна мрежа, електрозарядни станции, водородни зарядни станции) и обезпечаващата я логистика, обществени и частни транспортни средства (електрозадвижвани – на базата както на батерии, така и с водородни горивни клетки).

  1. Биоикономика, агроенергетика и високо-технологично селско стопанство:

6.1. Агроенергетика, разработване и синтез на биогорива, газификация на биоотпадъци, комбинирани решения, в т.ч. електрогенериращи мощности и селскостопански дейности.

6.2. Високо-технологично селско стопанство – както в градска среда, така и при рекултивация на бивши минни терени.

6.3. Разработване и развитие на комплексни селскостопански инициативи, фокусирани към устойчивото управление на ресурсите с постигане на максимална добавена стойност при най-високи екологични стандарти.

  1. Нови индустриални технологии, роботизация и изкуствен интелект:

7.1. Нови индустриални технологии, използващи налични и потенциални местни/регионални ресурси при условията на беземисионни или нискоемисионни устойчиви процеси.

7.2. Дигитализация на управлението на енергийни системи. Управление на транспортни потоци. Системи за интегрално управление на енергопотреблението. Регулиране и обезпечаване на системна сигурност при електропреносни мрежи. Управление на газопреносни мрежи.

7.3. Разработване на автоматизирани и роботизирани решения в областта на нискоемисионната енергетика, водородните технологии и нови индустриални производства.

 

Сътрудничество

Институтът развива дейността си по ключовите направления в активно и системно сътрудничество чрез нарочни писмени споразумения с:

  1. Учебни, научни и научно-изследователски институции:

1.1. Тракийски университет гр. Стара Загора, Технически университет гр. София, Минно-геоложкия университет гр. София.

1.2. Научните институти и звена към Българска академия на науките, Селскостопанска академия, Софийски университет.

1.3. Утвърдени чуждестранни организации, като: IRENA, Rocky Mountain Institute, Centre for European Policy Studies, Bosphorus and London Energy Clubs, Climate KIC/EIT, Joint Research Centre, Университета в Карлсруе, Института Фраунхофер, Потсдамския климатичен институт, VITO Белгия, Бранденбургския център за енергийни технологии и други.

  1. Бизнес и социални партньори:

2.1. Национално представените организации на работници и служители, както и национално представените работодателски организации.

2.2. Браншови, секторни, регионални, национални и международни бизнес сдружения.

2.3. Утвърдени местни, регионални, национални, международни и транснационални компании – потенциални партньори, както по отношение на участието им в целеви съвместни разработки, проекти, но и при обмяна на техническа, научна, технологична и друга информация – когато това сътрудничество отговаря на поставените цели и е в съответствие със структурираните ключови направления.

3. Регионални, национални и европейски обществени институции:

3.1. Общините в региона – Стара Загора, Раднево, Гълъбово, Нова Загора, но и останалите общини в страната – включително и по линия на общински програми и планове за развитие, Механизма за справедлив преход, платформата Въглищни региони в преход, платформата Водородни долини и др.

3.2. Министерства, агенции и други национални институции – включително и по линия на национални програми и планове за развитие, Плана за възстановяване и устойчивост, оперативни програми, Иновационен фонд, Фонд Научни изследвания и др.

3.3. Европейски институции – публични и/или създадени като съвместни инициативи с участието на ЕК, например тематичните Съвместни предприятия (JU) като Fuel Cells and Hydrogen (FCH), EuroHPC, ECSEL и др. – включително и по линия на международни европейски програми и планове за развитие, Механизма за справедлив преход, Хоризонт Европа 2020, Важни Проекти от Общоевропейски интерес (IPCEI) и т.н.

Дейността на Института се финансира от бюджетни средства и от приходи от собствена дейност, включително от:

  • средства по програми на ЕС;
  • изследователска и научно-приложна дейност;
  • националния бюджет чрез бюджета на Тракийския университет
  • консултантска дейност.

За осигуряване на собствени приходи всички направления разработват документация за кандидатстване по проекти или предложения за съвместни дейности с партньори от частния сектор.

В рамките на своята изследователска и научно-приложна дейност, Институтът ще работи в тясно сътрудничество с бизнеса в търсене на най-добрите решения за региона, работниците и националната икономика и енергийна сигурност.

Набраният опит и информация от дейността на Института ще даде възможност за предоставяне на специфични консултантски услуги, но и за целево подпомагане на процесите по преквалификация и изграждане на нови умения за работа в дигитална среда.

 

Организирани събития

Институтът се ангажира с най-належащите въпроси за справедлив преход в региона на Стара Загора, като инициира серия от мероприятия и онлайн събития:

Февруари, 2021

„Установяване на диалог относно енергийния преход между британския регион Хъмбър и Стара Загора“

Онлайн събитието е част от кампанията на Британското посолство с цел насърчаване на енергийния преход и обмяна на най-добри практики преди Конференцията на ООН по климата COP26 по-късно тази година. Целта на това събитие е 1) да се споделят уроци от поетапното затваряне на въглищните централи във Великобритания, 2) установяване на връзка между заинтересовани страни от регион Хъмбър и община Стара Загора и 3) идентифициране на инициативи, които биха могли да помогнат за поддържането на растежа, създаването на алтернативна заетост и привличането на инвестиции в община Стара Загора. Събитието се стреми да събере представители на правителството, общинската власт, бизнеса, академичната сфера и профсъюзите, за да се поучат от прехода на Обединеното кралство към чиста енергетика и обсъдят какъв може да бъде подходът на Стара Загора. Целта е да се подкрепи България в опитите да превърне амбицията за енергиен преход в реалност.

Март, 2021

  • Работна среща между УС на ИУПр и представители на дружествата от Комплекс “Марица Изток”

Първа от поредицата работни срещи между ИУПР и представители на дружествата от Комплекс Марица Изток, в рамките на която бяха представени целите, дейността и ключовите направления на ИУПР, както и възможностите за сътрудничество при условията на справедлив/ зелен преход. Доклади бяха изнесени от изследователи от Тракийски университет на тема „Кръгова икономика в действие – биотехнологични решения за усвояване на въглероден диоксид“ и от Минно-Геоложки Университет “Св. Ив. Рилски” на тема „Възможности за подземно съхранение на въглероден диоксид“.

  • Работна среща между УС на ИУПР и представители на PricewaterhouseCoopers, България

Целта на работната среща бе запознаване на УС на ИУПР с работата на PricewaterhouseCoopers, България по проекта за Техническа помощ за подготовка на териториални планове за справедлив преход в България, както и възможностите за взаимодействие и сътрудничество.

  • Международна среща „Диверсификация на икономиката и преход към устойчиво развитие в минните райони“

Виртуалното събитие събра представители от Германия и България на правителството, местната администрация, бизнеса, академичните среди и синдикалните организации, за да бъде обсъден възможният подход за Стара Загора и региона на базата на опита на германския регион Лайпциг в енергийния преход.

На срещата бяха обсъдени дългосрочните перспективи и конкретни проекти/бизнес модели за диверсификация на енергийните източници, както и възможните социални и екологични ефекти във връзка с провеждането на дейностите по „Зелената сделка“ в региона и по-конкретно с подготовката на Програма за развитието на най-голямото държавно въгледобивно дружество „Мини Марица-Изток“ ЕА, бъдещето на региона и неговото участие в „Зелената сделка“.

Основен акцент беше дискутирането на осигуряване на устойчива траектория на растеж и подпомагане на прехода към ниско въглеродна икономика у нас посредством разработване на планове и внедряване на технологии при запазване заетостта в дългосрочен план.

Април, 2021

  • Уебинар на тема „Териториални планове за справедлив преход за региони с активен въгледобивен сектор“

ИУПР инициира дискусия относно възможностите и предизвикателствата пред държави като България, Полша, Румъния, Чешката република и други, във връзка с териториалните планове за справедлив преход за региони с активен въгледобивен сектор. Основните теми, върху които попадна фокусът на обсъжданията и дебатите мога да се сведат до:

– Икономическите възможности на регионите в контекста на Европейската зелена сделка.

– Ролята на синдикати и работодатели в процеса на справедлив преход.

– Ключовите предизвикателства и възможности в различните региони с активен въгледобивен сектор.

– Потенциалните стратегии при разработване на териториалните планове за справедлив преход.

  • Уебинар на тема „Електроенергийната свързаност на България – национални, регионални и европейски перспективи“

Гост-лектори и основни теми бяха:

  • Ангелин Цачев, изпълнителен директор Електроенергиен системен оператор ЕАД – “Състояние и перспективи пред физическата електропреносна свързаност на България”;
  • Константин Константинов, изпълнителен директор Българска независима енергийна борса ЕАД – “Състояние и перспективи пред пазарната електроенергийна свързаност на България“;
  • Иван Иванов, председател КЕВР / Пламен Младеновски, КЕВР – „Регулаторни предизвикателства и възможности пред европейската електроенергийна свързаност на България”.

Юни, 2021

Уебинар на тема „Водород и водородни технологии – настояще и перспективи“

Темата за перспективите и предизвикателствата, свързани с водорода и водородните технологии, бе представена от проф. дхн Дария Владикова, ИЕЕС-БАН и г-н Румен Радев, член на УС на ИУПР и зам.-председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България – АИКБ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *