Инж. Васил Яначков е председател на Синдикална федерация „Металици“ – КНСБ
– Г-н Яначков, какво се промени в металургията през призмата на COVID-19?
– Металургията се характеризира като производство с непрекъсваем производствен цикъл, който от своя страна означава непрекъснато големи групи хора да са в контакт в общите битови помещения за преобличане със защитни работни дрехи, в столовата за хранене и в транспорта от и до работните места. Всички тези няколко елемента са предпоставка за бързо разпространяване на заразата от КОВИД-19. Това наложи още в самото начало, заедно с общонационалните мерки за ограничаване на разпространението на заразяването, в металургичните заводи да бъдат въведени със специална заповед на ръководствата допълнителни мерки, а именно – специален режим на пътуване с предоставяне на допълнителни транспортни средства, режим по време на хранене в общите столови със спазване на дистанция от по един човек на маса или изцяло преустановяване на ползването на общите столови, създаване на други условия за хранене на работниците и служителите, например, предоставяне на пакетирана храна. Същите строги мерки бяха предприети и по отношение на ползването на битовите помещения в предприятията. Въведоха се много строги мерки за дезинфекция – за лична дезинфекция и дезинфекция на работните помещения, предоставяне на медицински ръкавици, дезинфектанти, уреди за мерене на температурата на работниците и служителите, идващи на работа. Периодично се правеха PCR тестове на работниците.
Работодателите във взаимодействие със синдикатите, социални партньори в предприятията, бързо и твърде успешно въведоха ред и работниците и служителите го приеха като важен елемент от изискванията за безопасните и здравословни условия на труд.
Всичко това допринесе за относително устойчивата работа в металургичните производства, с изключение на две предприятия – „Стомана индъстри“ АД и „Алкомет“ АД, където силно отрицателно въздействие за успешната работа заедно с пандемията бяха и рестриктивните мерки, наложени от САЩ върху търговията със стомана и алуминий.
Взетите мерки в предприятията от металургията спомогнаха, въпреки наличието на заболели сред работниците, да не се стигне до масова заразяване и преустановяване на производството. В момента по инициатива на работодателите и синдикатите както на фирмено, така и на браншово ниво, се осъществява масова ваксинация на работниците и служителите от предприятията от бранша.
– Какви са перспективите пред България като производител на цветни матали и как стои нашата страна на фона на европейските производители?
– След спирането на „Кремиковци“ АД през 2008-2009 г. в България останаха да функционират 2 предприятия от черната металургия – „Стомана индъстри“ АД , Перник за производство на електростомана от скрап и „Промет стиил“ АД, Бургас за първична преработка на черни метали с внос на заготовки от Украйна. Цветната металургия на България в значителна степен се съхрани в резултат на много сериозни инвестиции от порядъка на 4-5 милиарда лева за технологично обновяване и сега е с много добри позиции, както в национален, така и в Европейски и световен план. Произведените цветни метали, сплави и продукти от тях в България през 2017 г. са на стойност 3,9 милиарда евро и представляват 3,8% от общото производство на ЕС с тенденции за нарастване. През 2018 г. българската металургия е произвела 8,5% електролитната мед и 16,5% от анодната мед на ЕС, 6% от оловото и 4% от цинка. В „Алкомед“АД се произвежда около 20% от алуминиевото фолио в Европа. От данните личи, че цветната металургия на България е от изключително значение за БВП, както на страната, така и на Европа.
– Как стои въпросът с колективното договаряне в сектора?
– Първият браншов колективен трудов договор е подписан в бранш металургия през 1993 г. и до момента няма нито един отрязък от време, в който бранша да е бил без БКТД. Същото се отнася и за колективните договори във фирмите от бранша. Дори и в условията на КОВИД-19 пандемия, във всички заводи бяха подписани нови КТД, а новия БКТД е пред подписване.
– Какво е вашето мнение за Зелената сделка и кръговата икономика?
– Зелената сделка по същество е комплексна цел, която включва четвъртата индустриална революция, дигитализацията , декарбонизацията и кръговата икономика. Това са взаимосвързани процеси, които трябва да доведат до тотално изменение в положителна посока по отношение на климатичните промени и обременноста на природата с технологични и битови отпадъци, дигитализацията на индустрията и всички клонове на икономиката, в това число и образованието, медицината, земеделието, транспорта и т.н.
На първо място ключ за Зелената сделка е декарбонизацията на електропроизводството. Т.е. тотална промяна на производството на електроенергия от земни изкопаеми – въглища и др. към зелена енергия без карбонов отпечатък. За държави като България Зелената сделка е звезден шанс да направи решителна крачка към цялостното си превръщане към съвременна индустриална държава с модерно здравеопазване, образование, селско стопанство, транспорт и реализирана четвърта индустриална революция. Заедно с дигитализацията и декарбонизацията стои темата за кръговата икономика. Кръговата индустрия и кръговата икономика се характеризират с това, че отпадъчните материали от едно производство са суровина за друго производство. Същото се отнася и за оползотворяването на битовите отпадъци. За държава с бедни природни ресурси, каквато е България, кръговата икономика е от особено значение. За съжаление, в България, когато се заговори за Зелената сделка и за елементите, които включва, се влагат често противоречиви виждания, което е причина на „зелената сделка “ да се гледа като бреме или опасност за икономиката.
Що се отнася за плана за възстановяване и устойчивост, той е изключително важно средство тъй като е финансово добре обезпечен с Европейски средства за цялостно обновяване на икономиката и страната с позитивно значение за бъдещите поколения.