ИСС с резолюция по плана за възстановяване и становище за енергийната бедност

Икономическият и социален съвет призовава за постигане на консенсус за приемането и реализирането на Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), тъй като приемането и реализирането му е национален приоритет и касае цялото общество. Настояваме НПВУ да бъде внесен в необходимите срокове, като финалният вариант бъде съобразен с нашите искания.

Това се казва в Резолюция по проекта на националния план за възстановяване, приета от съвета на Пленарната му сесия на 21 април. Документът, като и другият одобрен на сесията акт –  Становище на тема „Стратегия на ЕС за либерализация и интеграция на енергийната система – задачи и перспективи за България. Ефектът върху енергийната бедност и мерки за преодоляването ѝ“, бяха оповестени на пресконференция в БТА на 24 април.

Председателят на ИСС Зорница Русинова представи резолюцията по проекта, а заместник-председателите – президентът на КНСБ Пламен Димитров и председателят на АИКБ Васил Велев, посочиха конкретните искания на организираното гражданско общество за подобряване на плана: Да нараснат до 1,3 млрд. лв. средствата за създадените по предложение на ИСС три фонда –„Технологична модернизация“, „Зелен преход“ и „Дигитализация“; Да се увеличат до 500 млн. лв. средствата за мащабна ваучерна програма за придобиване на базови дигитални умения, обхващаща поне 1/3 от работещите в страната; Да се предвидят поне 700 млн. лв. за насърчаване на производството и съхранението на електрическа енергия от ВЕИ за собствени нужди на предприятията и домакинствата при гарантиране на 100% финансиране за енергийно бедните домакинства.

В резолюцията се настоява страната ни максимално да се възползва от възможностите по линия на нисколихвени заеми в размер поне на 1,5 млрд. лв. от достъпните общо 4,5 млрд. евро. Важно е в Плана да се предвидят ефективни мерки за справяне с демографската криза, подкрепа на икономиката, заетостта и доходите, както и намаляване на неравенствата.

В контекста на прехода към декарбонизация и предизвикателствата, пред които се изправя страната ни, ИСС прие Становище относно стратегията на ЕС за либерализация и интеграция на енергийната система и ефекта върху енергийната бедност. Докладчици по становището са националният секретар на КНСБ Огнян Атанасов и Георги Стоев. Те представиха по-подробно целите и съдържанието на акта. Акцентираха върху необходимостта от адаптиране на нормативната уредба и интегриране в стратегическите документи на целите на Зеления пакт за „снабдяване с чиста, финансово достъпна и сигурна енергия“.

В становището си ИСС настоява да се даде приоритет на иновациите и проектирането на енергийни мрежи, които водят до постигане на висока ефективност на управление на енергийните потоци при преноса на електрическа енергия; да се насърчава използването на разнообразни източници на енергия без въглеродни емисии, при зачитане на технологичната неутралност. ИСС предлага изготвяне на Пътна карта на процеса за либерализация, който е планиран да завърши до 2025 г.

Вторият акцент в становището е енергийната бедност, общоевропейско явление, което съпътства процеса на либерализация на енергийната система. ИСС настоява за предприемане на мерки за преодоляване на краткосрочните ефекти от либерализацията на пазара върху енергийната бедност.

Препоръчва се да се създаде национална законова дефиниция на понятието „енергийна бедност”, което е необходимо условие за ясно очертаване на профила на енергийно бедните домакинства, спрямо които следва да се приложат комплекс от компенсиращи мерки. Според ИСС е наложително да се ускори работата по разработване на дефиниция за енергийна бедност, като предварително условие за разработване на механизми за компенсиране на домакинствата в състояние на енергийна бедност, които могат да бъдат ощетени през процеса на либерализация.

В становището се посочва още: „ИСС отчита и необходимостта от разработването на систематизирана политика за енергийната бедност в по-дългосрочна перспектива, която следва да предложи механизми и комплекс от инструменти за нейното преодоляване, като напр. оптимизация на потреблението: чрез въвеждане на интелигентни измерителни системи; чрез прилагане на мерки за подпомагане ориентирането и информирането на потребителите в условията на либерализиращ се енергиен пазар; чрез създаване на условия за т.н. просуматори (произвеждащи потребители); чрез стимулиране създаването на енергийни общности на собствени затворени разпределителни мрежи и др.; равен достъп до финансиране за подобряване на националния сграден фонд с най-лоши характеристики, за потребителите, засегнати от енергийна бедност чрез диференцирано финансиране и/или безлихвен финансов ресурс за прилагане на енергийно ефективни мерки и дейности с цел намаляване на разходите и повишаване на енергийната ефективност на сградите.“

Резолюцията и становището ИСС изпрати до всички заинтересувани институции.

Икономическият и социален съвет е „гражданският“ парламент в България и като консултативен орган изразява волята на структурите на организираното гражданско общество по икономическото и социалното развитие на страната.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *