Изследване на ИССИ: Психическият тормоз е най-честата форма на насилие на работното място

Сексуалният тормоз на работното място е проблем, чиито сериозност и значимост обаче все още не са осъзнати от обществото. Това е един от основните изводи от Национално изследване сред работодатели и наети, изготвено от Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към КНСБ в сътрудничество с Центъра за устойчиво развитие на общностите.

Според данните от проучването, представени медийно от зам.-директора на института Виолета Иванова, най-упражняван на работното място е психическият тормоз (52% от анкетираните посочват тази форма на насилие на работното място). На второ място е физическият – с 24% и на трето е сексуалният – с 12%.

Иванова коментира, че неангажираността на обществото по отношение на насилието в работна среда, и конкретно подценяването на проблема, произтича от няколко фактора. Единият е, че в много от случаите жертвата бива обвинявана за упражнения върху нея тормоз – вменява ѝ се идеята, че сама е провокирала такова поведение. Друг фактор е, че в българското общество не са разпознати всички форми на сексуален тормоз на работното място – например обсъждане на сексуалния живот на колегите,  както и сексуални коментари за нечий външен вид. Хората, принудени да работят в такава неприятна обстановка, са по-разконцентрирани, допускат грешки и обикновено излизат в отпуск поради временна нетрудоспособност, напрежение, страх и стрес. А това е лошо и за самия работен процес, защото се намалява производителността.

Данните сочат още, че около 20% от анкетираните след преживяване на сексуален тормоз на работното място имат желание да напуснат работа, допълва още Иванова.

Друг проблем, на който трябва да се обърне внимание, е че самите жертви отказват да докладват насилника си. Две групи фактори са отговорни за това. Първата са личностите: липсата на емпатия или реакция от страна на жертвата в средата, в която работи, защото е убедена, че никой няма да обърне внимание на оплакването. Другата група фактори са организационните: те не намират достатъчна защита от процедурите, които предстои да бъдат предприети, ако алармират за проблема. Ето защо докладването е много малко и това най-вече зависи от неубедеността на жертвите, че ще бъде доказана вината на източника на насилие. Друга причина е, че просто се страхуват да не останат без работа.

Иванова коментира още, че сексуалният тормоз го има навсякъде, но най-вече в сферите на здравеопазването и транспорта. Тя допълни, че източниците на насилие не са само вътрешни – сред колеги, шефове, мениджъри и т.н., но и външни – клиентите.

От края на 2019 г. КНСБ настоява за ратифициране на Конвенция 190 на МОТ за премахване на насилието и тормоза в областта на труда. От миналата година се провежда и кампания за подкрепа на въвеждането ѝ в нашето законодателство. Конвенция 190 защитава работника от насилие и тормоз във всичките му форми, видове, измерения и хипотези. Трябва да е конституционно право на всеки човек да работи в безопасна и свободна от насилие работна среда. В момента липсва правна уредба, която да е насочена към неутрализиране на насилието и тормоза на работното място.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *