Йордан Беловодски: Предлагаме да се направи централизирана система за доставка на предпазни средства

Йордан Беловодски е изпълнителен директор на Българска асоциация за текстил, облекло и кожи.

– Кои са основните проблеми пред сектора?

– В момента основните проблеми са големият брой отказани поръчки, също така готова неизнесена продукция  и неплатени, но произведени поръчки. Към момента най- сериозният проблем си остава липсата на поръчки. В този бранш планирането е изключително сериозно, то се извършва на база два сезона, като лятото се произвежда за зимата, а зимата се произвежда лятната колекция. Към момента е тотален хаос. Нашият сектор 99% е експортно ориентиран и зависи от производители от ЕС, най- вече от Германия, Франция и Италия.Това са държави, които бяха сериозно ударени от корона кризата  и за съжаление към момента те не могат да възстановят пазарите си и планират бъдещите си  поръчки, което веднага удари нашите фирми. Ситуацията е изключително драматична.

– Какви промени са необходими да се направят, за да се решат тези проблемите пред сектора според Вас?

– Ние сме поискали подкрепа от държавата. Както към Министерство на икономиката, така и към премиера Борисов сме адресирали нашите искания. На първо място сме посочили, че наред с всички онези мерки, които към момента се използват за преференцирането на средните предприятията, като мярката 60/40, пряко към нашия бранш биха могли да се насочат средства за ушиване на униформи на различни държавни структури като общини, съд, прокуратура. Знаем, че държавните служители получават средства, с които си закупуват облекла и всичко това може да бъде насочено към българските производители. Това едва ли би помогнало на всички, но би дало възможност поне на първо време да оцелеят. Другото, което сме поискали, е да се въведе една централизирана система за доставка на предпазни средства. Става въпрос за маски, шлемове и облекла. Наши фирми произвеждаха и по време на кризата и ние тогава  изпратихме множество оферти към държавни структури, но за съжаление те не се обърнаха към нас. Идеята ни е да имаме една централизирана поръчка към български производители за подобен род изделия. И ако се потвърдят предположенията на специалистите, съвсем скоро ще се наложи да се произвеждат.

– Как може да се подобри диалогът между социалните партньори според Вас?

– Първо трябва да осъзнаят и едната страна, и другата, че интересът е общ. Тоест, за да има и синдикати, трябва да има и работнически организации, трябва да има и работодатели. Да има фирми и предприятия, в които да се произвежда, да се работи и когато се осъзнае, че интересът е общ, тогава на базата дори на компромиси и от двете страни, различни бих казал противоположни мнения към момента, може да се постигне един добър диалог, който трябва да бъде в интерес на българските фирми и производители. Истината е че, ако няма икономика, няма да има и диалог. И работодателските организации, и синдикатите малко или много са длъжници на фирмите и би трябвало да се постараят да намерят общите неща.

 – В изготвения съвместно с федерацията на леката промишленост секторен анализ посочвате много примери за добри практики, за иновативни решения в международен план основно. Как българските предприятия се справят с новите реалности?

– За съжаление, ако говорим конкретно  за производството на  текстил, тук проблемът е огромен.  Нямаме сериозна текстилна промишленост, с изключение на две компании. Този вид промишленост в България  е унищожен. Ако говорим за производителите на облекло, там нещата стоят по друг начин, тъй като не малка част от българските производители първо успяха да създадат едни доста съвременни производствени бази и като техника, и като технологии, и като условия на труд.  До голяма степен успяха да квалифицират и персонала си и произвеждат действително в момента качествен продукт на конкурентни цени. Не случайно всички световни марки произвеждат в България. Проблемът е, че България е сравнително малка държава, като население и капацитет и ние не можем да бъдем конкурентни на държави, като Китай, Бангладеш, но можем спокойно да си произвеждаме не особено големи поръчки, но за сметка на това висококачествени и с висока принадена стойност.