Какви са предимствата на работата от разстояние?

Предимствата на работата от разстояние, и особено на хибридната работа, изглежда надделяват над недостатъците, особено ако тази работа се допълва от допълнителни политики за осигуряване на грижи за децата и подкрепа на градското развитие. Революцията на дистанционната работа е едно от последствията от пандемията COVID-19, което трябва да приветстваме.

Не липсват хиперболи в дебата за това дали компаниите трябва да изискват пълно завръщане към работата в офис. Според Кен Грифин от американската мултинационална компания за хедж фондове и финансови услуги Citadel фирмата дължи рекордния си приход от 16 милиарда долара през миналата година на присъствието на служителите си на пълен работен ден в офиса. Но подобни изказвания пренебрегват всички ползи, които дистанционната работа предлага на работодателите, служителите и икономиката в по-широк смисъл.

Недоброжелателите отхвърлят предпочитанията на служителите за работа от разстояние като проява на “тихо напускане” (правене на минимума, за да останат на работа). Но тази бърза преценка е твърде груба. Според неотдавнашно проучване на лабораторията “Opportunity Insights” на икономиста от Харвардския университет Радж Четти в Съединените щати има около 2,6 милиона души, които би трябвало да работят, но не го правят. В момент, когато много работодатели не могат да запълнят свободните работни места, предлагането на по-голяма гъвкавост едновременно увеличава броя на кандидатите и допринася за по-високи нива на задържане, като намалява натиска върху наемането на служители.

По-щастливите служители са и по-продуктивни. Данните от проучвания на нагласите към работата от разстояние в различни държави показват, че много служители са били изненадани от собствената си продуктивност по време на пандемията. Дистанционната работа им е спестила часове на изтощително пътуване до работното място и те са могли да приспособят дните си така, че да вършат работата си, когато се чувстват най-продуктивни. Особено жените и родителите на малки деца оцениха и използваха в най-голяма степен тази новооткрита гъвкавост.

В по-широк план работата от разстояние предлага по-големи възможности за участие на пазара на труда на талантливи хора, които преди това са били в неравностойно положение поради ограничения във времето или мобилността (включително хора с увреждания). Изследване на Клаудия Голдин от Харвард показва, че необходимостта да се работи дълго време извън дома в определени часове е едно от най-важните предизвикателства, пред които са изправени жените (особено тези с висше образование) на пазара на труда.

По този начин работата от разстояние може да помогне за премахване на част от напрежението между кариерата и семейството. Но както ни научи пандемията, пълноценното използване на дистанционната работа изисква допълнителни политики, особено подходящи грижи за децата. В противен случай дистанционната работа няма да избави жените от двойното задължение да работят на пълен работен ден и да се грижат за домакинството.

Ако се прилага широко и е придружена от подходящи политики, работата от разстояние ще донесе значителни ползи за цялата икономика. Тя би намалила разходите за труд, а оттам и инфлационния натиск, тъй като служителите биха могли да се преместят на по-евтини места. А тези премествания на свой ред биха могли да намалят например задръствания, като направят пътуванията по-лесни и по-евтини за тези, които все още трябва да присъстват физически на работното място.

Разбира се, има и някои недостатъци, които трябва да се вземат предвид. В някои сектори работодателите се притесняват, че липсата на структура, офис “култура” или възможност за наблюдение на напредъка на служителите ще доведе до по-ниска производителност. И тъй като дистанционната работа не е опция в много отрасли – от ресторанти до здравеопазване, нейното разпространение може да добави още едно измерение на неравенството на пазара на труда.

Все пак дори тези работници, които трябва да се появяват всеки ден, биха имали косвени ползи от дистанционната работа чрез намаляване на разходите за пътуване, наемите и цените на жилищата. Освен това, ако пазарите функционират правилно, би трябвало да има компенсаторна разлика за труда на работното място. Изглежда, че служителите вече осъзнават този компромис. Последните данни сочат, че служителите биха били готови да се откажат средно от 5 % от заплатата си, за да работят от дома си 2-3 дни седмично.

Критиците на дистанционната работа също така често твърдят, че личното общуване насърчава творчеството и иновациите, сякаш за да внушат, че новите идеи никога не се появяват от екрана на Zoom. И, разбира се, много работодатели и служители (особено по-младите) ценят добрата офис култура. Но повечето от тези нужди могат да бъдат задоволени чрез хибридни модели, при които служителите присъстват физически в няколко предварително определени дни от всяка седмица или месец.

И накрая, вярно е, че широкото разпространение на дистанционната или хибридната работа би имало сериозни последици за бъдещето на градските центрове. Много местни работни места, особено в сферата на услугите и развлеченията, биха били загубени, което би допринесло за порочния кръг на упадък на градовете. И все пак предимствата на дистанционната и особено на хибридната работа изглежда надделяват над недостатъците, особено ако тази работа се допълва от допълнителни политики за осигуряване на грижи за децата и подкрепа на градското развитие.

Пандемията COVID-19 беше изключително тежка. Но както всяка криза, тя ни даде някои ценни уроци и ускори иновациите в немалко сектори. Дистанционната и хибридната работа са един положителен резултат на продължителната трагедия. А ползите от това да се придържаме към тях биха били много.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *