Какво гласи есенният пакет на Европейския семестър

На 18 ноември Европейската комисия представи есенния си пакет за икономическата политика, включително становищата относно проектите на бюджетни планове на държавите от еврозоната за 2021 г. и препоръки за политиката за еврозоната. Това е вторият етап от цикъла на европейския семестър за 2021 г., който започна през септември с публикуването на Годишната стратегия за устойчив растеж (ГСУР), в основата на която стои концепцията за конкурентоспособна устойчивост. Освен това в ГСУР бяха включени стратегически насоки, които държавите членки да използват при изготвянето на своите планове за възстановяване и устойчивост, и беше посочена връзката между Механизма за възстановяване и устойчивост и семестъра. Този пакет се основава на Икономическата прогноза от есента на 2020 г., изготвена в условията на висока степен на несигурност, според която през 2022 г. икономическото сътресение, причинено от пандемията от коронавируса, ще задържи резултатите в еврозоната и в ЕС на нива, по-ниски от тези преди пандемията.

ПРЕПОРЪКА ЗА ЕВРОЗОНАТА И ДОКЛАД ЗА МЕХАНИЗМА ЗА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

В Препоръката относно икономическата политика на еврозоната са изложени специфични съвети за държавите членки от еврозоната по въпросите, които засягат функционирането на еврозоната като цяло. Тази година в нея са включени също така насоки за политиката относно приоритетите, които държавите членки от еврозоната да следват в своите планове за възстановяване и устойчивост. В препоръката държавите членки от еврозоната се приканват да гарантират, че фискалните им политики ще продължат да бъдат насочени към подпомагане и през 2021 г. В нея се призовава също така, когато епидемичните и икономическите условия позволяват това, държавите членки да пренасочат фискалните политики към постигането на разумни средносрочни позиции. Освен това държавите членки се насърчават да укрепят националните си институционални рамки и да извършат приоритетни реформи и инвестиции, които могат да направят еврозоната и нейните членове по-устойчиви и издръжливи. Подобни реформи и инвестиционни мерки следва да създадат подходящи условия за икономическото възстановяване в съответствие със зеления и цифровия преход. И накрая, в препоръката се призовава също така за завършване на Икономическия и паричен съюз и за засилване на международната роля на еврото.

В Доклада за механизма за предупреждение (инструмент за преглед с цел установяване на потенциални икономически дисбаланси) се констатира, че въпреки намаляването на макроикономическите дисбаланси, наблюдавано преди кризата с COVID-19, в държавите членки, в които вече е имало дисбаланси преди пандемията от COVID-19, рисковете от дисбаланси се увеличават. В доклада се препоръчва да се изготвят задълбочени прегледи за установяване и оценка на сериозността на евентуалните макроикономически дисбаланси за 12-те държави членки, за които през февруари 2020 г. вече беше установено, че са налице дисбаланси или прекомерни дисбаланси. Това са Хърватия, Кипър, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Нидерландия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА СЪВМЕСТЕН ДОКЛАД ЗА ЗАЕТОСТТА

Съвместният доклад за заетостта (СДЗ) е част от Европейския семестър и излиза регулярно всяка година заедно с другите документи, които са част от есенния пакет. В тазгодишното издание важен акцент е въздействието на пандемията от COVID-19 върху заетостта и социалното положение в Европа. Докладът се състои от три основни глави. Първа глава представя обобщен преглед на основните тенденции в социалната сфера и трудовите пазари в ЕС, както и основните предизвикателства в тази посока. Втора глава акцентира върху количественото изражение на ключовите социални показатели, а третата глава е посветена на заетостта и икономическите политики в социалната сфера, които бяха проведени до момента от всички страни-членки на ЕС през 2020 г.

Според ЕК кризата с COVID-19 прекъсна положителна тенденция на пазара на труда, продължила шест години. Общият брой на заетите лица и равнището на заетостта намаляха значително, въпреки че досега увеличението на равнището на безработицата беше умерено благодарение на бързото приемане и прилагане на режими на работа при непълно работно време и др. сходни мерки. Държавите членки, които вече бяха изправени пред сериозни социално-икономически предизвикателства преди пандемията, понастоящем са изложени на уязвимост дори в още по-голяма степен. Икономическото сътресение на пазара на труда се усеща по различен начин в отделните сектори и при различните категории работници. Спадът на заетостта засегна в по-голяма степен работниците, упражняващи нестандартни форми на заетост. Младежката безработица нарасна по-осезаемо от безработицата в другите възрастови групи. Делът на младите хора, които не работят и не са ангажирани с образование или обучение, рязко се увеличи.

  1. Основни тенденции в пазара на труда в ЕС

През 2019 г. икономическият растеж в ЕС продължи да поддържа умерени положителни темпове на прираст, макар и по-малки спрямо темпове през няколко последните години. През четвъртото тримесечие на 2019 г. около 209 млн. души е била заетостта в рамките на ЕС-27, което е с 1,9 млн. души повече спрямо същия период на 2018 г. Това е най-високото ниво на заетост в абсолютни размери, което някога ЕС е достигал като общ интеграционен съюз. По-възрастното население и висококвалифицираните работници продължиха да бъдат основните двигатели на растежа на заетостта в този период (заетостта достигна 73% през 2019 г.). Безработицата достигна рекордно ниско ниво от 6,5% през четвърто тримесечие на 2019 г. Младежката и дългосрочната безработица също намалява, въпреки че е все още висока в някои държави-членки на ЕС.

Настъпилата криза с COVID-19 в началото на 2020 г. обърна положителната тенденция, и в заетостта, и в безработицата, от последните близо шест години на ниво ЕС-27. Икономическата рецесия, предизвикана от пандемията, оказа силно въздействие върху пазара на труда. По този начин общата заетост намаля до 203,1 милиона души през второто тримесечие на 2020 г. С около 6,1 милиона (или 2,9%) по-малко хора са били заети към средата на 2020 г., като това е най-големият спад, наблюдаван за период от над две последователни тримесечия от 1995 г. Коефициентът на заетост на хората на възраст 20-64 години намалява въпреки бързата реакция на страните-членки и провеждането на конкретни икономически политики на пазара на труда за ограничаване на загубите на работни места. След отчетения пик от 73,3% през второ тримесечие на 2019 г. на коефициента на заетост, той започна бавно да намалява през втората част на 2019 г., което говори за забавяне на бизнес цикъла и предстояща рецесия още в края на миналата година. В този смисъл, пандемията може би е изиграла катализиращ ефект на и без това отрицателната фаза на бизнес цикъл, в която европейската икономика бавно навлизаше преди една година.

Разглеждайки месечните данни, общото равнище на безработица следва стабилно и плавно увеличение след избухването на пандемията, достигайки 7,5% в ЕС-27 (8,3% в еврозоната) през септември 2020 г. В резултат на това 16 млн. души останаха безработни в ЕС-27 към септември, което е 1,8 милиона души повече спрямо същия месец на 2019 г. (съответно 13,6 милиона). Две основни причини биха могли да обяснят този лагов ефект върху коефициента на безработица. Първо, значително намаляване на отработените часове на един зает (най-вече благодарение на бързото въвеждане на противоепидемични мерки) и уволненията, които се случиха заради икономическата криза. Второ, тежестта на икономическия шок тласна много безработни към групата на т.нар. „обезкуражени“ лица. Все пак, налице е значителна хетерогенност в държавите-членки на ЕС. Около 2% от безработните са били дългосрочно безработни през второто тримесечие на 2020 г. (2,4% съответно за Еврозоната). Това са най-ниските регистрирани стойности по отношение на тази разновидност на коефициента на безработица. Потенциалното въздействие на кризата върху този индикатор ще се види със закъснение, тъй като по принцип безработицата се класифицира като „лагов“ индикатор на въздействие спрямо фазата на икономическия цикъл от всички водещи икономически теории.

Общо отработените часове отбелязаха рязък спад, до голяма степен свързан с приемането на ограничителни мерки за борба с пандемията. COVID-19 счупи положителната тенденция, започнала с възстановяването през 2013 г. от последната голяма финансова криза (2005 – 2007 г.). Общият брой отработени часове в икономиката се увеличи до пик от около 85 милиарда за четвърто тримесечие на 2019 г. След това рязко спадна (тримесечие спрямо тримесечие) с 3.1% през Q1-2020 г. и 10.7% през Q2-2020 г.. Броят на отработените часове на един зает в ЕС-27, който вече беше в тенденция на намаляване и преди кризата, спадна с 2.7% през Q1- 2020 г. и с 10,1% през Q2-2020. Намалението на заетостта обаче, породено от пандемията, може също да има трайно въздействие върху броя на отработените човекочасове. Дългосрочни тенденции, като работа на непълно работно време, работа по заявка в цифрови платформи, както и структурна професионална промяна към по-малко трудоемки сектори, също могат да изострят тази тенденция, тъй като в момента това са основните алтернативни източници на доходите в условията на частичен локдаун.

Всички икономически дейности с изключение на строителството (класификация по NACE) са отбелязали намаляване на заетостта между Q2-2019 г. и Q2- 2020 г. В абсолютно изражение „търговия на едро и дребно, настаняване и транспорт “са най-много засегнати в ЕС-27 (2,8 милиона по-малко заети в сравнение с Q2-2019 г.; намалението е с 5,5%), следвани от „професионални, научни и технически дейности “(т.е. административни услуги), с един милион души по-малко заети в сравнение с Q2-2019 г. (намалението е 3.6). В случая на селското стопанство въздействието на пандемията върху заетостта може да е ускорило нейната дългосрочна тенденция към спад. Броят на хората заети в строителството, въпреки това, показва леко увеличение в сравнение с Q2-2019 г. (с 0,4%). Младите хора са сред най-засегнатите от влошаването на пазара на труда, макар и със силни разлики между държавите-членки. През 2019 г. процентът на младежка заетост (15-24) се увеличава до 33,5% в ЕС-27, с 0,6 пр. п. повече в сравнение с 2018 г. След като COVID-19 кризата започна, младежката заетост намаля с 1.6 пр. п. до 31,8% (Q2-2020 г.). Безработицата сред младите хора  (15-24), която преди това бе достигнала минимума си през 2019 г., се увеличи с 1,4 пр. п. в ЕС-27 (с 1,2 пр. п. в Еврозоната) между Q4-2019 г. и Q2-2020 г.

Преди началото на кризата с COVID-19 броят на хората в риск от бедност или социално изключване продължи да намалява в ЕС-27. Тази низходяща тенденция продължи седем последователни години до 2019 г., когато броят на хората в риск от бедност или социално изключване спадна до 92,4 милиона (21,1% от цялото население на ЕС), което е около 2,3 милиона по-малко в сравнение с 2018 г. (3,8 пр. п. по-малко от 2012 г., когато бе отчетена рекордно висока стойност). Общата тенденция намалява за всичките три субиндикатора – например, тежки материална лишения (-0,5 пр. п.), а също и процентът на риск от бедност (-0,3  пр. п.). Това развитие е в съответствие с нарастването на заетостта и разполагаемите доходи през 2019 г.

Въпреки това, всички тези показатели все още не улавят ефектите от кризата с COVID-19. Предвид значимостта на доходите от труд за домакинствата за своя поминък и отчетеният вече спад, както на равнищата на заетост, така и на отработени часове, ситуацията с доходите и интензивността на работа на домакинствата вероятно ще се влоши през 2020 г. В резултат на това, положителната тенденция може да бъде нарушена и Целта на Европа 2020 за 20 милиона души по-малко хора в риск на бедността няма да бъде постигната.

Процентът на хората в риск от бедност след социалните трансфери намалява през 2019 г., но все пак остава на твърде високо ниво. Според ЕК, трудно е да се оцени въздействието на кризата на този етап върху основните социални индикатори. Показателят за риск от бедност остава стабилен, намалявайки незначително до 16,5% през 2019 (от 16,8% през 2018 г., на база доходите от една година по-рано). Броят на хората, живеещи в домакинства с разполагаем еквивалентен доход под 60% от националната медиана е малко над 84,5 милиона души, което е 1,5 млн. души по-малко спрямо предходната година. Предварителните прогнози на Евростат за доходите  през 2019 г. насочват също към стабилен сценарий.

Рязкото намаляване на броя на страдащите хора от тежки материални лишения преди пандемията допринесе за възходяща социална конвергенция. Повече от 2 милиона души вече не са част от групата на хора, страдащи от тежки материални лишения през 2019 г., като по този начин се постигна намаляване на общия брой до 24,4 милиона, или 5,6% от населението на ЕС. Този спад представлява значително подобрение за седма поредна година. Това е резултат от доброто представяне, което страните-членки на ЕС отчетоха през 2019 г., но все още не могат да бъдат оценени ефектите от кризата през 2020 г.

Линията на бедност е закрепена към стойността от 2019 г., вместо да се използва прогнозна линия на бедност за 2020 г., като по този начин се продължава възходящото социално сближаване (макар и в по-бавно темпо през 2019 г. от предишните години). Въпреки че рискът от бедност или социално изключване намаля значително през 2019 г., тя остана по-висока за децата. Между 2018 и 2019 г. броя на децата (на възраст под 18 години) в риск от бедността или социалното изключване е намалял в ЕС-27 със 674 000, или 3.6%.

Рискът от бедност при работа леко намаля през 2019, но остана на високо ниво, докато дълбочината на бедността беше висока за хората в домакинства с много ниска интензивност на труда. През 2019 г. процентът на работещите в риск от бедност намалява с 0,3 пр. п., до 9%, което е все още под пика от 9,8% достигнат през 2016 г., но все пак 0,5 пр. п. над минимума постигнат през 2010 г.

Неравенството в доходите остава на високо ниво през 2019 г. и сближаването се забавя все повече. Средното ниво на доходите на най-богатите 20% от домакинствата в Държавите-членки беше 5 пъти по-високо от тези на най-бедните 20%. Доказателствата сочат, че през последното десетилетие, общото нарастване на неравенството в доходите се дължи на нарастване на неравенствата в долната част на разпределението. Страните с по-високи нива на неравенство, предполагат сериозно забавяне в конвергенцията, според доклада на ЕК. Делът на доходите на домакинствата в дъното от 40% от разпределението на доходите се увеличава до 2019 г., в съответствие с умерените подобрения в други показатели за неравенство в доходите. Средната стойност за ЕС-27 достигна 21,4% през 2019 г., в сравнение с 21,2% през 2018 г. и през 2017 г. (и минимум 20,9% през 2014 г. и 2015 г.).

  1. Оценка на ключови социални индикатори

Европейският стълб на социалните права е придружен и от социално табло за наблюдение на представянето и проследяване тенденциите в държавите-членки. Таблото предоставя редица показатели (основни и вторични) за проверка на заетостта и социалните представянето на държавите-членки по три широки направления, идентифицирани в контекста на стълба: (i) равни възможности и достъп до пазара на труда, (ii) динамични пазари на труда и справедливи работни условия и (iii) обществена подкрепа / социална защита и включване. Докладът по заетостта за пръв път включи социалното табло в съдържанието си през 2018 г.

Резултатите от социалното табло (Social Scoreboard), придружаващо ЕССП, са представени в съвместния доклад за заетостта и могат да послужат за разработването на националните планове. Освен това, също на фона на съвместният доклад за заетостта, ЕК ще направи оценка на съдържанието на плановете в тяхната теоретична част, придружаващи предложения за актове за изпълнение на Съвета, които всяка една страна-членка на ЕС предстои да предостави. В сътрудничество с Комитета по заетостта и Комитета за социална защита, Комисията също продължава да следи отблизо целия пазар на труда и социалните разработки с редовната актуализация на съответния мониторинг за ефективност на заетостта и мониторинг за изпълнение на социалната защита.

Както и през предходните години, положението на държавите и варира широко, което несъмнено е ефект от въздействието и на кризата, доколкото показателите на пазара на труда са директно свързани с предприетите мерки от страните за овладяване на пандемичната криза. Румъния и Испания отчитат резултати „критично“, „под наблюдение“ или „слаби, но подобряващи се“ по отношение на десет или повече показатели, следвани от България и Гърция с по девет предизвикателства. От тези страни, България, Румъния и Испания са с най-висок брой „критични ситуации“ (общо по 6 за всяка страна), следвани от Гърция (общо 4).

По отношение на България: ситуацията е критична в: 1) Преждевременно напускане на образованието или обучението, 2) Неравенствата в доходите по квинтилно съотношение, 3) Риск от бедност и социално изключване, 4) Млади хора, които нито учат, нито работят (NEETS), 5) Влияние на социалните трансфери върху намалението на бедността и 6) Индивидуално ниво на основни/базови дигитални умения;

  1. Социални политики и действия на страните-членки на ЕС

Мерките включват специфични политики, насочени към смекчаване на отрицателния ефект върху заетостта и социалното въздействие на COVID-19 и предоставят на държавите-членки конкретни насоки за това как да се модернизира пазара на труда и институциите в него, образованието и обучението, както и социалните системи за защита и здраве, с оглед на изработването на по-приобщаващи и справедливи политики в тези области. Те също включват нови елементи, отразяващи приоритетите на Съюза, по-специално по отношение на социалното, зеленото и дигиталното.

ЕК отчита, че бе предложена на държавите-членки безпрецедентна финансова подкрепа за смекчаване на икономическото, социалното и здравното въздействие на кризата и по-бързото възстановяването, включително чрез новия SURE инструмент. Освен това, плановете за възстановяване и устойчивост, които са в центъра на Next Gen ЕС, ще осигурят мащабна финансова подкрепа за реформи и инвестиции, насочени към подкрепа за създаване на работни места и създаване на икономики, общества и здравни системи, които да са по-устойчиви и по-добре подготвени от всякога. Това представлява уникална възможност за стимулиране на инвестициите в хората и ускоряване на икономическото възстановяване. Този бърз отговор се вписва в дългосрочна стратегия и допринася за способността на Съюза да постигне своя дългосрочен план и цели.

Държавите – членки трябва да гарантират, че търсещите работа в условията на несигурни трудови истории имат адекватен достъп до социална защита и по-специално – обезщетения за безработица чрез адаптивни изисквания за допустимост и могат да се възползват от възможности за обучение и преквалификация. Много работници все още не са защитени с адекватна минимална работна заплата.

Минималната работна заплата в България обикновено не е достатъчна за защита на работниците от риск от бедност, според доклада на ЕК. В допълнение, пропуски в покритието се появяват както в страни със законоустановена минимална работна заплата (поради изключения за специфични категории), но и в държави, където заплатите се определят изключително чрез колективно договаряне (за работници, които не са обхванати от колективни трудови договори). След консултация с социални партньори, Комисията предложи директива, която да гарантира, че работниците в Съюза са защитени чрез адекватни минимални работни заплати. Предложението цели насърчаване на колективно договаряне на заплатите във всички страни членки на ЕС. Във връзка с това, страните със законоустановени минимални работни заплати трябва да създадат условия за определяне на адекватни нива, включително ясни и стабилни критерии, ориентировъчни референтни стойности за насочване на оценката на адекватност и редовна и навременна актуализации.

Социалният диалог и участието на социалните партньори при разработването на политики са от ключово значение за насърчаването на справедливо и устойчиво възстановяване и подкрепа, включително и висок растеж. В няколко държави-членки колективните договори и социалният диалог помогнаха за проектирането и изпълнението на непосредствените социално-икономически отговори на кризата с COVID-19, включително мерки за бързо адаптиране на работните модели, като например насърчаването на дистанционна работа и за защита на здравето и безопасността, доходите и работните места на хората от първа линия и т.н.

Реалните заплати се увеличиха в почти всички страни членки на ЕС през 2019 г., за да регистрират спад през първата половина на 2020 г. В реално изражение (дефлирано с индекса на потребителските цени), през 2019 г., ръстът на заплатите беше особено силен – над 5% – в Централна и Източна Европа (Полша, България, Унгария, Румъния, Словакия) и балтийските страни (Естония, Латвия и Литва). Увеличения с по-малко от 1% са наблюдавани в девет страни, включително Швеция, Франция, Гърция и почти незначителен размер в Италия и Холандия. Люксембург отчете отрицателен ръст на реалната заплата. Скок в хетерогенността на динамиката на реалната заплата е записано през второто тримесечие на 2020 г. В няколко страни, съвкупните реални заплати са със сериозен спад, особено в Чехия, Испания, Франция, Белгия и Италия; в последните две страни реалните заплати спаднаха с повече от 10%. Това намаление е обяснено отчасти с въздействието на схемите за краткосрочна работа, в зависимост от дизайна на националните мерки (в страни, където обезщетенията се изплащат директно на служителите и се отчитат като социални трансфери, краткосрочните работни схеми водят до наблюдаван спад на реалните заплати). На други места, положителните развития продължиха, особено в Литва, Латвия, Унгария и България.

След избухването на COVID-19 всички страни-членки на ЕС се насочиха към схеми на непълно работно време (STW), схеми за смекчаване на последиците от икономически шок на пазара на труда. Поради пандемията, предприятията в целия ЕС бяха внезапно принудени да намалят или преустановят дейността си поради прекъсвания във веригите за доставка, прилагането на стриктни мерки за ограничаване и последвалото падане в търсенето на широка гама от продукти и услуги. В отговор на това развитие, всички членове на ЕС засилиха съществуващата схема на непълно работно време или въведоха нови допълващи схеми с цел запазване на заетостта в най-острата фаза на кризата.

– Преди избухването на пандемията COVID-19, 17 държави-членки на ЕС имаха схема или налична рамка за осигуряване на работа на непълно работно време;

– Белгия, Германия, Франция, Италия, Люксембург, Австрия и Португалия имаха подобни схеми още преди началото на кризата;

– След избухването на COVID-19, всички държави адаптираха своите национални схеми за с оглед на улесняване на тяхното използване и разширяване на обхвата на потенциалните бенефициенти;

– Някои държави-членки на ЕС избраха да въведат нови програми, специално насочени към запазване на нивата на заетост в компании, засегнати от Covid-19 пандемията;

– Законоустановената минимална работна заплата нарасна в повечето страни-членки на ЕС през 2020 г. спрямо предходната година;

– Много държави-членки на ЕС разработиха данъчни стимули насочени към защита на работниците и служители, секторите на икономика, които са най-силно засегнати, или конкретно категории от населението с целенасочени временни мерки, които са част от общата данъчна политика;

– Кризата с COVID-19 създаде необходимост от допълнителни мерки за справяне и с отрицателно въздействие върху хората с увреждания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *