Какво предвиждат промените в Наредбата за медицинската експертиза

В края на януари Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), обнародвано в ДВ, бр. 10 от 31.01.2023 г. Публикуваме информация за по-важните изменения в Наредбата, които имат пряка връзка с правата на хората:

Една част от измененията и допълненията в Наредбата са направени с цел привеждането й в съответствие с извършени промени в Кодекса на труда (чл. 162, ал. 1 КТ), Кодекса за социално осигуряване (чл. 45, ал. 1, т. 5 КСО) и Закона за здравето (Допълнителни разпоредби т. 34). Те са в посока запълване на законодателна празнота по отношение на временната неработоспособност за гледане на здраво дете поради карантина в детско заведение. В определението за „детско заведение“ се включват само детските ясли, детските градини, обединените детски заведения и др., които се посещават от деца до 7-годишна възраст. Извън обсега на понятието „временна неработоспособност за гледане на дете поради карантина в детско заведение“ оставаха родителите на деца в училищна възраст от 6 до 12 години. Това наложи и горепосочените промени в изброените закони, което води до аналогични такива и в НМЕ.

С оглед горното в чл. 6, ал. 1 НМЕ се разшири обхвата на определението, като временна неработоспособност е налице и в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради гледане на здраво дете до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето.

В чл. 39 НМЕ се регламентира издаването на болничен лист за гледане на здраво дете до 12-годишна възраст, посещаващо детско заведение или училище, върнато от там поради наложена карантина на това заведение или училище, или на отделна група или клас в него за срока на карантинния период. Болничният лист се издава въз основа на служебна бележка от директора на детското заведение или на училището за наличността и срока на карантината и за невъзможността детето да бъде прехвърлено в друга група или клас, където няма карантина.

Друга част от промените в Наредбата регламентират чужда помощ да се определя и при лица с психични заболявания с 80 на сто и над 80 на сто степен на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, в зависимост от естеството на заболяването и загубата на базисни социални и ключови умения, водещи до невъзможност за съществуване без контрол (чл. 68, нова ал. 3 НМЕ). До момента в общия случай чуждата помощ се определяше само при степен на трайно намалена работоспособност (степен на увреждане) над 90 на сто. Изключения се допускаха за деца – в зависимост от естеството на заболяването и възможността за отглеждането им извън семейството или когато едно или повече съпътстващи заболявания обуславят над 50 на сто трайно намалена работоспособност (степен на увреждане).

Променя се и начинът на определяне на процента трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане при наличието на повече от едно увреждане. Така, когато са налице няколко увреждания, за всяко от които е посочен отделен процент, общият процент на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане, се определя като към най-високия процент за най-тежкото (водещото) увреждане се прибавят 20 на сто от сбора на процентите на съпътстващите увреждания. В случай на определена 100 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане за най-тежкото (водещото) увреждане, съпътстващите увреждания не се вземат предвид в оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение.

До измененията възможност да се добавят 20 на сто от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания имаше само, в случай че  лицето е с две или повече увреждания, и най-малко за 2 от тях е определен процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от  50 или над 50 на сто. При тези условия за крайната оценка към най-високия процент за най-тежкото увреждане се прибавяха 20 на сто от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания.

Свързани с експертизата на работоспособността са и промените, осъществени в Закона за здравето. Съгласно измененията РЗИ следва да уведомява служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по късно от 4-месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане. Заинтересованите лица съответно подават заявление-декларация за преосвидетелстване не по-късно от три месеца преди изтичането на срока на експертните им решения. Ако в този тримесечен срок ТЕЛК не се произнесе за вида и степента на увреждане/степента на трайно намалената работоспособност, ще е налице забавяне на медицинската експертиза и валидността на последното издадено експертно решение ще се счита удължена до издаването на ново експертно решение. През този период (до издаване на ново решение) лицето ще ползва всички права, които е ползвало –  пенсия за инвалидност, финансова подкрепа, винетка, други целеви помощи, лична помощ, данъчни облекчения и т. н. Освен това, в случай че с новото произнасяне на ТЕЛК се е намалила степента/процентът на вида и степента на увреждане, което води до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, то преосвидетелстваното лице няма да възстановява получените суми.

В Наредбата за медицинска експертиза са приети и промени в т. нар. Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти. За редица заболявания ще се определя пожизнен срок на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, като за някои се предвижда и необходимостта от чужда помощ.

Важно е да се знае, че лицата, които са освидетелствани или преосвидетелствани от ТЕЛК и НЕЛК в периода до влизането в сила на измененията в Наредбата за медицинската експертиза, и за които с промените в Отправните точки са определени по-благоприятни условия за оценка на увреждането, могат да подадат заявление-декларация за преосвидетелстване по всяко време по тяхна преценка.

В приложената тук таблица са посочени промени, които касаят преди всичко някои по-социално значими заболявания – на опорно-двигателния апарат, диабет тип 1 и 2, сърдечно-съдови, епилепсия и др.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *