101 586 подписа на работещи българи, събрани в рамките на Национална акция на работеща България „Заедно да защитим труда си!“, бяха внесени на 29 юни в Министерството на труда и социалната политика от президентите на КНСБ и КТ „Подкрепа“ Пламен Димитров и Димитър Манолов и председателите на индустриални федерации към двете конфедерации.
Акцията започна през октомври миналата година заради натрупани проблеми и сигнали за нарушения, свързани с работното време. Целта на подписката бе да се инициират промени, които да доведат до увеличаване на заплащането на нощния труд, да се въведе сумарно изчисляване на работното време само за производства с непрекъсваем режим на работа и да се гарантира реалното заплащане на извънредния труд в България.
Пламен Димитров представи исканията на министър Деница Сачева. Акцията има за цел да направи по-ясен гласа на българските работници, че проблемът с нощния труд, с извънредния труд е нетърпим, обясни той и напомни, че за решаването на тези проблеми има съгласие и в подписаното миналата седмица Национално тристранно споразумение с работодателите и правителството.
Междувременно за нощния труд бе намерено решение, макар и временно, според нас, посочи Димитров по повод на предложеното увеличение на размера му до 0,15 на сто от минималната работна заплата за всеки отработен час или не по-малко от 1 лв. Тази промяна ще влезе в сила от 1 януари догодина. Нашето искане е цената на нощния труд да е обвързана с основната, а не с минималната работна заплата, каза Димитров.
С подписката се настоява още сумираното изчисляване на работно време да важи само за производства с непрекъсваем /непрекъснат/ технологичен режим на работа, както и увеличение на заплащането на положения извънреден труд на 75% в почивни дни и 100% по време на официални празници.
Тези 100 хил. подписа показват, че има проблем. В момента режимът за организиране на работното време противоречи на Конвенция 1 на МОТ и на директивата за работното време, която не допуска работната седмица да е 56 ч, както е в момента при непрекъсваем работен процес, обясни вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов.
В подписката, която продължи до края на януари, но внасянето й се забави заради кризата с COVID-19, се включиха работещи от леката, добивната промишленост, енергетиката, металургията, водоснабдяването, транспорта, военната промишленост, хранително-вкусовата, земеделието, горското стопанство, строителството, туризма, химическата промишленост, образованието, държавната администрация, сектора на сигурността, съобщенията, културата и др.
На 1 юли КНСБ предостави на социалното министерство, както и на заседание на Комисията по трудово законодателство към НСТС, и пълната аргументация за необходимостта от промени в Кодекса на труда. С писмо до министър Сачева бяха изпратени и конкретни предложения за текстове, свързани със сумираното изчисляване на работното време.
В него КНСБ напомни, че на 17 юни тази година бе подписано Националното тристранно споразумение, в което е залегнал ангажимент, свързан с някои съществени елементи на работното време. „Приложено Ви предоставяме аргументи, въз основа на които и предвид стартиралата работа по ЗИД на Кодекса на труда, в който има предвидени изменения в чл.142 КТ (§14 от ЗИД на КТ), предлагаме тази точка от споразумението, поне в едната си част, относно сумираното изчисляване на работното време, да бъде изпълнена в кратките срокове на приемане на ЗИД на КТ“, се казва в писмото.
Безспорно е, че в сегашната си редакция, направена през 2001 г., в противоречаща на Конвенция №1 МОТ посока, е в нарушение на поети международни ангажименти, чрез ратификацията на споменатата конвенция. След 2007 г. тази разпоредба и някои други е в противоречие и с норми от Директива 2003/88/ЕО. Във връзка с това КНСБ предлага вариант за изпълнение на т. 6 от Националното тристранно споразумение, както следва:
„Чл.142, ал.1 При производства с непрекъснато, денонощно функциониране поради естеството на работата, работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 4 месеца.“
„ал.2.Условия и ред, чрез които се установява и отчита сумираното изчисляване на работното време се определят с наредба на Министерския съвет.“
„ал.(3) В определени с наредбата по ал.2 браншове и отрасли, чрез колективен трудов договор по чл. 51б, може да бъде определен по дълъг период от време за изчисляване на сумираното изчисляване на работното време, но не повече от 6 месеца.“