Изготвеният от КНСБ Меморандум за социално-икономическо развитие на България до 2025 г. бе обсъден до момента с две от партиите, кандидатстващи за участие в следващото Народно събрание – ГЕРБ и ВМРО.
Първата от традиционните срещи, които конфедерацията организира преди парламентарни избори, се състоя на 8 март с ГЕРБ. От страна на партията нея участваха Томислав Дончев, Деница Сачева, Костадин Ангелов, Росен Желязков, Лъчезар Борисов, Владислав Горанов. В разговорите се включи и цялото ръководство на КНСБ и лидерите на част от федерациите към конфедерацията.
До 2025 година в България няма да има работещи бедни, ако се изпълнят предложенията на КНСБ, залегнали в Меморандума , подчерта президентът на конфедерацията Пламен Димитров. Той подчерта, че в предстоящите четири години е времето да се направи по-сериозна промяна в дълго отлагани политики и реформи. По думите му икономиката ще се възстанови през следващата година, като се очаква процесът да започне в края на тази. Според КНСБ следващото правителство трябва да заложи на между 5 и 7% номинален растеж на брутния вътрешен продукт, като той започне от 2022 г.
Годишно средната работна заплата трябва да расте с 12,5% , а минималната – със 17,5%. Има фискално пространство за това увеличение и то е необходимо, посочи Димитров.
До 2025 г. изпреварващият ръст на минималната заплата ще доведе до това, че в България да няма работещи бедни, обясни президентът на КНСБ. Според него за тричленно домакинство 1236 лв. минимална заплата през 2025 г. ще осигури толкова пари, колкото са нужни за издръжка на живот. „И шивачки, и чистачки, и нискоквалифицирани работници, ако това се направи, няма да се класират в графата работещи бедни“, изтъкна Пламен Димитров. В момента 450-500 хил. българи са на минимална работна заплата.
КНСБ настоява за ребалансиране на данъчното облагане и необлагаем минимум. Конфедерацията предлага 20% от БВП, без разходите за здравеопазване, да се отделят за разходи за социални цели. Когато се дава по 50 лева на всички пенсионери или когато се вдига минималната пенсия – с тези мерки не се постига тази адекватност, които пенсионните правила изискват, посочи Пламен Димитров.
Ако искаме ефективна борба с бедността, трябва да се възстанови силата на колективното трудово договаряне. Социалният диалог и колективното трудово договаряне трябва да бъдат охранявани и гарантирани през закона, изтъкна още Димитров. „Това е нещо, което премиерът Бойко Борисов ни обеща в началото на мандата си, но не изпълни. Ние ще продължим да го искаме и се надявам, че ще го получим“, категоричен бе президентът на КНСБ.
Прогнозите на КНСБ са близки до нашите. Нека ние сме малко по-консервативни. Ако икономиката позволява, ще бъдат постигнати по-добри резултати, каза Владислав Горанов.
По време на срещата федералните лидери повдигнаха въпроси за нерешени въпроси и проблеми в здравеопазването, образованието, земеделието, индустрията, ВиК секторът.
Те бяха поставени и при срещата с представителите на ВМРО, която се състоя на 15 март. В нея участваха лидерът на партията Красимир Каракачанов, евродепутатът и зам.-председател Ангел Джамбазки, д-р Султанка Петрова и Александър Сиди.
И пред тях Димитров посочи основните параметри в меморандума, предложението на КНСБ за данъчна реформа, която ще остави повече средства в хората.
Спокойно в предложената от нас фискална рамка може да залегне ежегодно увеличение на пенсиите с 15%. Не говоря за механизма, в никакъв случай той не трябва да бъде преизчисляване на пенсиите, коментира още Димитров. Няколко партии се канят да направят преизчисляване, но то би променило модела на пенсионно осигуряване, ще разруши тотално системата, ще доведе до несправедливост, защото половината пенсионери ще получат едно добро увеличение, а другата половина – „едно голямо нищо“, категоричен бе Димитров. КНСБ смята, че така и мотивацията на младите да се осигуряват на пълни размери на доходите ще бъде тотално разрушена.
Конфедерацията настоява изпреварващото увеличение на пенсиите да става по два начина – през годишното осъвременяване, което от синдиката държат да продължи, така и през увеличаване на тежестта на коефициента на всяка година стаж в пенсионната формула, което отчита приноса на всеки осигурен и пенсионер. Ежегодно КНСБ дава предложения в тази посока, за да могат пенсиите да растат изпреварващо.
КНСБ предлага още ръст на средното дневно обезщетение за безработица – да нарасне от 26 лв. на ден на 70 лв. на ден през 2025 година, на минималното обезщетение за безработица – от 264 лв., колкото е в момента на месец (12 лв. на ден), до сума, която да е равна на 60 на сто от установената минимална работна заплата за страната.
Красимир Карачанов подчерта добрия диалог с конфедерацията и изложи разчетите и предложенията на партиите.
Пълен запис от срещата с ВМРО може да бъде видян във фейсбук страницата на КНСБ – https://www.facebook.com/CITUBulgaria