Ръководството на КНСБ обсъди през този месец проекта на директива за адекватните минимални работни заплати с министъра на труда и социалната политика Деница Сачева и с българските членове на Европейския парламент.
Двете онлайн дискусии се проведоха по инициатива на конфедерацията.
Консултацията с министър Сачева и екипа й се състоя в началото на декември. Една от темите по време на дискусията бе изготвянето на национален план за насърчаване на колективното трудово договаряне и постепенно достигане на 70% покритие у нас на работниците и служителите с колективен трудов договор. В момента покритието е 30 на сто и въпреки че не е най-ниското в ЕС, са необходими усилия, за да достигне предвидената в проектодирективата цел.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи възловият въпрос за конфедерацията – в правните разпоредби на директивата да залегне праг, под който минималните работни заплати не могат да паднат – 60% от медианната и 50% от средната работна заплата.
Главният икономист на КНСБ Любен Томев посочи дългия и труден път, който е извървян до изготвянето на проекта за директива, както и важността й за всички работещи. Двата процеса – създаването на механизъм за адекватност на минималните работни заплати и насърчаването на колективното договаряне са взаимосвързани в усилията ни за догонване на европейските заплати. Знаете, че където има КТД, заплатите са с 14 процента по-високи, посочи Томев. Той обясни и защо е важно не само в рециталите, но и в текста на директивата да се запише, че адекватните минимални заплати са не по-малко от 60% от медианната и 50 на сто от средната за съответната страна – това създава гаранции за достойно заплащане и повече сигурност за работещите.
Министър Сачева посочи, че правителството има ясна позиция за подкрепа на доходите и това е видно от решението за ръст на минималната работна заплата, но има резерви за обвързването й с подобен двоен праг. По отношение на Колективното трудово договоряне, многократно съм изразявала подкрепата си, че трябва да се развива, каза тя. Зам.-министър Султанка Петрова също подчерта, че министерството оценява положително насърчаването му и че е необходимо да се разработи краткосрочен и средносрочен план за действие. Тя повдигна и въпроса за създаване на Институт по труда, който да играе ролята на аналитичен център в подкрепа на социалния диалог. Идеята за учредяването му е на КНСБ, като предложението за това бе направено преди две години.
На онлайн срещата с българските евродепутати в средата на декември пък Димитров посочи, че директивата получава подкрепа от 10 държави в ЕС, сред които и България, със съответните бележки по нея. Шест държави са по-скоро съгласни и за изненада Финландия, доскоро твърд противник, е сред тях. Директивата не среща подкрепа от Дания, Швеция, Австрия, Унгария и Полша. Без ясна позиция са трите балтийски държави.
Неравенствата в България са крещящи. Въпросът за адекватните минимални работни заплати трябва да срещне единодушна подкрепа от всички традиционни партии. Защото иначе всички знаем, че неравенствата раждат популизъм. Ако бъдат премахнати, той няма да има почва да вирее, каза при обсъждането на директивата Димитров.
Главният икономист на КНСБ Любен Томев също посочи, че поставянето на двойния праг, който да достигнат адекватните минимални работни заплати, в рециталите поставя съмнения дали държавите ще го прилагат. Трябва да има долна граница, която да се достигне, а след това стремежът да е да не се пада под нея и така да се гарантира достигането на заплати за издръжка на живота, обясни Томев.
Сред позитивните страни на директивата той посочи въвеждането на изискване страните-членки да достигнат 70% покритие на работещите с Колективни трудови договори и всяка държава да намери пътя как да го постигне. КНСБ предлага в директивата да залегне санкциониране на компаниите, които възпрепятстват преговорите със синдикатите и сключването на КТД, като не бъдат допускани до усвояване на европейски средства.
Евродепутатите, които се включиха в дискусията – Асим Адемов, Радан Кънев, Атидже Алиева, Петър Витанов, Цветелина Пенкова, Ангел Джамбазки, изразиха принципна подкрепа за директивата и изтъкнаха важността й предвид последното място, на което се намира страната ни в ЕС по доходи. В ЕС размерът на минималната работна заплата варира от 312 евро в България до 2142 евро в Люксембург. С българските представители в ЕП бе обсъден ходът на дискусиите по директивата на национално и европейско ниво. В европейските политически групи въпросът за двойния праг за определяне на МРЗ не е обсъден още, стана ясно по време на дискусията.
Димитров информира евродепутатите, че по инициатива на КНСБ в първите дни на януари предстои онлайн дискусия за директивата и с комисар Никола Шмит. В нея ще участват и синдикатите от Румъния, Хърватия и Словения.