КНСБ: Пет области трябва да са приоритет в планирането за ресурса от ЕС

Пет са ключовите области, които според КНСБ трябва да са приоритетни в подготвянето и планирането за усвояване на ресурса, който страната ни ще получи от ЕС, каза президентът на конфедерацията Пламен Димитров при откриването на 8 октомври на дискусионен форум Дигитална и зелена трансформация. На организираната от КНСБ дискусия присъстваха вицепремиерът Томислав Дончев, социалният министър Деница Сачева, председатели на федерации към конфедерацията, представители на работодателски организации.

С този форум приключваме едномесечен цикъл от секторни срещи между нашите федерации и съответните работодателски организации, техни партньори, каза Димитров и посочи, че на тях са коментирани както социалното партньорство, колективното договаряне, така и дигиталната трансформация, Зелената сделка, Ковид-19. По тези теми са подписани 10 меморандума за сътрудничество с набелязани конкретни действия на браншово ниво.

Димитров повдигна въпроса за очаквания огромен ресурс от ЕС по линия на амбициозната програма Next Generation EU и възможностите, които дава за ключови реформи.

Приоритетни за нас са, както важни социални системи – здравеопазване, образование, култура, социално осигуряване, социални грижи и подпомагане, така и отрасли от реалния публичен сектор – водният, транспортният (в частта железопътен, градски), инфраструктурни обекти от национално и регионално значение. За пръв път през последните десетилетия те получават реален шанс за мащабни инвестиции и финансиране, което ще позволи не само тяхното оздравяване, но ще има и значителен ефект за икономиката като цяло, каза Димитров.

Той посочи ключовите области, които според конфедерацията трябва да са приоритетни при изготвянето на проекти:

– Модернизиране на съществуваща и изграждане на нова инфраструктура

Тази област обхваща инфраструктура от всякакъв характер – транспортна (шосета, ж.п. линии, мостови съоръжения, продуктопроводи, летища, пристанища, паркинги, складове, депа); комуникационна (кабелни връзки, линии, мрежи); комунална (топлофикационна, ел. мрежи и съоръжения, ВиК, депониране и преработка на отпадъци, паркове и места за отдих); социална (детски ясли и градини, образователни, социални заведения и др.). Създаването и поддържането на модерна инфраструктура е една от най-важните предпоставки за ускоряване на икономическия растеж и за повишаване стандарта на живот на населението. За това са нужни огромни инвестиции, но те се възвръщат от нови работни места, заетост, увеличени обороти и приходи.

– Подкрепа на структуроопределящи сектори и сектори в преход

Тук попадат засегнатите от кризата сектори туризъм, транспорт, търговия, селско стопанство и някои от промишлените отрасли (машиностроене, лека промишленост). Пред други сектори, като енергетика, химия, въгледобив предстои тежък „зелен“ преход към нисковъглеродна икономика. Предизвикателствата и рисковете са големи и сама страната ни няма да може да се справи. Успоредно с това дигитализацията трябва да осигури нужната конкурентоспособност в процеса на преструктуриране.

– Реформиране на важни социални системи

В тази област попадат общественото здравеопазване, образованието, културата, социалното осигуряване и най-вече системата на социалното подпомагане, която е постоянен обект на критики от ЕК.

– Насърчаване развитието на предприятия и сектори с иновационен потенциал (двигатели на растежа)

Безспорно приоритетно значение в тази област има ИТ-секторът. За да се превърнат обаче в иновационни мултипликатори, те следва да развиват в ускорен порядък връзките си с предприятията от индустриалния сектор, като по този начин се превърнат в действителен генератор на растежа.

– Съкращаване на веригите за доставка

Това може да стане чрез преместването им в Европа, особено в Южната част и Югоизточната част на континента.

Пламен Димитров напомни плановете на ЕК за намаляване с 55% на нивата на вредните емисии до 2030 г., което ще се отрази силно на икономиката ни и призова за ускоряване на работата на сформирания преди няколко месеца консултативен съвет по Зелената сделка и съответните работни групи към него.

Голямата ни болка е комплекса “Марица Изток”, каза той и посочи, че той трябва да се развие и трансформира в модерен парк със запазване на добива възможно най-дълго. Димитров напомни настояването на КНСБ да се изготви 5-годишна комплексна програма за развитие на комплекса, включване на работещите в предстоящите решения за трансформация, създаване на Институт за устойчиви стратегии в Стара Загора.

Готови сме да чуем как можем да бъдем полезни, обърна се Димитров към вицепремиера Томислав Дончев.

Плановете на правителството

“Националният план за възстановяване и устойчивост не може да е план на правителство, той трябва да е план на България”, каза Дончев. По думите му той реално ще се реализира изцяло от следващото правителство, а ангажименти на този кабинет са да го подготви и допълни, като това ще стане в рамките на тази година. Крайният срок за представянето на проектни предложения, с които страната ни ще кандидатства за финансиране по фонда за възстановяване, е април догодина.

Целият пакет от средства, които се окачва да дойдат от ЕС през следващите години, е за 29 млрд. евро, като в тях се включват 9 млрд. по оперативните програми, 1,2 млрд. по Фонда за справедлив преход. По него имаме отворени въпроси и преговаряме, каза Дончев и посочи, че ЕК предлага средствата да се насочат към три региона – Перник, Кюстендил и Стара Загора, докато правителството не е съгласно с ограничаването само до тях и иска да се разшири обхватът на регионите до 8. Определено очакваме компромис, каза Дончев.

Той посочи, че по плана за възстановяване са предвидени 6,2 млрд. евро и тече интензивна работа в министерствата, така че да се приоритизират тези проекти, които носят в себе си потенциал за реформи, имат техническа готовност и гарантиран ефект. До момента събраните проекти са за 20 млрд. лв. и трябва да бъдат свити до 12 млрд., посочи вицепремиерът. По време на дискусията той уточни, че едни от най-добрите предложения към момента са от Министерството на земеделието, където приоритет са тоталната дигитализация на селското стопанство и хидромелиорациите.

Дончев съобщи, че предстои да станат обществено достояние два документа – текстът за споразумението за партньорство за новия програмен период 2021 – 2027 г. и безспорното от разработвания Национален план за възстановяване и устойчивост.

Работната ръка

Социалният министър Деница Сачева посочи прогнозите за заетостта – през следващите 2 г. се очаква ръст на заетостта по икономически дейности, след което предстоят 2 г. спад.

В средносрочен план нарастване на заетостта се очаква главно в дейности, свързани с образованието – ръст от 204 000 работни места (9,6 на сто), преработващата промишленост – до 635 000 места, хуманното здравеопазване – 180 000 работни места, строителството – 247 000 и операциите с недвижими имоти – 18,8 хиляди работни места, каза Сачева.

Водещ принос за намалението ще имат услуги като тези в сектора на търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети, където се очаква спад от 8,2 на сто – до 475 000 заети към 2024 г., следват секторите на хотелиерство и ресторантьорство, където се очаква намаление на броя на заетите от 6,4 на сто или номинално 154 000 работни места, в добивната промишленост заетостта се очаква да намалее със 17,9 на сто до 23 000 работни места, при производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива – спад до 36 000 работни места (6,7 на сто).

Прогнозата за търсенето на труда по образователни степени за периода 2020 – 2024 г. показва, че при най-ниско квалифицираните работници се очаква относително слаба динамика в потребността от такива човешки ресурси от страна на работодателите, каза министърът.

Прогнозираните спадове на търсенето на труд в определени сектори могат да бъдат компенсирани с ръстове в други, допълни Сачева. Тя отбеляза, че нарастването на броя на позициите за хора с ниска квалификация основно се очаква в сектора на преработващата промишленост, строителството, хуманното здравеопазване, операциите с недвижими имоти. В същото време със спад в търсенето на такива хора ще се характеризират сектори като търговия, добивна промишленост, хотели и ресторанти, доставяне на води, канализационни услуги, административни дейности и други.

Потребността на хора със средно образование се очаква да се свие в средносрочен план и това да се дължи основно на секторите търговия, хотели и ресторанти, добивна промишленост, административни дейности, производство и разпределение на електричество, топлинна енергия и газообразни горива. Министърът каза, че тези спадове не могат да бъдат компенсирани с очаквания ръст в други сектори. За групата с висше образование се очаква ръст в търсенето на труд средносрочно главно в образование, държавно управление, хуманитарно здравеопазване, преработваща промишленост, култура. Това нарастване е съпроводено и с очаквания по-нисък брой позиции за хора с висше образование, отбеляза Деница Сачева.

По думите й „професиите на бъдещето не са просто тези, свързани с технологиите, но и с хора – в секторите образование, здравеопазване, култура, социална политика“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *