КНСБ почете загиналите при трудови злополуки, настоява за ясна програма с мерки за безопасност при работа

84 български работници са загинали на работното си място през миналата година. Те са с 16 повече спрямо 2021 г. Очевидно условията на труд са се влошили, България продължава да е сред страните с най-голям брой смъртни злополуки. В такъв ден свеждаме глави, спомняме си за това какво не сме направили, опитваме се да преглътнем числата и поглеждаме напред как можем да подобрим условията, в които работят българите, и превенцията, така че да не се стига до фатален край.

Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на днешния Международен ден в памет на загиналите и пострадалите при трудови злополуки и професионални болести работници. Датата 28 април е обявена и за Световен ден за здравословен и безопасен труд. Представители на конфедерацията и на социалните партньори отдадоха почит пред паметта на загиналите с поднасяне на цветя и венци пред мемориалната плоча, поставена до централата на КНСБ в София, и едноминутно мълчание. В памет на починалите работници при злополуки през 2022 г. до плочата бяха подредени запалени свещи във формата на тъжното число 84.

В отбелязването на деня участваха и зам.-министърът на труда и социалната политика проф. д-р Емил Мингов и директорът на ИА “Главна инспекция по труда” Екатерина Асенова, представители на НОИ.

Димитров припомни, че през миналата година Международната конференция на труда прие, че безопасните и здравословния условия на труд са основно човешко право за всеки работник. Това е първото разширяване на основните човешки права от четвърт век насам. С това решение Конвенцията № 155 за безопасност и здраве при работа от 1981 г. и Конвенцията № 187 за насърчаване на рамката за безопасност и здраве при работа от 2006 г. стават основни конвенции и всички държави – членки на МОТ са длъжни да ги спазват, независимо дали са ги ратифицирали. 

Президентът на КНСБ посочи и две важни решения, взети на европейско ниво преди дни. Комисията по правни въпроси на Европейския парламент подкрепи на 25 април изменения в предложената от ЕК Директива за надлежна проверка на устойчивото поведение на компаниите (Directive on Corporate Sustainability Due Diligence). Промените ще подобрят поведението на европейските дружества и ще ги държат отговорни за нарушения на правата на човека. Директивата е важна стъпка в борбата за по-добри условия на труд и зачитане на правата на човека в световен мащаб чрез насърчаване на устойчиво и отговорно корпоративно поведение в глобалните вериги за създаване на стойност. Важно изменение е засилването участието на синдикатите като глас на работниците в плана и стратегията за надлежна проверка, включително и това да представляват засегнатите пред съда.

На 26 април тази година Европейският парламент одобри законодателния доклад за защита на работниците от азбест, подчерта още Димитров. Това е ново решение, като документът включва мерки като забрана за капсулиране на азбест и признаване на всички заболявания, свързани с него. Той определя нова рамка, която ще намали границата на професионална експозиция до 0,01 влакна/см 3  и описва технически аспекти за измерване на азбестови влакна на работното място. За съжаление, не беше прието предложението на синдикатите за намаляване на професионалната експозиция на 0,001 влакна /см 3.

По инициатива на Европейската конфедерация на профсъюзите тази година международната синдикална общност ще почете паметта на работниците, загубили своя живот поради заболявания от професионална експозиция на азбест.

Азбестът е много опасно, канцерогенно вещество, което още присъства в много сгради и е причина за много предотвратими смъртни случаи в ЕС. 78% от професионалните ракови заболявания, признати в държавите членки, са свързани с азбеста. При вдишване, съдържащите се във въздуха азбестови влакна, могат да доведат до мезотелиом и рак на белите дробове, като между експозицията и първите признаци изминават средно 30 г. Годишно в ЕС около 90 000 души губят живота си от рак, свързан с азбеста, което го прави водеща причина за смъртни случаи на работното място.

На азбест са изложени между 4,1 и 7,3 млн. работници. 97% от тях са в строителния сектор, включително в свързаните с него професии като майстори на покриви, водопроводчици, дърводелци или работници по поставяне на подови настилки, а 2% са в сектора за управление на отпадъците. В Стратегията „Вълна на саниране“, чиято цел е до 2030 г. годишният процент на саниране на сгради най-малко да се удвои, допълнително се подчертава колко е важно да се възприеме всеобхватен подход за справяне с азбеста.

В България липсват системни данни за наблюдение на работниците, подложени на експозиция на азбест, обърна внимание президентът на КНСБ. По-голямата част от работещите в риск извършват дейности по разрушаване, реконструкция или саниране, поддръжка на сгради, в които може да има азбест. През 2020 г. има признато само едно професионално заболяване, свързано с експозиция на това вещество.

За да помогне в борбата за справянето с азбеста и другите опасни химични вещества, КНСБ започна кампания „Да спрем рака на работното място”, която цели да насърчи работодателите и работниците да прилагат по-ефективни мерки за предотвратяване на рака на работното място, каза още Димитров.

По данни на Националния център за обществено здраве и анализи всяка година се регистрират над 30 000 нови случая от ракови заболявания. Редица изследвания показват, че между 5 и 8% от тях са свързани с работното място. Ако приемем, че само 5% от общите случай на ракови заболявания са свързани с професията, това означава, че поне 1500 български работници са заболели от рак, свързан с работното място.

По думите на заместник-министъра на труда и социалната политика Емил Мингов Инспекцията по труда прави проверки, които целят да се установи несъответствие между законовите разпоредби и това, което е в предприятията относно безопасните условия на труда. Това, което констатира инспекцията, не е радостно, каза той. И подчерта, че синдикатите и отговорните институции трябва да са единни в усилията да се намали трудовият травматизъм.

България е лицето на МТСП е поела ангажимент да реализира Конвенция N155 за безопасност и здраве при работа от 1981 г. и Конвенция N187 за насърчаване на рамката за безопасност и здраве при работа от 2006 г., каза още Мингов.

Инспекцията по труда ще бъде безкомпромисна към некоректните работодатели, увери директорът на ведомството Екатерина Асенова.

Тревожните данни

По данни на НОИ най-много смъртни случай през 2022 г. има в сектор „Сухопътен транспорт” – 17 бр. (2021 г. – 10 бр.), следван от сектор „Строителство” – 15 бр. (2021 г. –18 бр.) и „Търговия” – 13бр. (2021 – 7 бр.). В добивната промишленост има 6 смъртни случаи, докато през 2021 г. нямаше нито един.

Отчетените трудови злополуки през 2022 г. са 2582 – със 190 повече от тези през 2021 г. Загубените в резултат на трудови злополуки календарни дни за 2022 г. са 173 731.

Секторите с най-висок брой на трудови злополуки са: „Търговия“ – 363 бр., „Транспорт и складиране на товари в транспорта“ – 291 бр. и „Строителство“ – 174 бр.

И през изтеклата година нарушенията по БЗР, констатирани от ИА ГИТ, са повече от установените нарушения по трудовоправни отношения.

През 2022 г. ИА ГИТ е извършила 79 проверки по сигнали на синдикатите. През 2022 г. са извършени 153 проверки с участие на синдикални представители в предприятията, в т.ч. и 9 бр. съвместни проверки с РС на КНСБ.

Данните показват, че в областта на осигуряването на здравословни и безопасни условия труд има влошаване на ситуацията през последната година, след като беше налице тенденция за намаление на смъртните случай през 2021 г.

Необходимите мерки

Европа е поставила цел 2030 г. да няма смъртни случаи при трудови злополуки в Европейския съюз. Някои държави вече са го постигнали, за съжаление ние вървим точно в обратната посока, отбеляза вицепрезидентът Огнян Атанасов. За да постигнем нулева смъртност на работното място, трябва да постигнем ясна програма със съответните мерки как това да се постигне, добави той.

Атанасов бе категоричен, че трудовите злополуки в България са минимум 10 пъти повече от официално обявяваните. КНСБ ще поиска пълна информация за трудовите злополуки – какви дела, обезщетения, мерки са взети, каза вицепрезидентът.

КНСБ настоява да се създаде постоянна експертна работна група по изпълнение на Националната програма по безопасност и здраве при работа 2022 – 2024 г. със следните основни задачи:

  1. Да се проучат възможности за допълнителен финансов ресурс за реализиране на програмата извън бюджета на заинтересованите ведомства и организации и Фонд „Условия на труд“.
  2. Координация при провеждане на национални информационни кампании за здравословни работни места с участието на социалните партньори и ИА ГИТ.
  3. Организиране и провеждане на национално проучване за значението и възвращаемостта на инвестициите в ЗБУТ.
  4. Организиране и провеждане на национален форум по ЗБУТ през 2023 г. за отчитане на напредъка по изпълнение на НПБЗР 2022 – 2024 г.
  5. Създаване на платформа за споделяне на добри практики по осигуряване на ЗБУТ в предприятията, свързани с въвеждане на дигитални технологии за контрол на работната среда, иновации при използване на колективни средства за защита и ЛПС.

Наградите “Прометея”

Днес бяха връчени и годишните награди за 2022-а, с които КНСБ отличава работодателите, постигнали добри резултати за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Статуетките бяха връчени от президента на конфедерацията на директора на МБАЛ “Д-р Никола Василев” в Кюстендил д-р Александър Величков; на Светлан Илиев, директор на Средно училище с езиково обучение “А. С. Пушкин”, град Варна и на Константина Градева, директор “Устойчиво бизнес развитие” в “Дънди прешъс металс”, Челопеч.

Показването на добрите примери е важно, подчерта Пламен Димитров.

Подкрепа за децата на загиналите работници

Благотворителен фонд „Проф. д-р Желязко Христов“ изплаща месечни стипендии на деца, загубили родителите си при трудова злополука. Благородната инициатива се реализира от създаването на благотворителния фонд, в продължение на 25 г. Сред стипендиантите има деца, загубили и двамата си родители. Загиналите са от различни райони, с различни професии, в т.ч. миньори, полицаи, учители, шофьори, железничари и др., част от тях синдикални членове. Стипендиите са в размер на  50 лв. на месец и се изплащат до завършване на средно образование. За абитуриентите се осигуряват еднократни допълнителни плащания. През месец май тази година 5 от стипендиантите ще бъдат абитуриенти и ще бъдат изплатени еднократни парични дарения от по 200 лв.

Към днешна дата подпомаганите деца са 34. През последната година добавихме още трима стипендианти. Две от децата са на член на КНСБ от СО на СФ „Металици“ при „Алкомед“ АД – гр. Шумен, който почина от инфекция с COVID–19през 2022 г.  След трудовата злополука в „Арсенал“ АД през октомври 2022 г. на семействата на двама загинали работници в предприятието бяха изплатени по 500 лв. от благотворителния фонд и по 500 лв. от НСФ на КНСБ „Метал електро“. Във връзка със злополуката приехме за подпомагане и едно момче в учебна възраст, чиято майка тежко пострада при инцидента в завода, претърпя животоспасяваща операция и отглежда детето си сама.

По време на Ковид пандемията в рамките на две години са добавени 5 стипендианти, загубили родител след боледуване. Родителите са членове на СБУ, ФНСДУО, ФСЗ и СФ „Металици“.

За да изпълняваме отговорностите си към подпомаганите деца, са необходими средно по 20 хил. лв. годишно. Средствата се осигуряват чрез дарения, като се организират благотворителни кампании и инициативи. Активен е DMS номер за набиране на финансови средства за децата-стипендианти. Всеки, който желае да помогне, може да изпрати SMS с текст: DMS POMOGNI на 17 777. Цената на 1 SMS е 1 лв. Може да се направи и абонамент за месечно дарение в размер на 2 или 5 лв. След еднократен SMS ще получите автоматично от системата въпрос дали желаете да се абонирате за месечни дарения. Ако имате желание да помагате ежемесечно, следва да отговорите с DA. За да се прекрати абонамент,се изпраща текст STOP на латиница.

Можете да помогнете и с целево дарение по банковата сметка Благотворителен фонд „Проф. д-р Желязко Христов”:

IBAN: BG34UNCR76301010291100; BIC код UNCRBGSF; Уни Кредит Булбанк

 Чрез оказаната помощ даряваме морална подкрепа, увереност и самочувствие на децата, изправени пред изпитанието да растат без уюта, топлината, грижата и сигурността на родителската закрила. Нека заедно да помогнем и да покажем съпричастност към децата, загубили родител, да преодолеят болката от страданието!

Помним мъртвите и ще се борим за живите!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *