КНСБ предлага промени в Кодекса на труда, свързани с работата от разстояние

В Кодекса на труда трябва да бъдат направени промени, които да отразят все по-голямото разпространение на работата от разстояние. За това бяха категорични юристи и експерти на провелата се на 28 юни конференция “Промени в Кодекса на труда, произтичащи от ковид пандемията и режима на работа от разстояние в случай на извънредно положение, съгласно приетото Европейско рамково споразумение за работа от разстояние и по примера на немската система”.

Тя бе организирана от КНСБ и Фондация “Фридрих Еберт” и на нея бяха обсъдени както конкретни предложения за законодателни изменения, така и предимствата и недостатъците на дистанционната работа, конкретни примери от практиката в сферата на образованието, държавната администрация, транспортния сектор.

“Делът на работещите от разстояние в рамките на ЕС се е увеличил от 5 до 40% в периода на пандемията. Проучване на Съвета на жените в бизнеса в България показва, че 25% от работещите ще продължат в дистанционен режим работа два-три дни седмично, което е 7 пъти повече отпреди Ковид-19, каза при откриването на форума вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов и подчерта, че това ще се основава на доброволна основа, а няма да е задължително.

По думите му пандемията принуждава, по силата на текст от закона, а Кодексът на труда, специално, дава правна възможност страните да се договорят да работят в такива условия. „Пандемията разкри твърде съществени разлики в разпространението на дистанционната работа в държавите-членки на ЕС, в секторите и професиите“, каза още Христов обясни, че много хора, които работят дистанционно не са имали такъв предходен опит, както и българите, въпреки че имаме правна уредба отпреди 10 години, която дава възможност. Христов обяви, че Икономическият и социален съвет е взел решение да се направи анализ на ситуацията и той да бъде възложен на работодателските и синдикални организации, тъй като те познават трудностите и какви промени в текстовете са необходими. По думите му работата от разстояние ще придобие по-широко разпространение и този процес върви успоредно с опасения на бизнеса относно контрола върху работата, страх заради здравословните и безопасни условия на труд, кога дадено събитие се счита за трудова или битова злополука. Христов разясни, че в момента има инициатива на европейско равнище за ревизия на европейското рамково споразумение за работата от разстояние, което е на път да бъде измено. То е основата и за национално споразумение.

Директорът на Фондация „Фридрих Еберт“ за България Жак Папаро разказа, че в Германия 4 от 10 работодатели предлагат възможност за работата от разстояние. След януари 2021 г. те са задължени да го правят там, където е възможно. След корона не е като преди и 80% от работещите искат част от работата им да е в по-гъвкав модел, каза той. Според него дистанционната форма на работа е добър вариант, но тя не е подходяща за абсолютно всяка професия. „По-различното с България е, че много германски предприятия предлагаха този модел още преди пандемията, обаче той се приемаше неохотно поради ред причини. Желаещите бяха малко. Новите условия промениха това отношение на хората, донякъде и по задължение, каза той. Папаро коментира преимуществата на този модел на работа, както и недостатъците и уточни, че съществен проблем и при тях е при инцидент у дома как се възприема той- като трудов или битов, както и че не всеки в Германия има достъп до интернет, достъпът до базите и кой контролира работното време. Той посочи, че според данни от март в Германия 40% от заетите в обслужващия сектор работят дистанционно, в търговията на едро – 24%, в индустрията – 22%, в строителния сектор и търговията на дребно – 10%.

Чавдар Христов представи как е уреден въпросът с работата от разстояние в момента в нашето законодателство – в член 10з от Кодекса на труда е посочено, че “условията и редът за работа от разстояние се уговарят в КТД или в индивидуален трудов договор”. Условията и редът са описани в други 8 члена.

Националният секретар Величка Микова обърна внимание, че Кодексът на труда следва да се съобрази с новите промени и да даде по-детайлна уредба на работата от разстояние, като се разграничат случаите, в които  работата от разстояние може да бъде задължителна и в кои доброволна. “При извънредни обстоятелства, каквито настъпиха по време на Ковид-кризата  принципът за доброволна работа от разстояние бе пренебрегнат от законодателството”, обърна внимание Микова.

Тя посочи необходимите промени в Кодекса на труда:

  • Да се даде възможност в закона за договаряне на месечна еднократна сума („надбавка за домашен офис“) за електричество, отопление и поддръжка, както и наемът за помещението в частното жилище на служителя, което се използва като офис пространство в случаи на принудителен хоумофис.
  • Работното пространство у дома създава много предизвикателства, когато става въпрос за безопасна работа, а работодателят – който обикновено носи отговорността за безопасността на служителя, има малко влияние, когато служителят работи от вкъщи. Това се отнася както за общата работна среда, така и за работното време.
  • По принцип работодателят трябва да документира работното време, ако служителят надвишава редовното ежедневно работно време. Обикновено страните се споразумяват, че самият служител прави тези записи от името на работодателя.

“Работата от разстояние е форма на работа, а не форма на работно време. В този смисъл необходимо е КТ и ЗДСл ясно да определят, че при работата от разстояние служителят има задължението да престира трудова функция в рамките на установеното за него работно време”, каза още Микова.

Според нея трябва да се гарантира, че  повечето работници и служители, които заради ковид пандемията са преминали в дистанционен режим на работа, ще бъдат подкрепени с адекватно обучение и приобщаващи мерки от една страна и ще бъдат обезпечени с възможност да продължат (поне за определени разумни преходни периоди) да осъществяват своите трудови и обществени функции „на хартия“. За тази цел е необходимо да се създаде в закона специален целеви отпуск за обучение по дигитални умения.

Микова посочи още, че нормативната уредба ( КТ и ЗДСл) трябва да отразява и най-новите изисквания на ЕС относно правото на работника за откъсване от работната среда. Той не може да бъде задължаван от работодателя да отговаря на обаждания или на имейли, или по какъвто и да начин да бъде служебно ангажиран извън установеното за него работно време.

Още конкретни предложения за промени в трудовото законодателство можете да прочетете тук

“Работодателите не следва да насърчават културата „винаги на линия“ на работното място, при която работниците, които се отказват от правото си на откъсване от работната среда, се ползват очевидно с предимство спрямо служителите, които не правят това. Работниците, които докладват за случаи на неспазване на правото за откъсване от работната среда на работното място, пък не следва да бъдат наказвани”, категорична бе Микова, която представи и европейската Директива за откъсване от работната среда при използване на цифрови инструменти.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *