КНСБ с поредна протестна акция за по-високи доходи

КНСБ проведе поредна протестна протестна акция пред сградата на Народното събрание на 30 ноември. Конфедерацията връчи на влизащите за заседание депутати своите предложения за по-високи доходи на работещите и настояване за приемане на нов бюджет за следващата година.

Районът на парламента бе “украсен” с “гирлянди” с исканията на конфедерацията за увеличение на минималната заплата до 850 лв. от 1 януари 2023 г., въвеждане на необлагаем минимум, равен на МРЗ, ръст на възнагражденията в обществения сектор с поне 13 на сто и с 20% за агенциите, работещи на терен, прекратяване на антисиндикалните практики и криминализиране на деянията срещу правото на сдружаване, справедлив зелен преход. Със същите послания бе окичена и синдикална елха, поставена в близост до служебния вход на парламента. Тя привлече вниманието на народните представители, но никой не пожела да я получи.

С протестиращите разговоря лидерът на БСП Корнелия Нинова, която заедно с депутати от парламентарната група на “БСП за България” разгледа синдикалната елха. Тя посочи, че исканията за увеличаване на минималната работна заплата на 850 лв., ръст на доходите и въвеждане на необлагаем минимум, са приоритети на партията и тя е внесла законопроекти. “И вие, и първата, и втората политическа партия сте записали в програмите си ръст на доходите, на минималната заплата, а сега изведнъж темата остана назад и се подмени, други неща се обсъжда и хората са недоволни. Инфлацията е еднаква за всички, редно е и да има компенсиране на доходите”, каза главният икономист на КНСБ Любослав Костов. Съпредседателят на Продължаваме промяната Асен Василев пък бе категоричен, че е възможна и минимална заплата от 860 лв.

Същия ден КНСБ внесе в парламента конкретни предложения за изменение на законопроекта за продължаване действието на бюджета за тази година. Сред тях са от чл. 6, ал. 3, който предвижда, че достигнатите размери на основните заплати в бюджетните организации към 31 декември 2022 г. не могат да бъдат намалявани или увеличавани, да отпадне “или увеличавани”. Мотивът за отпадане на забраната за увеличение на работните заплати е, че не кореспондира с реалностите в политиката по доходите в частния сектор, натрупаната кумулативна инфлация и очакванията на гражданите за 2023 г.

КНСБ предлага и добавяне на нова точка към ал. 7 на внесения от правителството законопроект и така да се даде възможност за ръст на доходите до размер, който компенсира натрупаната кумулативна инфлация през тази година, както и към чл. 60 да се добави вдигане на минималната заплата до 850 лв. от 1 януари 2023 г. “Работещите на минимална заплата загубиха най-много реална покупателна способност през изминалата година, тъй като темпът на ръст на МРЗ бе значително по-нисък от темпът на ръст на средната заплата в частния сектор и още по-нисък от кумулативната инфлация, която бе натрупана през 2022 г. Това означава, че от една страна тези работещи губят покупателна способност заради високата инфлация, но от друга се отдалечават от средното равнище на заплащане в страната, което говори за намаляване на „средната класа“ и увеличаване на „ножицата“ на доходните неравенства в страната”, се посочва в мотивите на конфедерацията.

Часове след протестната акция социалната комисия на парламента одобри единодушно на първо четене предложение за промени в Кодекса на труда, според което минималната заплата трябва да е поне 50% от средната. Това означава, че от началото на 2023 г. трябва да стане 850 лева. Според друго прието изменение – в Закона за социалното подпомагане, социалните помощи вече ще зависят от официалната линия на бедност, а не от така наречения гарантиран минимален доход, както е сега.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *