КНСБ: Заплатата за издръжка ще премахне работещите бедни

България ще подкрепи въвеждането на т.нар. праг на достойнството в Директивата за адекватните минимални работни заплати. Това означава в основните ѝ текстове да се регламентира двоен праг, под който страните-членки не трябва да допускат да паднат техните законоустановени минимални заплати –  60% от националната медианна брутна заплата и 50% от националната средна брутна работна заплата.

Тази позиция страната ни ще застъпи в Комитета по социалните въпроси към Европейския съвет, в който е  внесен докладът по проекта на евродирективата, стана ясно от думите на социалния министър в оставка Деница Сачева. Тя участва в организирана на 26 април от КНСБ кръгла маса за директивата и произтичащите от нея важни въпроси, свързани с доходите, стимулирането на колективното трудово договаряне, провеждането на процедурите по обществени поръчки.

В дискусията, водена от президента на КНСБ Пламен Димитров, се включиха и евродепутати, народни представители, зам.-генералният секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите Естер Линч, експерти.

Работата по директивата, която се очаква да даде тласък и на колективното трудово договаряне, продължава с внесен доклад в Европейския парламент. До 11 май се приемат предложения за промени и добавки по нея, след това до началото на юни ще текат дискусии по тях. Първоначалната позиция на България по двойния праг в директивата, който в проекта не е залегнал в основните текстове, бе по-резервирана.

На дискусията днес министър Сачева обясни, че изискването минималната заплата да е 50% от средната и 60% от медианната, ще е стимулиращо и темата за доходите е приоритет за всички в България.

Това е голяма крачка напред, отбеляза Пламен Димитров. КНСБ настоява за въвеждането на двойния праг и съвместно с ЕКП нееднократно е изразявала позицията си за важността му. Виждаме двойния праг като път към достойни заплати. Възнагражденията на българските работници трябва да станат заплати за издръжка, каза още Димитров.

Директорът на Института за социални и синдикални изследвания Любен Томев разясни какво се разбира под адекватност на минималните работни заплати и какви са критериите за насърчаването ѝ –  покупателната способност; общото равнище на брутните работни заплати и тяхното разпределение; темпът на растеж на брутните работни заплати; развитието на производителността на труда.

Регулациите за адекватност трябва да бъдат подродбени и да съдържат двойния долен праг и задължителен тест зa съответствие на МРЗ с необходимите средства за издръжка на живот, посочи Томев. (Презентацията му можете да видите тук)

Защо е необходимо да се въведе заплата за издръжка и по какъв модел да се конструира изчисляването ѝ – това разясни по време на кръглата маса Виолета Иванова от ИССИ.

Заплатата за издръжка е дефинирана като “измерител на доход от труд, който позволява на наетия работник и неговото семейство базисен, но социално приемлив стандарт на живот”. Тя е призната като част от правата на човека според Конвенция 131 на МОТ за определяне на МРЗ (1979) и Всеобщата декларация за правата на човека на ООН (1948), посочи Иванова и добави, че „Използването на заплатата за издръжка, заедно с нормативния инструмент, какъвто е МРЗ, в национален план би спомогнало да се ограничи делът на „нископлатените работници“ и на „работещите бедни“.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров уточни, че става въпрос за механизъм, който „не оставя бедни работещи на пазара на труда, което е изключително важно, също и от политическа гледна точка – да се докаже, да се потвърди максимата, че заетостта вади хората от капана на бедността. Хората, които получават минимална близка до минималната работна заплата са стотици хиляди“.

Според направените изчисления, заплатата за издръжка през 2020 е 1214 лв. (621 евро), а минималната заплата е 50,2% от нея.  

Иванова посочи, че предложенията на КНСБ за ускорен ръст на средната работна заплата с 12,5% и на минималната заплата с 17,5 на сто годишно ще осигурят: минималната заплата да стане 50% от средната към 2025 г.;  най-малко половината от наетите да получават “заплата за издръжка” към 2022-2023 г., а през 2025-2026 г . минималната заплата да стане заплата за издръжка. (Презентацията за Заплатата за издръжка можете да видите тук)

По време на дискусията бе засегнат и въпросът с обвързването на обществените поръчки с колективното трудово договаряне. КНСБ и ЕКП настояват да има изискване работодателите, ползващи достъп до обществени поръчки или обществено финансиране, да са сключили колективен договор с работниците си, а всеки работодател, който не зачита
синдикалните права на работниците, да бъде лишен от достъп до обществени поръчки и финансиране.

Коментарът на Деница Сачева бе, че в България може да се търси пробен модел за европейските средства да се прилага подобно изискване. Българската страна приветства позицията да се осигури гъвкавост при определяне на действията
по отношение на насърчаването на колективното трудово договаряне.

С цел стимулиране на колективното трудово договаряне КНСБ предлага да има национален план за действие по директивата, която изисква покритието на национално ниво да стане 70 на сто. В момента то е около 30 на сто.

Естер Линч също обърна внимание, че е важно в договорите с икономическите оператори да има клаузи, които насърчават колективното договаряне. Един от важните проблеми, които трябва да намерят решение, е и пресичането на практиките, които пречат на синдикалното членство. Работниците трябва да могат да се присъединят към синдикатите, без да се боят от това, категорична бе Линч. (Какво предлага ЕКП по проекта на директивата – вижте тук)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *