Кодексът на труда – необходими промени

На 17 юни 2020 г. социалните партньори подписаха Национално тристранно споразумение. Чрез раздел ІV, т.6 страните поеха ангажимент да приведат правните регулации на сумираното изчисляване на работното време и извънредния труд в съответствие с изискванията на два международни акта, с които държавата е обвързана – Конвенция №1 на МОТ за работното време и Директива 2003/88/ЕО.

Във връзка с внесения в МС законопроект за изменение и допълнение в КТ припомняме, че през януари 2019 г. със заповеди на министъра на труда и социалната политика бяха създадени две работни групи. Първата обсъди промени, касаещи социалния диалог, режимите на работното време, отпуските, извънредния труд и договор за обучение по време на работа. Тя приключи на 1 март 2019 г. Втората група обсъди промени, свързани с колективното трудово договаряне и ратификация на Конвенция 154 на МОТ и продължи до 12.03.2020 г.

На 15.01.2020 г. на среща с ръководството на КНСБ новият министър на труда и социалната политика г-жа Деница Сачева  обясни, че към края на април 2020 г. ще бъде представен законопроект за изменение на КТ, който ще съдържа обсъдените предложения в работните групи. След обективно наложената пауза, той бе публикуван на 19.06.2020 г. на уебпортала за обществени консултации. Общественото обсъждане по него приключи наскоро.

Според нас като дискусионни се очертават §14 относно чл. 142 КТ, регулиращ сумирано изчисляване на работно време и §15 относно чл. 146, засягащ извънредния труд. 

Сумирано изчисляване на работното време

КНСБ има свое становище по чл. 142 от КТ. С промяната се предвижда сумираното отчитане на работното време да се въвежда при условия и по ред, определени с наредба на МС. КНСБ се нуждае от по-голяма яснота дали с нея държавата ясно ще заяви, че то е възможно да се въвежда само при производства и работи, които се осъществяват в условията на непрекъсваем 24-часов порядък, както е според Конвенция 1 на МОТ.

Предвидено е параграф 14 от законопроекта да влезе в сила от началото на 2021 г., т.е. очакваме следващите месеци да последва съставяне и обсъждане на нова наредба, която ще уреди условия и ред за установяване на сумирано отчитане на работното време.

КНСБ настоява да се прогласи принципът, произтичащ от чл. 4 на Конвенция № 1 МОТ относно продължителността на работното време – т.е. сумираното не може да надвишава повече от 48 ч седмично и само при непрекъсваеми производства може да бъде 56 ч и това да е уредено в самия Кодекс на труда, а не в подзаконов нормативен акт. По този начин България ще премахне една несправедливост, която нарушава вече 20 г. Конвенция 1 на МОТ.

Извънреден труд

По повод предложеното допустимо договаряне на по-висока годишна норма извънреден труд – до 300 часа вместо сегашните 150 чрез колективен трудов договор, сключен на браншово равнище между национално представителните организации на работниците и работодателите, КНСБ ще обсъжда такава промяна, само ако има сигурни гаранции в закона за интересите на работниците и служителите. Затова конфедерацията предлага допълнение в Кодекса на труда, с което да се уреди, че страните по КТД на равнище предприятие ще могат да разпределят договорената по–голяма годишната норма в рамките на съществуващите в КТ допустими седмични и месечни ограничения за извънреден труд.

КНСБ предлага нова ал.4 в чл.146:

„(4) Договорената по-висока от законно допустимата годишна норма за полагане на извънреден труд има действие на равнище предприятие, ако чрез КТД по чл.51а КТ се конкретизират седмичните и месечни норми за полагане на извънреден труд и се договорят други условия свързани с приложението й спрямо работниците и служителите в предприятието.“

Режим на разположение и дежурства

 В действащата нормативна уредба е предвидено, че министърът на труда и социалната политика определя категориите работници и служители, които дежурят или са на разположение на работодателя. Това правомощие не отговаря на съвременните индустриални отношения, тъй като развитието им и промяната на икономиката не предполагат централизирано определяне от държавен орган.

Промяната в чл.139, ал.5 КТ е  продиктувана от становище на КНСБ по повод  въведен режим на разположение в структуроопределящо предприятие.  Според нас тази възможност за работодателя е по-добра, но  липсва отговор на поставен пред МТСП въпрос за отпадане на възможността времето на разположение и дежурство да се съвместяват със сумирано изчисляване на работното време. Този въпрос следва да бъде решен с промени в наредбата, която вероятно предстои да бъде променена предвид предлаганата поправка в чл.139, ал.5 КТ. Ето защо сме предложили в заключителната разпоредба на законопроекта да се предвиди, че §11 влиза в сила от 01.01.2021 г. Това се налага поради очакваната промяна в подзаконовия нормативен акт-Наредба №2 на МТСП, 1994г. за реда за установяване на задължение за дежурство или за разположение на работодателя.

Топла или безплатна храна за работещите нощем?

В чл. 140, ал. 3 от КТ е регламентирано задължението за работодателите при полагане на нощен труд да осигуряват на работниците и служителите облекчаващи условия, включително на топла храна. В практиката се срещат различни тълкувания на разпоредбата, което води до затруднения или неправилно прилагане. КНСБ не приема измененията в  чл. 140, ал.3. Не одобряваме замяната на думата „топла“ с  „безплатна“. По този начин може да се предлага безплатна, но замразена храна.

Други изменения

Друга  съществена промяна е в чл.328, ал.1 т.10 за отпадане на възможността работодателят да прекратява трудовите правоотношения с учители, които са се пенсионирали или са придобили право на пенсиониране по чл.69, направена по предложение на СБУ към КНСБ.

Приемаме предложените нови решения, свързани със социалния диалог (чл.2а КТ). Предвиденият текст е в съзвучие и с новите европейски нагласи и Програмата на ЕК и европейските социални партньори за силен социален диалог. Подкрепяме и направеното предложение в чл.3 в КТ да се добави и разшири предмета на  компетентност на НСТС с добавката “и по други въпроси“.

В частта относно промените, свързани с подобряване на  режима на колективното трудово договаряне и разпростирането на браншов колективен трудов договор ( чл.51б от КТ) приемаме предложените изменения, с които се подобрява процедурата за  разпростиране на КТД на отраслово и браншово  равнище чрез искане на писмено съгласие от министъра на труда и социалната политика от всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище. Това ще даде възможност да се увеличи броят на разпрострените колективни трудови договори.

Удовлетворени сме от добавянето на нова ал. 3 в чл.57 относно действието на КТД на равнище предприятие по повод уреждане допустимостта на заплащане на присъединителни вноски от нечленуващи в Синдикални организации, страна по КТД, при присъединяване към същия КТД.

Не сме удовлетворени от подхода за намаляване на санкциите за нарушения на трудовото законодателство. То ще бъде второ поред, след като назад във времето санкциите бяха завишени. Не виждаме основания за такъв либерален подход към настоящата картина. Не приемаме и очевидният курс на вносителите за привличане на работна ръка през обучения и т.нар. „дуално“ обучение, което изкривява типичното трудово правоотношение.

Като цяло балансът на подкрепяните от нас предложения, съдържащи се в ЗИД на КТ, е положителен. В същото време трябва да отбележим, че вносителят избегна обсъждането на съществени въпроси от практиката на трудовите правоотношения, каквито са тези, свързани със заплащането на труда и цялостна ревизия и усъвършенстване на нормите, свързани с колективното договаряне.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *