Конференцията на ООН за климатичните промени: Поетапно намаляване на изкопаемите горива

Между първи и тринадесети ноември в Глазгоу, Шотландия се проведе двадесет и шестата конференция, организирана от агенцията за климата на ООН, която събра на едно място над 25 хил. представители на 197 държави, НПО, Както и над 100 световни правителствени лидери.

Срещата по климата СОР 26 имаше за цел да потвърди и засили ангажиментите, които бяха поети през 2015 г. по време на Парижкото климатично споразумение за намаляване на въглеродния отпечатък на планетата, но така че страните да продължат да бележат икономически растеж. На конференцията беше подчертано, че в последният доклад на Световната метеорологична организация за състоянието на климата за 2020 г. се посочва, че водещият фактор за глобалното затопляне е увеличаването на парниковите газове в атмосферата в резултат на антропогенната дейност. Основната цел, спрямо която се гледа прогреса на климатичните политики трябва да бъде 1.5 градуса затопляне на Земята, в сравнение с прединдустриалната период.

В срещата си преди СОР 26 страните от Г20 се съгласиха да подкрепят целта от 1.5С  и да спрат финансиране на въглища извън границите си. Всички големи икономики и индустрии ще вложат значително повече инвестиции в новите енергийни технологии и иновации в транспорта, производството на храни, логистика, сгради.

Преговорите на ООН за климата приключиха на 13 ноември със споразумение, което за първи път посочи изкопаемите горива като ключов двигател на глобалното затопляне, докато зависимите от въглищата страни направиха важни възражения в последния момент. Този последен момент беше драматичен, тъй като Индия, подкрепена от Китай и други зависими от въглища развиващи се страни, отхвърли клауза, призоваваща за „поетапно спиране“ (phase out) на енергията от въглища. След сблъсък между пратениците на Китай, Индия, Съединените щати и Европейския съюз, клаузата беше променена и сега държавите поетапно ще „намаляват“ (phase down) използването на въглища.

Промяната беше посрещната с голяма изненада, както от богатите страни в Европа, така и от малките островни държави и от други, развиващи се страни.

Като поиска от държавите да си поставят по-строги цели за намаляване на емисиите до следващата година, споразумението на практика призна, че ангажиментите все още са недостатъчни. В момента националните обещания водят около 2,4 по Целзий затопляне на климата. Въпреки че споразумението спечели аплодисменти за поддържането на надеждата за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий, много от 197-те национални делегации пожелаха да бяха постигнали повече.

В споразумението е посочено, че всички тези цели не биха били възможни без развитието на технологиите за ВЕИ, на системите за съхранение на енергия, за пренос на енергия, високата дигитализация на енергийната система, развитието при електромобилите и очакваната роля на водорода. Бизнесът в по-голямата си част вече подкрепя амбициозните климатични цели и се адаптира към тях.

СОР 26 съдържаше много инициативи, споразумения, ангажименти, договори и постигна следните ключови решения:

• 151 страни се ангажираха да представят по-амбициозни планове за намаляване на емисиите.

Ако краткосрочните планове до 2030 г. се реализират, те ще доведат до ограничаване на увеличението на глобалната температура до 2.6 – 2.7 С до 2100 г. Ако страните реализират по амбициозни планове за 2030, това ще доведе до ограничаване на глобалната температура до 2,4 С (1,8 С – 3.3 С) през 2100 г. В същото време дългосрочните ангажименти на страните биха ограничили качването на температурата до 1.8 С (1.4С – 2.6С). Коментарът върху тези цифри означава значително политическо вдигане на амбициите и ограничаване на затоплянето до 2 С.

• САЩ и Китай излязоха с декларация за общи действия в сферата на климата през следващото десетилетие.
• По инициатива на ЕС САЩ  повече от 90 страни подписаха споразумение за намаляване на емисиите с метан (16 % от парниковите газове) с 30 % до 2030 г. Към споразумението не се включиха Китай, Индия и Русия, едни от най-големите световни замърсители с метан.
• По време на конференцията СОР 26 над 130 държави, притежаващи 90 % от световните територии със гори се съгласиха да спрат обезлесяването до 2030 г. Всяка година горите абсорбират около една трета от глобалния въглероден диоксид, освободен от изгарянето на изкопаеми горива. Главните изпълнителни директори на повече от 30 финансови институции  се ангажираха да прекратят инвестициите в дейности, свързани с обезлесяването. 12 правителства отделят 12 милиарда долара, а частните компании обещават 7 милиарда долара за опазване и възстановяване на горите.
• Разговорите доведоха и до пробив в разрешаването на правилата за покриване на водени от правителството пазари за компенсации на въглеродните емисии. Компании и страни с обширни гори настояваха за сделка, с надеждата да легитимират бързо развиващите се глобални доброволни офсетни пазари. Сделката позволява на страните частично да постигнат целите си за климата, като купуват компенсационни кредити, представляващи намаляване на емисиите от други страни. Това потенциално отключва трилиони долари за опазване на горите, разширяване на използването на възобновяема енергия и други проекти за борба с изменението на климата.
• Над 40 държави сред които САЩ, ЕС, Китай, Великобритания и Индия се договориха да приложат план за ускоряване развитието на зелените технологии.

 Без съмнение най-голям интерес имаше към решението за зависимостта на страните от природния газ, петрол и въглища. Повече от 40 държави се ангажираха да премахнат използването на въглищата. Австралия, заедно с други големи потребители на въглища като Китай и Съединените щати не се присъединиха към споразумението.

• Голяма част от преговорите беше съсредоточена върху избягване на двойното въглеродно счетоводство, правила за наблюдение и проверка, развитие на въглеродните пазари и ред други механизми за гарантиране, че емисиите намаляват, като по всички тези се постига значителен напредък.
• Страните се съгласиха също, че през следващата година, вместо след 5 г., ще представят нови, по-амбициозни планове. Междувременно ще се проведат редица срещи преговори,  за да се доближат ангажиментите до 1,5 С и да се затвърдят механизмите за изпълнение и наблюдение.
• Образователните министри се ангажираха да включат темата за климатичните промени в образованието.
• Развиващите се страни твърдят, че богатите нации, чиито исторически емисии до голяма степен са отговорни за затоплянето на планетата, трябва да финансират усилията, както за преминаване от изкопаеми горива, така и за адаптиране към все по-сериозните климатични въздействия. Сделката предлага обещание за удвояване на финансирането за адаптация до 2025 г. от 2019 г., но отново не предоставя гаранции. Комисията на ООН ще докладва следващата година за напредъка към предоставянето на обещаните 100 милиарда долара годишно финансиране за климата, след като богатите нации не успяха да изпълнят крайния срок за предоставяне на средствата – 2020 г. Богатите нации отново се противопоставиха на признаването на финансова отговорност за техните емисии в миналото, докато страните им са постигали икономически просперитет.
• Правителствата на COP26 обявиха подкрепа за справедливия преход, като признават необходимостта от гарантиране на справедлив преход във всяка страна, като се насърчават устойчивото развитие и изкореняване на бедността, създаване на достоен труд и качествени работни места. Това означава също ускорен енергиен и справедлив преходвъв въглищните райони, където трябва да се създадат иновативни работни места, чрез които да се преодолее както кризата с енергийно бедните домакинства, така и да се даде възможност на желаещите да произвеждат собствена зелена енергия.
• На СОР 26 четиринадесет страни и ЕК подписаха декларация за зелен растеж, достойна работа и икономически просперитет по пътя за постигане на нулеви емисии, която съдържа 6 основни точки:

1. Подкрепа за работниците при прехода към нови работни места
2. Подкрепа и насърчаване на социалния диалог и ангажирането на заинтересованите страни
3. Подкрепа при създаването на дългосрочни икономически стратегии
4. Подкрепа за най-засегнатите региони за създаване на местни работни места, приобщаваща и достойна работа
5. Подкрепа за създаване на достойни работни места в съществуващите и новосъздадените вериги за доставки
6. Информация и отчитане на постигнати резултати в двугодишни доклади

Обръщайки се към делегатите на COP26 при подписването на декларацията, Шарън Бъроу, генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите каза: „Всички знаем, че сме в надпревара с времето за устойчиво бъдеще както за хората, така и за планетата. Синдикатите са ангажирани с амбицията за климата, замислена като справедлив преход – не трябва да има пострадали работници и общности. Нуждаем се от национални планове за заетост и достойни работни места, договорени чрез социален диалог в съответствие с Насоките за справедлив преход на МОТ“.