Красимир Кръстев: Повече от всякога ни е нужен силен и единен глас на работниците

Красимир Кръстев бе преизбран за председател на НФТ “Химия и индустрия” на провелия се конгрес на федерацията в началото на октомври. Повече за конгреса вижте тук.

 

– Започвате нов мандат като председател на НФТ „Химия и индустрия“. Каква е равносметката от предишните 5-години?

– Това е един петгодишен период, завършил противоречиво и в политическо и в социално-икономическо отношение. Период, който със своето относително финансово и социално равновесие в началото с нищо не предвещаваше критичния му отворен и изпълнен с неизвестности край.

Въпреки епидемичната обстановка и строгите мерки за безопасност намерихме верните решения в името на укрепването на НФТ “Химия и индустрия” – КНСБ и финализирахме един мандат с провеждането на 8-ия Конгрес на синдиката.

Разбира се, разделянето на такива периоди е твърде условно, защото животът ни не се определя от конгреси, а от предизвикателства и реалности, като икономическата криза и пандемията, хуманитарното бежанско преселение или заплетения политически пъзел, който хората подредиха на българския политически елит.

Да, светът във всеки случай няма да бъде същият след всичко това, но това са предизвикателствата, пред които се изправяме.

Свидетели сме на най-тежката икономическа и социална криза от средата на миналия век, настъпила вследствие на безпрецедентната глобална пандемия. Много хора загубиха работата си и част от обичайните си доходи, други бяха принудени да прекратят основния си бизнес или работата, която им носеше допълнителни средства за живот.

Въздействието на пандемията ускори структурни промени и пренастройване в много индустриални сектори, породени допълнително от съвременните предизвикателства, като политиката по отношение на климата, дигитализацията или нестандартните форми на работа.

Сега повече от всякога имаме нужда от силен и единен глас на работниците, от борба за възстановяване на социалния диалог и укрепване на демократичните права на работното място – предизвикателства, породени от пандемията и действия за справяне с изменението на климата и дигиталния преход.

Началото на този петгодишен мандат за НФТ”Химия и индустрия” – КНСБ е белязано от икономически резултати, които възвърнаха очакванията за продоляването от предишния финансов и икономически срив.

Икономиката през последната година и половина беше повлияна сериозно от вирусната пандемия, неочаквано и неподготвена при сравнително добрия старт на годината и положителни резултати от предходните години.

Бяха нарушени редица от веригите на доставки в химическите производства, каучук и пластмаси, особено със спирането работата на  много автомобилни заводи в Европа и това затрудни редица свързани производствата. Именно нарушените доставки са и една от основните причини за свиването на индустриалната продукция.

Разбираемо, това доведе и до свито потребление на стоките, резултат от социалната изолация на населението, временното затваряне на търговски обекти, увеличаване на безработните лица, загубата на заетост, намаляване на доходите на населението.

Икономиката на България е уязвима поради високата икономическа обвързаност с икономиката на Европейския съюз, в резултат на което сегашната криза повлия върху заетостта, намаляване на броя на работни места, влошаване на количеството и качество на работа, и размера на възнагражденията.

Въпреки това за периода 2015 – 2020 г. производството на химични продукти има ръст от 141.1%, производството на лекарствени вещества и продукти 133.9%, производството на каучук и пластмаси 151.8%, а преноса и разпределението на природен газ запазва равнището си.

Предприятията от сектора допринасят сериозно за износа на страната. През последните години химическият сектор реализира близо 20% от износа на страната, 11,5%, от който са горивата, петролните продукти и природния газ, 3,5%, са лекарствените средства, 2,5% каучук и пластмаси и химически продукти близо 2% и др.

Буди тревога съкращаването на асортимента на произвежданите химически продукти в страната – за последните двадесет години той е намалял с над 50%. Страната ни внася близо 80% от необходимите химически вещества, докато в началото на прехода химическата  промишленост ги е произвеждала.

– Кои са основните цели, към чието изпълнение ще се стремите през следващите 5 години?

– НФТ”Химия и индустрия” – КНСБ фокусира своите действия за периода 2021-2026 г. върху потребността от силни синдикати на работното място, създаването на нови и качествени и същевременно здравословни и безопасни работни места, колективното договаряне и справедливото заплащане, мобилизацията на вътрешния организационен, кадрови и финансов ресурс на НФТ „Химия и индустрия”, международната синдикална солидарност.

Бъдещето на труда в контекста на зеления и дигиталния преход предполага развитие на качествено нови технологични процеси, роботизация и нови информационни технологии в индустриална среда, индивидуализирани работни места и по-високи нива на безопасност. Това води и до съществени промени в професионалната структура на заетостта, изискванията на работното място към образователното и квалификационно равнище на работната сила, възможностите за професионална реализация.

Всичко това днес се определя като индустриален преход с всичките предизвикателства не само за бизнеса и стратегиите на предприемачите, а за нас, преди всичко за работната сила и бъдещето на труда въобще.

Синдикатът има ключова роля за смекчаване на несигурността и защита на работниците в по-различна работна среда и поддържане на връзката между синдикалните членовете и подкрепата за организирането им. Това е и предизвикателство за синдиката – да приеме иновациите, да използва новите информационни технологии в подкрепа на диалога на работното място и извън него, за да организира настоящите и нови членове.

Несъмнено дигитализацията има потенциал да подобри значително развитието на редица индустриални сектори и да създаде нови работни места, но едновременно с това да промени драстично света на труда с огромно въздействие върху количеството и качеството на работните места.

Зелената сделка и необходимостта от силни индустриални стратегии разкриха неолибералния мит за т.нар. невидима ръка на пазара и се превърнаха в цел и отговорност на индустриалната политика за постигане на справедлив преход и преодоляване на деиндустриализацията.

В този смисъл НФТ “Химия и индустрия” – КНСБ ще подкрепи с представителството си работниците, за да играят важна роля в управлението на тези индустриални политики, които гарантират създаването, трансформирането и поддържането на добри работни места към качествена промяна на икономическия и социален модел на производство и потребление.

Здравето и безопасността на работното място се превърна и беше призната с право за  първостепенна и жизненоважна тема. Пандемията, за съжаление, подчерта, че днес продължават да съществуват дълбоки неравенства в различните сектори по отношение на професионалното здраве, злополуките и по-специално по отношение на професионалните заболявания.

Като че ли цифровото разделение на труда раздели хората на две – от една страна, тези, които могат да използват цифрови инструменти, а от друга страна, тези, които не разполагат със средства, знания или просто нямат възможност за тях поради професионалната си дейност.

Тази цифрова пропаст също оказа въздействие върху нивата и вида на излагане на рискове от трудови злополуки и заболявания и несъмнено трябва незабавно да бъде обект на дискусия и конкретни мерки за разрешаване. Много работници в индустриите са принудени да се адаптират към все по-високи и непредсказуеми темпове на работа, причинени от  автоматизацията и модерните технологии. Въвеждането на нови технологии и увеличаването на производителността не трябва да се превръщат в регресивен модел, който оказва по-голям натиск върху работниците.

В същото време това е възможност да се облекчи нарастващото напрежение и интензивност чрез преосмисляне организацията на труда и политиките за работното време с тяхно участие. Натискът да бъдем гъвкави и приспособими, да имаме правилните умения и да останем адекватни на отговорностите на работата, засяга все повече работниците, които трябва да следят следствията от бързата цифрова трансформация.

Колективното договаряне и справедливото заплащане за НФТ”Химия и индустрия” – КНСБ се превърнаха в основното предизвикателство за синдикалната сила и влияние. Икономическата криза освен заплаха за общественото здраве, засили икономическите и социалните неравенства. Трябва да се признае, че частта от създадената част от добавената стойност, която отива за работниците, продължава да отваря ножицата в полза на капитала. Убедени сме, че възстановяването на икономиката, ръководено от силна инвестиционно политика, не е разковничето, ако работниците не бъдат защитени със силна политика за повишаване на покупателната способност.

Ето защо колективното договаряне играе решаваща роля за осигуряване на социално сближаване, равенство, възходяща конвергенция в заплащането и гарантира стабилни индустриални отношения.

От началото на кризата, породена от COVID-19, досега все още съществува несигурност за пътя и темповете на икономическото възстановяване, а това ще повлияе на резултатите от колективните преговори. Затова очакваме активни преговори за определяне на заплатите, които да играят важна роля за приобщаващо и бързо възстановяване, като никой не трябва бъде пренебрегнат.

Икономическото възстановяване в сектора, водено от стремежа за нарастването на производителността, ще бъде справедливо, ако бъде съпроводено от подобрени условия на труд, заплащане, обучение, организация на работното време, които да гарантират, че сметката няма да бъде платена само от работещите.

От една страна, механизмите за определяне на заплатите трябва да могат да реагират гъвкаво на новите условия, за да намалят въздействието върху загубите на работни места. От друга страна, ще бъде от решаващо значение нивото на заплатите да се поддържа адекватно, за да се поддържат покупателните потребности и възможности.

Поддържането на баланса на тези два приоритета няма да е лесна задача, за да се подновят колективните трудови договори, да се преговаря или да се вземат решения за увеличаване на заплатите. Трудностите, пред които сме изправени като социални партньори в индустриалните сектори и на национално равнище, стават особено видни и дават основание за тревога.

Ето защо и мобилизацията на вътрешния организационен, кадрови и финансов ресурс на НФТ „Химия и индустрия” стои в основата на ефективността, на демократизирането на структурите, участието в общата политика и разширяването на представителството на синдикалните организации.

– Какви са предизвикателствата пред социалния диалог в сектора?

– Характерно за социалното сътрудничество в химическия сектор е наличието на голям брой представителни организации на работодателите, като някои от тях дублират членството на отделни браншове и икономически дейности в различни национално представителни организации или членство на отделни компании – Българска камара на химическата промишленост – БСК; Национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика – АИКБ; Българска генерична фармацевтична асоциация – КРИБ; Браншова асоциация “Полимери” – КРИБ; Българска асоциация каучукова промишленост – БСК; Българска петролна и газова асоциация – БСК.

Характерно е също така, че мнозинството от работодателските организации в химическия сектор имат характер и поведение на браншови бизнес организации, но въпреки това членуват в работодателски организации и получават качество на представителни организации.  Неучастието им в секторния/браншовия социален диалог се аргументира с това, че “участието в социален диалог и колективно договаряне не е в предмета на тяхната дейност”. Някои от тях не участват в никакви реални форми на социален диалог и сътрудничество.

Може би в този преход беше пропуснат шанса за промяна и изграждане на рамките на новите индустриални отношения в пазарна среда за имплантиране на европейските регламенти и практики.

Значителното вътрешно разнообразие на браншовете в икономическите дейности и тяхната различна икономическа кондиция и конкурентоспособност в химическия сектор през годините може би доведе до невъзможност за договарянето и сключването на секторен колективен договор.

Освен това, този диалог може да се съсредоточи върху общо разбиране в области от общ интерес като екология, декарбонизация, кръгова икономика, безопасност при работа с химически агенти,  свързани и с влияние върху химическата индустрия и заетите в нея работници и служители.

Можем да се доверим на оценката на Европейската комисия в докладите за напредъка на България, които отразяват недостатъчното развитие на социалния диалог на секторно равнище.

Секторният социален диалог има потенциала за съгласуване на интересите, информиране и консултиране в индустриалното развитие и работните места, политиката за квалифицирана заетост, социалния диалог в регулирането на трудовите и свързаните с тях отношения.

Като казваме секторния диалог, имаме предвид неговите европейски измерения и практики, които да се пренесат на браншово равнище, отчитайки браншовите специфики, перспектива за сключване на браншови договорености и споразумения и браншови параметри на минималните заплати и стандарти.

През последните 2-3 години бяха разработени няколко съвместни проекта с две от представителните работодателски организации – Българската национална асоциация по етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК) и Българска камара на химическата промишленост (БКХП).

Бяха подписани и няколко документа за сътрудничество “Социалният диалог и колективното договаряне в химическия сектор за подобряване на адаптивността на заетите лица”, Меморандум за съвместни действия и политики за адаптиране на заетостта в химическия сектор към социалните и икономически предизвикателства на дигитализацията, Меморандум за насърчаването на социалния диалог и участието на представителите на работниците по здраве и безопасност в компаниите за изготвяне своя план за действие мерките за защита при извънредни ситуации, като се гарантира защитата на персонала, поддържането на производствените дейности.

На основание „Автономно рамково споразумение на европейските социални партньори относно активното остаряване и солидарността между поколенията“ сключихме с Българска камара на химическата промишленост Меморандум за сътрудничество и партньорство.

 – С какви проблеми се сблъскват работещите в сектора?

– Химическият сектор има специфичните черти на тежката индустрия, характерна с непрекъснат цикъл с 12 часови смени или трисменен режим на работа, отдалеченост от населените места. Условията на труд също са характерни с работата под въздействие на химически агенти, биологични субстанции и органични разтворители, при високи температури, високи нива на шум. А работата под въздействието на риск, взривна опасност и обгазяване, работа в “бели стаи” с висок клас на чистота, изисква и специфични политики и марки за безопасност и здраве на работното място.

Химическият сектор е изключително разнообразен – едни нейни продукти са ползват директно от потребителите (козметични продукти, батерии, бои, перилни и почистващи препарати, електронна техника, каучукови и пластмасови изделия, моторни масла, автомобилни гуми, дрехи, обувки, хартия, играчки, лекарства, кремове, пасти за зъби, сапуни и т.н.), а други се използват като междинни суровини в други икономически сектори, сред които селско стопанство, хранително-вкусова, металургична, строителна, дървопреработващата, целулозно-хартиена, парфюмерийно-козметична, фармацевтична, стъкларска, нефтопреработвателна и автомобилна промишленост.

Въпреки негативните резултати през миналата година, общата картина показва добро икономически и финансово състояние на предприятията в целия сектор и постепенно възстановяване, което е предпоставка за по-амбициозни искания в колективните преговори особено в частта за достойни заплати.

Ситуацията е различна в различните браншове, дори и между отделните предприятия. Сривът в производството от края на първото тримесечие беше овладян към средата на годината, но остава неясно кога ще бъде възстановено напълно.

Отбелязват се и случаи като в бранш химически продукти, пластмасови изделия и парфюмерийно-козметичните продукти на намалено производство, породено от свиването на пазарите и направленията на износа и неяснота за  бъдещото развитие.

Макар и в единични случаи, са предприети съкращения на персонала, поради намалението на производството и някои мерки за преструктуриране, съответно в парфюмерийно-козметичните продукти и лекарствените средства.

Затова приехме синдикалните организации да проведат необходимите консултации и да действат съобразно специфичните икономически условия, условията за безопасност и здраве, овладяване на стреса на работното място, което може да се отрази в колективните договори като компенсиращи или профилактични мерки.

Преговорите през последната година и половина ни подсказаха да погледнем по-внимателно към раздела за заетостта в колективните договори по отношение на режима на работа, възможната гъвкавост или работа от къщи, а в случаите на непълно работно време и за частично обезщетение в заплащането.

От гледна точка на организацията и воденето на колективните преговори се очертават познати тенденции. Запазва се общата картина на покритие на сектора с колективни договори и по отношение на броя на КТД и по отношение на работниците, за които КТД има действие.

Независимо от проявилата се тенденция в последните години, работодателите да предпочитат и да предлагат подписването на КТД със срок за две години, то сега в значителната част от предприятията се връща практиката за подписване на КТД със срок от 1 година. Всъщност това беше и позицията на синдиката с приетата от нас годишна Кампанията за договарянето за ръст на работните заплати и на социалните програми.

Понастоящем в сектора има 27 предприятия с действащ КТД и обхват от 7675 работници и служители, което представлява 80% от предприятията, в които има синдикални организации и 14% от предприятията с над 50 заети. Като обхват на работещите с колективни трудови договори в сектора това представлява 16.7% от заетите.

В предприятията с КТД делът на синдикалните членове спрямо заетите е в химически продукти 20,8%, лекарствени средства – 20,2%, пластмаси и каучук – 33,5% и дистрибуция на природен газ – 90,0%.

Социалният диалог и колективното трудово договаряне се развиват в условията на 100% частен химически сектор, с изключение на “Булгартрансгаз”, от които 93% малки и микропредприятия, в които почти няма синдикално присъствие.

Няма позитивни примери за действащ социален диалог и/или колективни преговори в предприятия с до 50 наети, а там, където няма синдикални организации, социалното сътрудничество и представителството на интересите на практика отсъстват.

Анализът показва, че синдикалните организации на работниците и служителите са изградени предимно в големи и донякъде в средни предприятия, т.е.  относителният дял на синдикални организации в малки и особено в микропредприятия е незначителен.

Отсъствието на синдикални организации в малките предприятия, в това число в микропредприятията до 10 души, от една страна, препятства колективното трудово договаряне, а от друга – лишава от представителство заетите в тях.

С решението да стартираме последната Кампания подходихме с определени резерви, предвид икономическата, социалната и здравната ситуация, в която се намираме и която несъмнено ще повлияе на преговорите за 2021 г.

Очаквахме редица работодатели да забавят или да се въздържат от откриване на реални преговори по работните заплати дори и през настоящата година. И действително това беше факт в редица браншове и предприятия.

В това отношение важна роля играе Кампанията по колективното договаряне за достоен труд и достойни заплати, която стана ежегодна традиция с приемането на браншови препоръчителни индекси за ръст на работните заплати.

За целта периодично провеждаме Анкета-допитване до синдикалните организации за Кампанията и представяме някои основни изводи и тенденции, които да дадат представа за равнището на процеса на договаряне.

Видно от данните при ръст на средната работна заплата за страната в периода 2015-2020 г. от 183,4%,  единствено икономическа дейност “Химически продукти” се доближава до това равнище и поддържа общите нива на ръст на работните заплати. Съответно в производство на лекарствени средства ръстът е 152,5%, в производство на изделия от каучук и пластмаси  173,4%, в пренос и разпределение на природен газ 127,9% тук при значително по-високи абсолютни стойности.

Една справка за съотношенията между браншовите работни заплати и средната работна заплата за страната в потвърждение на това, че работните заплати в сектора трябва да нарастват с не по-малко от 10% ежегодно, за да възстановят изоставането в годините назад.

Поради тази причина в преговорите в химически продукти бяха поставени искания в рамките на 10-15% за ръст на заплатите в почти всички браншове. Естествено развитието на извънредната ситуация промени много от тези анонси, продиктувано от състоянието в предприятието, производството и финансовите резултати и най-много на социалната дистанция.

Към днешна дата можем да оценим преговорите за КТД и за трудовите възнаграждения през изминалите години като успешни за повечето синдикални организации.

В сектора има браншови особености на заплащането, характерно със смесени системи за заплащане на труда и сумирано изчисляване на работното време, висок относителен дял на допълнителните плащания – условия на труд, професионален опит и нощен труд до 35 % от заплатата.

Характерни са също така високата брутна цена  на труда, безплатна храна, допълнителен отпуск, безопасни условия на труд и специално работно облекло, подържане на висока квалификация, което се усложнява донякъде и от отказа на браншовите организации на работодателите да договарят специфични браншови стандарти.

В това отношение секторният социален диалог освен рамковите параметри на индустриалните отношения може да окаже влияние и върху социалния диалог и колективното договаряне в предприятията и участието на социалните партньори в регулирането на социалните измерения на развитието, квалификационния и социалния статус на заетите, върху справедливото заплащане и стимули за добри резултати.

С този поглед напред искам да споделя може би не съвсем точно една Тибетска мъдрост, от която струи готовност, спокойствие и разум: “Нека да имаме решителност да променим това, което можем, да имаме силата да понесем това, което не можем да променим и мъдрост да различаваме едното от другото!”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *