Кристиян Брагасон: Работниците в земеделието трябва да са част от решенията за зеления преход

Кристиян Брагасон е генерален секретар на Европейската федерация на синдикатите от земеделиетохраните и туризма (EFFAT). Той е гост на XX Редовен Конгрес на Федерацията на независимите синдикати от земеделието, който се провежда на 5 април.

 

–  Пред какви предизвикателства са изправени работещите в земеделския сектор в Европа? Кои са актуалните проблеми?

– В момента секторът е изправен пред различни предизвикателства. От една страна са климатичните промени, от друга – лошите условия на труд. Но в момента със сигурност най-страшното е войната, която се случва в Украйна.

 

– Как Зелената сделка и разгръщащата се всеобхватно дигитализация се отразяват на този етап на сектора?

– И двете теми са много важни за нас в сектора. Климатичните промени от гледна точка на сектора могат да се погледнат от две страни. От една страна, те влияят на работата в сектора, от друга страна, секторът до много голяма степен повлиява на климатичните условия и на климатичните промени. И затова работниците в земеделския сектор трябва да бъдат част от решенията, които ще се предложат в тази посока. А що се отнася до  дигитализацията, тя вече е факт. Автоматизацията и всички останали процеси са видими на много места в Европейския съюз, но те са доста неравно разпределени в различните държави и на различните места и  въпреки че може би и двете неща са много важни, в момента ние сме насочени по-скоро към климатичните въпроси. Със сигурност работните места са в риск заради климатичните промени и дигитализацията. Но ние си даваме сметка, че не можем да се борим срещу развитието, което предстои. Точно обратното. Ние трябва да помислим как работниците могат да бъдат част от решенията, за да осигурим един справедлив преход, като  вземем предвид всички различия в Европейския съюз.

 

– Как Зелената сделка ще промени секторите на земеделието, храните и туризма и готови ли са тези сфери за трансформация?

– Човек винаги може да каже, че може да се подготви по-добре. Разбира се, и в този случай е така. Мисля, че в момента просто нямаме избор. Ние като синдикати трябва да бъдем силни, да отстояваме категорично позициите си. А нашата позиции са именно, че гласът на работниците трябва да бъде чут, е трябва да говорим за разликите между Изток и  Запад, Север и Юг, че има достатъчно финансови средства под формата на  различни фондове и инструменти както за обучения, за преквалификация, така и за създаването на нови работни места. Да, винаги може да се подготвим по-добре, но вече нямаме избор и време. Трябва да сме готови.

 

– Условията на труд на земеделските работници е един от най-болните проблеми. Как включването на социалната условност в Общата селскостопанска политика на Европа ще ги подобри?

– Тази промяна най-вероятно ще отнеме доста време. Ние в EFFAT се борим за въвеждането ѝ вече 20 години и срещнахме много съпротива както политиците, така и от работодателите, фермерите. По време на пандемията обаче успяхме да получим подкрепа от страна на цялото общество и видяхме, че е важно да говорим за условията на труд също толкова много, колкото говорим за хуманното отношение към животните, за климатичните промени или за икономическата печалба. Този инструмент влиза в сила от 2024 година и както казах, със сигурност ще отнеме време, докато видим резултата налице. Но все пак това за нас е една голяма победа, която постигнахме с помощта и подкрепата на ФНСЗ и на останалите ни европейски партньори и вярвам, че ще доведе до много добри резултати.

 

– Каква е вашата оценка за усилията на Федерацията на независимите синдикати в земеделието за защита на заетите в селското стопанство?

– Аз определено оценявам работата на българските синдикати като отлична. През последните няколко години ние работим усилено с госпожа Валентина Васильонова, тя, както знаете, е президент на сектор на земеделието в EFFAT. За последните две години и половина поради всички световни проблеми тя води работата в сектора в много тежки условия. На европейско ниво благодарение на нея ние успяваме да постигнем отлични резултати, така че аз съм сигурен, че вашата добра работа тук ще се материализира в бъдеще и ще продължавате да виждате плодовете от ползотворната си работа. Аз самият съм от две години и половина на моята позиция в EFFAT и за мен е изключително интересно да гледам и да научавам какво правят нашите членове в собствените си държави, как работят, как се справят, какви решения откриват. Приемам двата дни, през които съм тук като един чудесен опит, за да науча повече и за вашата работа.

 

– По-труден или по-лесен става социалният диалог, срещат ли повече спънки синдикатите в изпълнението на своята работа?

– Въпросът е доста сложен. Понякога успяваме да осъществим много добър социален диалог. Друг път – не чак толкова. Според мен зависи по-скоро от темата, а не толкова от ситуацията. Ние положихме и продължаваме да полагаме много усилия, за да имаме по-добри контакти с работодателите и с институциите. През последните години по темата за социалната условност например нашата позиция не им се харесва много и в това направление социалният диалог не върви много лесно. Но по други теми като защитата на работниците в условията на пандемия или войната в Украйна ние всички сме на едно мнение и успяваме много лесно да постигнем съгласие помежду си. Наистина въпросът е доста труден. И предстои да работим много по темата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *