Лула се завърна*

В разгара на сериозната криза, предизвикана от Covid-19 в Бразилия, Върховният съд изненада всички, като отмени четири присъди срещу бившия президент Лула да Силва миналия понеделник. Това включва и присъдата, за която Лула лежа година и половина в затвора. В резултат, неговите политическите права бяха възстановени. Това решение представлява политическо земетресение с дълготрайни последствия.

Лесно е да си представим, че Бразилия би била различна, ако президент на най-голямата латиноамериканска държава беше Луис Инасио Лула да Силва, а не Жаир Болсонаро. Лула беше кандидатът с най-добри перспективи за президентските избори през 2018 г., докато не беше възпрепятстван да се кандидатира заради присъди за предполагаема корупция.

Много бързо обаче стана ясно, че присъдите срещу Лула са незаконни. Оказа се, че процедурите са пълни с нередности и грешки. След като хакнатите съобщения в Telegram разкриха споразумения между прокуратурата и съдията Серджо Моро, все по-силно започнаха да се чуват обвинения в пристрастие. Междувременно Моро стана министър на правосъдието в кабинета на Болсонаро.

Настоящото решение признава процесуална грешка – по онова време съдът не е бил компетентен да взема решения. Върховният съд едва сега се е задействал в отговор на иск, който защитникът на Лула подава през 2016 г. По-важното решение относно пристрастността на Моро и въпросът дали действията на съдията и прокурорите са били политически мотивирани обаче, е отложено. В момента нещата стоят така: теоретично Лула може отново да бъде обвинен по силата на доказателствата, представени досега от компетентния съд в Бразилия. Някои членове на Върховния съд вече изразиха намерението си да възобновят дебатите по решението. При всички случаи, обаче, иконата на бразилската левица се завръща.

Голямата конфронтация през 2022?

Все още има да се извърви дълъг път до президентските избори през октомври 2022 г., но мнозина вече предполагат, че ще има голяма битка между Лула и Болсонаро. Според сегашното допитване Лула има най-голям електорален потенциал, макар предполагаемите резултати на Болсонаро от изборите да са относително високи за момента. Поляризацията при такъв сценарий би била огромна. Лула и Болсонаро са в противоположните краища на бразилския политически спектър.

В първата си реч миналата сряда (10.03.), Лула възприе държавнически и помирителен тон, въпреки че отправи остри критики към сегашното правителство. Би било напълно оправдано Лула да е ядосан, основно по четири пункта: заради едностранчивите репортажи в силно концентрирания медиен пейзаж на Бразилия, които вместо старателни проучвания, разпространяваха мита за корумпирания бивш президент и неговата партия; заради правораздавателната система, на която, въпреки всички представени доказателства, ѝ отне години да признае публично процесуалните грешки и да подложи на обсъждане пристрастията на съдията; на консервативните партии, които подкрепиха движението срещу Работническата партия; и Болсонаро и неговата политика, довела до катастрофа в областта на здравеопазването и околната среда, до разрушаване на системата за социални грижи, до отклонение от многостранността и до ерозия на демокрацията. Списъкът може да продължи още дълго.

Като се има предвид всичко, Болсонаро все още се държи

Работническата партия и Лула се превърнаха в символ на всичко, което не е наред в Бразилия, въпреки очевидните успехи в областта на социалната и икономическата политика, които извадиха милиони бразилци от бедността; политиката срещу расизма; подобренията в здравната система и образованието; и въпреки факта, че Бразилия се превърна в уважаван партньор на световната сцена по време на неговия мандат.

Структурното неравенство обаче намаляваше бавно, въпреки икономически силните години с нарастващи доходи, намаляване на бедността и подобряване на коефициента на Джини. Тъй като много бразилци отново се върнаха назад в икономическо отношение и заради корупционните скандали, които разтърсиха политическия елит в годините на рецесията от 2014 г., Работническата партия бе заклеймена като изкупителната жертва. Възникналата крайна поляризация все още съществува в бразилското общество и до днес.

Не всички мразят Болсонаро

Речта на Лула показва, че той ще критикува открито политиката на правителството на Болсонаро. Но той също така показа, че е отворен за дебати извън собствения си лагер и като човек, който иска да обедини страната. Това стана ясно и от откровените му думи към икономическите, военните и консервативните сили в страната. Дали ще успее е друг въпрос. Разбира се, Лула е най-обещаващият претендент срещу Болсонаро. В същото време голяма част от населението го отхвърля. Първата стъпка би била обединяването на левите и прогресивни сили.

Във всеки случай е ясно, че с това решение политическият пейзаж на Бразилия се промени значително. Това се отнася и до шансовете на Жаир Болсонаро да бъде преизбран. За него няма проблем да мобилизира своите поддръжници срещу Лула и да започне идеологическа и нечестна „окопна война“. Именно гореспоменатите настроения срещу Работническата партия донесоха значителен дял от гласовете за Болсонаро. Освен това, имайки предвид настоящата ситуация, използването на старото „плашило“ е добро разсейване от основните проблеми на Болсонаро: последиците от кризата с Covid-19 са очевидно пагубни: 270 000 смъртни случая от коронавирус в ситуация, в която броят им нараства значително, бавна и хаотична ваксинационна кампания, рекордни нива на унищожаване на околната среда, официална безработица над 14% и нарастване на бедността. В международен план страната се превърна в парий и сега, с поражението на Тръмп, загуби най-важния си съюзник.

Като се има предвид всичко това, Болсонаро все още се справя добре. Дори ако 60% от населението го отхвърлят, цели 35% оценяват работата на неговото правителство като положителна. В негова подкрепа са радикални поддръжници, части от военните и по-специално помощите във връзка с пандемията коронавирус, които първоначално бяха плащани до месец декември 2020 г., а сега се въвеждат отново в по-малък мащаб. Миналата година над 60 милиона души са се възползвали от тях. Повечето хора обаче не знаят, че тези големи плащания бяха въведени миналата година вследствие на натиск от опозицията.

Сега Болсонаро може да нарисува невярна картина на Лула като комунистически измамник, който представлява заплаха за икономиката, въпреки факта, че през годините, когато Лула управлява, Бразилия се издигна до шестата по големина икономика на планетата. Първоначалната реакция на фондовия пазар изглежда е в подкрепа на стратегията на Болсонаро, тъй като бразилският индекс спадна с четири процента в деня на обявяването на решението. Но може би причината е, че фондовата борса също реагира на предстоящата поляризация на страната.

Възстановяването на политическите права на Лула разбуни духовете

Много хора вече се страхуват от конфронтация, подобна на 2018-та. Но оттогава насам доста неща са се променили. Болсонаро е изгубил подкрепа и е базирал силата си на опортюнистични партии в парламента. Последните местни избори показаха ограниченията на този подход. Болсонаро трябва да разчита на коалиции и след последното си излизане от партия не е успял да създаде своя партия. Преди всичко, миналата седмица показа, че Лула успява да диктува публичния дебат и да накара Болсонаро да се чувства застрашен.

Бъдещето на бразилската левица

Вече се обръща голямо внимание на изборите през 2022 г. На първо място обща програма, както и добре структурирана опозиция ще бъдат от решаващо значение за левицата през следващите месеци. След като политическите права на Лула вече са възстановени, той може да окаже подкрепа в това отношение. Дори да има спорадични критики към Лула, за левицата е добър знак, че представители на други прогресивни партии, синдикати и народни движения стоят заедно на сцената с Лула. Вместо да разчита на конфронтация, стратегията на левицата може да изглежда като тази, която Джо Байдън преследва: помирение, възстановяване и ясна линия срещу дясно популистко правителство.

Тук военните са важна променлива. Никога досега те не са имали толкова голяма власт в бразилската демокрация, нито дори по времето на военната диктатура. Над 6000 работни места в публичната администрация са заети от военнослужещи. В кабинета девет от 23 министри са военни и заемат ключови министерски постове. Освен това над една трета от държавните предприятия се управляват от военни, включително петролната компания Petrobras.

В никакъв случай не говорим за идеологически монолитен блок сред военните. Има и хора, които изразяват критики към правителството. Но всички трябва да бъдат нащрек, особено по отношение на прикрити заплахи, като например публикациите в социалните мрежи от влиятелния генерал Едуардо Вилаш Боас през 2018 г., който на практика заплаши с военен преврат, ако Лула не бъде осъден. В наскоро публикувана книга той отбелязва, че това е била целенасочена провокация, обсъждана с генерали на активна служба, за да притиснат органите Лула да бъде осъден.

За краткия период на управление на правителството на Болсонаро границите между военното и гражданското правителство се размиха. По същия начин самият Болсонаро никога не е криел своето презрение към демокрацията и възхищението си от военната диктатура. Наскоро той също така облекчи законите за притежаването на оръжие в държава, в която полувоенизирани групировки, наричани „милиции“, съставени от бивши или активни полицаи, фактически контролират големи части от Рио.

Появата и присъствието на Лула показаха огромната му политическа мощ. Той ще се опита да действа като обединяваща сила в рамките на левицата, но също така ще проучи възможности за потенциално сътрудничество с консерваторите. Водещи личности от левите партии PSO и PCdoB вече показаха, че са на страната на Лула. Мобилизирането на собствените членове, мобилизирането на базовия електорат и връзката с тези, които са гласували за левицата в миналото, ще бъде от решаващо значение. За това, обаче, прекият контакт е от съществено значение, а това засега е невъзможно.

Защото колкото и важно да е отменянето на присъдите срещу Лула за политическата ситуация, най-важният въпрос продължава да бъде коронавирусът, който е напълно извън контрол. Цифрите продължават да се увеличават. С над 2000 смъртни случая на ден и пренаселени болници, Бразилия е в най-драматичната фаза на пандемията и ситуацията ще се влошава през следващите дни и седмици. Колкото и да са добри за демокрацията новините от миналата седмица, Бразилия продължава да бъде изправена пред голяма криза.

*Публикуваме текст, посветен на бившия бразилски президент, излязъл на 16 март в белгийското издание Intermational Politics and Society

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *