Любен Томев: България ще спечели много от договарянето на браншови минимални заплати

Любен Томев е директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. Автор е на десетки научни изследвания, доклади и публикации в престижни национални и европейски специализирани издания.  

– С правителството и работодателите бе подписано дълго подготвяното Национално тристранно споразумение. Кои мерки могат да бъдат откроени като най-важни за работниците и служителите?

– Естествено, най-важни са мерките, касаещи нарастването на доходите и в частност на работните заплати. Положителното тук е, че в споразумението са обхванати както минималните работни заплати (национална и по икономически дейности), така и заплатите в частния сектор и възнагражденията в бюджетните структури. Разбира се, нищо няма на готово сервирано, има само регламент и добра воля, иначе резултатите зависят от преговорите (тристранни и двустранни) на всички нива. Колективното договаряне е сърцевината на синдикалната дейност и без нея възможността ни за влияние върху доходите и защита интересите на работниците съществено намалява.

В този контекст важни са и правните регулации, които се предвиждат по отношение на извънредния труд и сумираното изчисляване на работното време, въвеждането на обективна система за доплащане на всеки час положен нощен труд, както и осигуряването на учене през целия живот и продължаващо професионално обучение. Защитата на доходите е невъзможна без адекватни регулации на пазара на труда, без създаване на възможности за подобряване и поддържане на квалификацията, без условия за улеснен достъп на младите хора не само до образование, но и до стажуване, чиракуване в реална работна среда.

Не на последно място, предстои ни тежък преход към „зелена икономика“ – ще бъдат загубени работни места, други ще се трансформират съобразно промените, ще възникнат нови. Не само енергетиката и въгледобивът ще са пряко засегнати, някои тежки индустрии също ще трябва да се пренастройват, транспортът, селското стопанство… Ние като синдикат искаме справедлив преход, с осигурени средства за преструктуриране на производствата и преквалификация на работната сила, но и ясно заявена българска позиция за продължителността на прехода, за минимизиране на риска, за съблюдаване на социалните последици. Считам, че в споразумението сме постигнали така необходимата гаранция от трите страни за защита на националните интереси.

– Предстои договаряне на минимални работни заплати по браншове. Каква е световната практика за това, на кои положителни примери може да се стъпи?

– Първо искам да отбележа, че минималната работна заплата за страната не отпада. Работим усилено за постигане на консенсусно решение относно механизъм за нейното договаряне и това е записано като цел в споразумението. Тази национална МРЗ ще бъде надграждана с ежегодни минимални заплати по икономически дейности, които ще се договарят между браншовите организации на синдикатите и работодателите. Целта е да имаме както единна защита чрез МРЗ за страната, така и да дадем възможност добре работещите отрасли и браншове да договарят по-високи минимални работни заплати, съответстващи на тяхната производителност и на добавената стойност, която създават. По-високите равнища при тях ще стимулират и нарастването на останалите заплати.

В Европейския съюз само 6 държави нямат законово установена МРЗ, но пък при тях системата на колективно договаряне е много добре развита и те ежегодно договарят минимални заплати по браншове и отрасли, които покриват почти цялата икономика. Показателно е, че в 5 от тези държави (Дания, Швеция, Финландия, Австрия и Италия) равнището на покритие с КТД е над 80%. Други пък, като Франция и Белгия, ползват както национални МРЗ, така и колективно договорени по браншове, но механизмите на разпростиране им осигуряват също много високи нива на покритие на наемния труд с КТД – над 90%. България в никакъв случай не може да си позволи отказ от единна за страната МРЗ, но пък може да спечели много от надграждането й с браншови МРЗ и използването на механизми за разпростиране.

– Как ще се гарантира постигане на резултат от преговорите за минимални заплати по браншове?

– Засега е налице добра воля от страна като на синдикати, така и на работодатели. Много е важно обаче да се създаде оптимална правна рамка на процеса и подробно разписана процедура за бипартитно договаряне. Лоялният бизнес е заинтересован от автономно договаряне на минимални трудови възнаграждения, а не от административно определяна от правителството МРЗ. Разчитаме също европейската инициатива за достойни минимални работни заплати да окаже необходимия натиск не само върху правителствата, а и върху работодателските организации. Една рамкова директива на ЕС, за каквато настоява КНСБ, ще стимулира не само ръста на минималните работни заплати, но и процеса на колективно договаряне като цяло. В споразумението сме договорили и текст за „създаване на работещ механизъм, недопускащ отказ от преговори на който и да било от участниците в тях“, който допълнително, според нас, гарантира включването на социалните партньори в процеса, а самите резултати естествено зависят от всички нас, от умението да преговаряме, да бъдем гъвкави, но и настойчиви.

– Какви ще са позитивите от обвързването на максималния осигурителен доход с механизма за ръст по  т.нар. швейцарско правило?

– Позитивното е в постигането на автоматизъм и ежегодно увеличение на максималния осигурителен доход в зависимост от инфлацията и средния осигурителен доход. Сега сме свидетели на задържане на МОД на едно и също ниво през няколко последователни години. Изкуствено поддържаното ниско ниво на МОД носи предимства на високодоходните групи работници и служители, защото доходът над 3000 лв. понастоящем не се облага със социално-осигурителни вноски. По този начин нетният им разполагаем доход се увеличава, а общата скала на данъчно и социално-осигурително облагане след 3000 лв. става на практика регресивна. Това не е справедливо, а от друга страна ограничава в известна степен приходите от социално-осигурителни вноски в НОИ.

Знаете, че самата система има финансови проблеми, но нещата са взаимно обвързани. Не можем рязко да увеличим МОД, защото това носи и права на осигурените, т.е. възниква въпросът ще може ли НОИ да плаща и полагащите се по-високи пенсии на осигурените в горния диапазон. Възприемането на „Швейцарското правило“ има предимството, че съобразява покупателната способност и средния осигурителен доход. То въвежда по-голяма справедливост, но и по-малко рискове за осигурителната система. По аналогичен начин въздейства и обвързването на това правило с минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се. Споразумението предвижда и в двата случая обвързване с „Швейцарското правило“.

– Споразумението предвижда ежегодно договаряне на препоръчителен индекс за реален ръст на работните заплати в частния сектор. Каква е целта на тази мярка?

– Целта е, в зависимост от реалното състояние на икономиката (растеж, производителност, инвестиции, разпределение на БВП, фискално-регулативна среда), да се договори ръст на работните заплати, който да има ориентировъчно значение за предприятията от частния сектор. Това е помощен и стимулиращ инструмент, който надхвърля обхвата на колективното договаряне. През 2007 г., когато на национално ниво за пръв и последен път бе договорен такъв препоръчителен индекс (12.8%), фактическото увеличение на работните заплати бе значително над него. Макар и да има само препоръчителен характер, подобен индекс има и психологическо въздействие. Без да са задължени, работодатели, които не членуват в работодателски организации и не участват в преговори, на практика се съобразяват с артикулирания в общественото и медийно пространство ръст на работните заплати.

В настоящото споразумение се предвижда „възможност за диференциация на препоръчителния индекс по сектори, отрасли и браншове, в зависимост от икономическата конюнктура в тях и по настояване на браншовите организации на социалните партньори“. Това осигурява още по-голяма гъвкавост, но има и нещо много важно – по този начин се затваря един пълен цикъл от преговори по заплащането на национално равнище, започвайки с МРЗ за страната, МРЗ по икономически дейности, ръст на заплатите в бюджетните сектори, препоръчителен индекс в частния сектор. Идеята е тази национална рамка да подпомага и стимулира сключването на КТД на секторно, браншово и фирмено равнище.

– Каква е прогнозата на института за икономическата ситуация в България тази година?

– За съжаление, добрите икономически прогнози за България в началото на годината бяха разбити на пух и прах от безпрецедентната по своя характер и мащаби криза. Много важно е какви ще бъдат данните за второто тримесечие на настоящата година, но още по-важно е да започне плавното възстановяване през втората половина на годината. Разчитаме на анонсирания от правителството втори пакет за възстановяване, но той със сигурност трябва да бъде разширен с отраслови и секторни мерки, които единодушно приехме заедно с работодателските организации. Много обещаваща е и подкрепата от ЕС, която за малка България е в безпрецедентен размер, особено в периода 2020-2024 г.

Важен индикатор за възстановяване ще бъде, ако след летните месеци и сезонната заетост (доколкото я има) да не се стигне до втора вълна от безработица през есента. Най-вероятно спадът на БВП през 2020 г. ще бъде в рамките на 7-10%. На фона на данните за някои развити страни, прогнозите за България не са толкава катастрофални и песимистични, но все пак спадът е болезнен поради ниското ниво на доходи на населението и зависимостта на родната икономика от инвестиции и износ на продукция по веригите на доставка.