– Бяхте избрана за председател на федерацията през юни тази година. Към този момент ситуацията и в сектор „Енергетика“ вече бе изключително трудна. Кои са първите проблеми, с които се сблъскахте?
– За щастие на всички нас, които сме част от НСФЕБ, наш председател от създаването на федерацията беше един изключителен човек и професионалист, инж. Божидар Митев, който съумя да ни ангажира и подготви за предизвикателствата и проблемите. Затова и първият проблем, пред който се изправихме, беше очакван, а именно териториалните планове за справедлив преход. Цялата тази реорганизация на регионите изисква изключително предпазливо и внимателно планиране. Страната ни не може да си позволи да създава пустеещи региони и да остави хиляди домакинства без доходи заради необмислени решения. С колегите от другите синдикати водихме разговори с министерство на енергетиката за извършването на задължителното картографиране на уменията на работещите в тези региони, засегнати от енергийния преход. Темата „въглищни региони“ някак си все не е приоритет на политиците, но знаейки, че този преход и трансформация са неизбежни, ние като синдикат настояваме за конкретни ангажименти на държавата, така че осъществяването на прехода да е по един справедлив начин спрямо засегнатите работници, техните семейства и общности.
– Федерацията се присъедини към протестната кампания „Да защитим доходите от инфлацията и работните места в кризата!“. Какви са конкретните искания на работещите в енергийния сектор?
– През всички години НСФЕБ е изправена пред редица предизвикателства и проблеми, свързани с доходите и условията на труд на работещите в сектор „енергетика“. За съжаление в България с годините тази високо специализирана професия, която се изпълнява в изключително трудни и специфични условия на труд, започна да се неглижира. В резултат, включително и на икономическата ситуация в страната през последните години, доходите на работещите в сектора изостават. Не е редно да се правят сравнения с нивата на заплащане в други сектори, където условията на работа са коренно различни. Затова ние от НСФЕБ настояваме за достойно заплащане на труда на тези хора, съобразно спецификата на тяхната конкретна дейност. Това са хора в дружества, които работят денонощно, 365 дни в годината, за да може всеки от нас да има осветление, отопление и т.н. Разбираме, че ковид кризата, цените на енергията и инфлацията влияят върху бизнеса, но ние настояваме бизнесът, който беше компенсиран за цените на енергията и прехвърля увлечените си разходи в крайните цени на своите продукти и услуги, по същия начин да компенсира доходите на работещите спрямо инфлацията.
– Постигнато ли е в сектора компенсиране на заплатите поне с ръста на кумулативната инфлация?
– До момента само единици дружества са компенсирали изцяло заплатите с кумулативната инфлация, но преговорите продължават до края на годината и ние ще настояваме това да стане факт във всички дружества. Тук е момента да отбележим, че цените на продуктите от малката потребителска кошница – неща като хляб, мляко, яйца, месо – са нараснали с много над кумулативната инфлация, с почти 45%.
– Предстои отоплителен сезон. Има ли притеснения сред синдикалните структури за протичането му?
– Синдикалните ни структури в топлофикационните дружества са изключително добре подготвени като специалисти. При всяко съмнение за евентуален проблем, който би могъл да възпрепятства топлоснабдяването, колегите информират ръководствата, за да се вземат навременни мерки. До момента са проведени няколко срещи с ръководството на „Топлофикация София“ и вярвам, че то е взело предвид представената от нашата синдикална организация информация и проблеми пред отоплителния сезон няма да има.
– От много време федерацията настоява за изготвяне на Енергийна стратегия на България, проблеми в момента има и със заложените цели в НПВУ, свързани с дейността на енергийните дружества. Какво трябва да залегне и в двата стратегически документа.
– Преди всичко трябва да се изготви енергийна стратегия на България. От години призоваваме за една цялостна съгласувана дългосрочна стратегия, която да очертава приоритетите и целите на страната ни през следващите години. Липсата на такъв документ води до разнопосочни хаотични решения, от които никой няма полза. Енергийната стратегия е основата, на която трябва да стъпват всички проекти, било то за либерализация на пазара, за въглищните региони или за енергийно бедните.
НПВУ е само един от инструментите за изпълнението на националната енергийна стратегия. Сега, ако държавата не съумее да изпълни даден проект от плана, например за батериите, при липсата на визия за бъдещето, кой ще определи накъде да тръгне енергетиката на България?
Българските политици продължават да боравят само с инструментите, предоставени ни като част от ЕС, без да имат дългосрочната визия къде ще стигнем чрез тях.
Една всеобхватна дългосрочна енергийна стратегия трябва да включва всички аспекти на енергетиката. На нейна база трябва да се изготвят и съгласуват краткосрочните планове за нейното изпълнение – с конкретните проекти. Едва тогава всеки един бизнес и домакинство ще имат представа какви възможности им се предлагат за участие в енергийния преход, как да променят режима на работа или потреблението си, за да постигнат икономии, участвайки в същия този преход.
И тук отново говорим за справедлив преход – справедливост към всеки един от нас!