Мария Жайгарова: Учителите показаха, че са борбени и в екстремни ситуации

Мария Жайгарова е областен координатор на Синдиката на българските учители за Смолян и синдикален председател на общинската организация. В момента се определя като кандидат-пенсионер. Посветила е целият си професионален път на образованието, в което влиза като млад специалист-инженер. Директор е на професионалната гимназия по техника и технологии „Христо Ботев“ в Смолян от 2008 г. В нея има три форми на обучение – дневна, задочна, индивидуални, както и дуална, в която училището е новатор. „Доволна съм, че когато вървя по улицата, срещам много реализирани хора и си казвам – това са нашите ученици. Независимо, че са вече инженери, професионалисти в своята област. Ще оставя едно училище в добро състояние – и финансово, и обезпечено, с осигурен социален статус на колегите“, казва Мария Жайгарова. Разговаряме с нея за трудностите и поуките от извънредната ситуация, породена от пандемията с COVID-19.

 

– Приключва една безпрецедентна учебна година. Кое беше най-трудно за Вас и колегите Ви?

 – За нас тази учебна година е нетрадиционна. За първи път се сблъскахме с извънредна ситуация – никой не очакваше, че след неколкократни грипни ваканции в различни области на страната по различно време ще изпаднем в положение, в което цялата система ще премине към друг тип обучение. Смея да кажа, че учителството много бързо се мобилизира, събра сили и показа, че и в екстремни ситуации сме борбени и можем да работим качествено, благодарение на активността на децата и подкрепата на родителите.

Резултатите за завършването на учебната година, поне засега, на базата на проведените зрелостни и държавни квалификационни изпити, показват специално за нашата област много добри резултати, което още веднъж дава основание да кажем, че учителите са работили добре и качествено са си свършили работата.

– И все пак кои бяха трудните ситуации? Едва ли е лесно една добре смазана машина да започне да работи по друг начин.

Първото предизвикателство и в личен, и в професионален аспект, беше справянето с дигиталните компетентности, защото не всички учители имаха нагласата за този тип обучение. Много трудно можехме да организираме специално часовете по учебна и производствена практика, защото за част от професиите те са свързани с работа в реална работна среда. Професионални компетентности и умения в голяма степен се придобиват чрез работа. Виртуалната за един автомонтьор, например, трудно можем да си я представим. Същото важи и за един компютърен техник. Можем да гледаме филмчета, клипчета, но човек това трябва да го осмисли и с ръцете си да го направи. Специално за част от професионалните гимназии, където професиите са в такъв аспект, това беше трудно осъществимо.

Заедно с това, предизвикателство беше личностната подкрепа за децата, тъй като не всички са с еднакви възможности. Учебното съдържание се представя в един вариант, а след това трябва да бъде адаптирано към децата, които се справят по-трудно, към децата, които са по-напредничави в дадена област. Това също създаде определена степен на трудност в усвояването на учебното съдържание.

Има учебни заведения, в които в момента се работи вече не онлайн, а присъствено под формата на консултации, на допълнителна работа, на допълнителна подкрепа на децата, особено за тези, които по-трудно са се справили или са нямали възможност да бъдат постоянно онлайн в обучението по простата причина, че не всички деца имаха осигурен достъп до интернет, до устройства, на които да работят. Особено в семейства, в които има две или три деца, те не можеха едновременно да ползват ресурсите. Всичко това създаде допълнителни затрудния. В нашата област се случиха и моменти, когато имахме прекъсване на електроенергията в населени места и това също затрудни обучението. Но независимо от всичко, преодоляхме трудностите и гледаме спокойно напред с надеждата, че новата учебна година ще бъде по-лека.

– Има ли нагласа сред колегите Ви, ако отново се наложи по тази начин да се провеждат часовете?

– Наскоро коментирахме с голяма част от колегите в нашия град точно това и нагласата е, че нека да не ни се случва, но ако се случи, ще работим. Говорих с начални учители, особени тези, които ще бъдат в първи клас – за тях ще бъде много трудно ограмотяването, защото тази учебна година това се случи през март, когато бяха взети буквите, децата се бяха научили да пишат. Сега, ако се наложи още от началото онлайн обучение, ще бъде много трудно ограмотяването на децата и ще има сериозен проблем в този етап. По същия начин ще бъде много трудно и когато започват първоначално изучаването на чужд език – то е един вид ограмотяване, но не на български език. Това ще създаде особена грижа и трудност и коментирахме, че не можем да се съгласим да има на 100 процента дистанционно обучение. Трябва да има контакт с учителя – и за практиката, и за ограмотяването. Може да се случи, естествено, няма да откажем и ще положим необходимите грижи и внимание, учителството е достатъчно отговорно, но трябва да отчетем и тези трудности, които неминуемо ще дойдат и които тази година ги нямахме.

– Какво показва обратната връзка от децата – те доволни ли са от тази форма на общуване с учителя?

Те по-лесно се адаптираха, на тях им е много приятно да са във виртуалното пространство, но също отчитат трудността в работата си. Съдя по нашето училище – на въпросите, проектите, които имаха да разработват, връщат ги на учителите, те коригират, след това отново се връщат. Това е една информация, която постоянно тече. Няма ден, няма нощ. Колега даже в 3 часа през нощта беше активен, проверява и изпраща на учениците материали, което не бива да се случва. Все пак имаме нужда от почивка. Не само ние, но и децата. Би трябвало да спазваме някакъв режим на комуникация, защото така ще научим и децата на дисциплина. В училище звънецът бие и ученикът знае, че трябва да излезе в междучасие и да почине, а вкъщи няма такова нещо. Детето може цял ден да стои на компютъра – кога да слуша учителя, кога да пише домашни, кога да връща проекти и т.н. В това отношение сме в дълг към децата, защото екранът не е най-добрият вариант, пред който да прекарва детето свободното си време. Изхождайки от гледна точка на здравето, заставам в тази позиция, че не може през цялото време детето да стои активно на компютъра.

– Предвижда се 20% от обучението и занапред да се провежда по този начин. Това вероятно ще породи и промени в Колективния трудов договор. Необходимо ли е, например, да бъдат осигурени компютри задължително на учителите или нещо друго в този аспект?

Има резон да се помисли за осигуряване, както на учениците, така и на учителството. Вече е нормално всеки да има вкъщи компютър и интернет, но ако има и дете, вече става сложно. Специално за моето училище не се притеснявам за колегите, защото сме закупили служебни лаптопи и съм позволила да се ползват при тази ситуация в домашна среда, но в другите учебни заведения не навсякъде е постигнато това. Изправих се пред една особена трудност, особено за децата, които са в по-многолюдни семейства, както и за тези, които са настанени в ученическото общежитие – там има осигурена интернет връзка, но във вкъщи това не винаги се постига. Така че в тази посока има за какво да се мисли – не само за учителството, но и за учениците. Децата имат интернет на телефоните си, но той много бързо свършва, когато трябва да влезе в час ,и така се утежнява и издръжката на семействата. Образователни сайтове, като Уча се, които пуснаха безплатно достъп, уроците на БНТ – може би трябва да се мисли в тази посока в национален мащаб, защото това е от помощ и за колегите, и за учениците.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *