Марияна Балева е член на Контролната комисия на Националния банков синдикат. Служител е в банка ДСК от 11 години, като трудовият ѝ стаж е преминал почти изцяло във финансовия сектор. По време на IV-я конгрес на НБС, който се проведе на 12-13 май, тя сподели своите виждания за предизвикателствата пред работещите в банковия сектор и дейността на синдиката.
– Доходите на голяма част от работещите в банковия сектор са по-ниски от средните за страната. Как едно четиричленно семейство (като Вашето) се справя с разходите за живот?
– Моят доход не е този, на който разчитаме основно. Аз работя за личното удовлетворение от това, че се развивам в кариерата си. Но той категорично не е достатъчен за четиричленно семейство. Много е трудно, особено, ако искаш да дадеш някакъв старт на децата си, след който да се развиват и да надграждат.
– Какви са Вашите виждания за най-наболелите проблеми и предизвикателства в сферата?
– В момента една от най-големите трудности в банковия сектор е свързана с дигитализацията и промените, в условията на които хората трябва да се научат да работят – нови платформи и компютърни програми. Това е по-трудно за по-възрастните служители. Хубавото в банката, в която работя, е, че се дава възможност за допълнителна квалификация на служителите. От друга страна, предизвикателство за всички – и работещи, и ръководство, е новото изискване банките да преминат към правилата и нормите на Европейската централна банка, което води до допълнителни промени в правилата, в структурите, в управлението на сектора.
Що се отнася до работниците и служителите, най-същественият проблем е чувството за социалната несправедливост. Тя се изразява в това да полагаш много усилия, да си свидетел на огромните печалби, които се правят от банките, и същевременно с това да не получаваш достойно заплащане или поне това, което да ти позволява да живееш спокойно. Да мислиш единствено за работата си… Наред с това, служителите, особено, които работят на фронт офис в клоновете на банките, имат нелеки проблеми с работното време, с осигуряването на охраната на клоновете, с натовареността и невъзможността за ползване на отпуските, които имат.
– Това значи ли, че има недостиг на служители, работещи на фронт офис?
– Да, като цяло в страната има недостиг. Работодателят пък има стремежа с колкото може по-малко хора, да се върши колкото се може повече работа, а той да плаща по-малко, което спомага да се генерират по-високите печалби.
– Диалогичен и коректен ли е работодателят при преговорите за сключване на колективен трудов договор и доволни ли са членовете на синдиката от договореностите?
– Преподписваме КТД всяка година. Работодателят е диалогичен и чисто законово се съобразява, така че винаги да имаме постигнат колективен договор. Факт е, че всяка година договарянето става все по-трудно и че работодателят настоява да отпадат доста от договореностите, а, разбира се, синдикатът иска да надгражда. По мое мнение работодателят донякъде не изпълнява коректно КТД, тъй като доста от договореностите се ползват от хора, които не са членове на синдиката или не са присъединени към колективния договор.
Иначе работещите винаги искат и повече. Има някои неща, които са трудни за разбиране от страна на хората и трябва да им бъдат обяснени. Например, че някои от придобивките, които са били договорени в предходен КТД, не са отнети, а са включени в общата работна заплата. Между другото в този случай синдикатът все пак води едни доста тежки преговори, така че между брутно и нетно да няма разлика и хората да не получат по-ниски заплати от това, което са получавали преди това, защото съществуваше и този вариант.
– Какви са очакванията Ви от новото ръководство на Националния банков синдикат?
– Разбира се, да продължи да защитава интересите на работниците и служителите. Като член на ръководството това, за което винаги съм се застъпвала е, че в някои случаи трябва да сме по-твърди и по-остри. Не винаги става по мекия и напълно толерантен начин. Понякога просто нямаме времето с постоянство да си постигнем целите си и е необходимо да сме малко по-твърди. Нека не ни е страх.