Мъжете в България получават със средно 12,5% повече от жените

Разликата в заплащането по пол в България е средно 12,5%, сочат последните данни на Националния статистически институт за 2018 г., цитирани в публикуван през юни проект на доклад за равнопоставеността на жените и мъжете у нас за миналата година. В него е посочено, че година по-рано – през 2017 г., мъжете са получавали със редно 12,7 на сто повече от жените. Така, въпреки заложените правни гаранции, равното заплащане за един и същи труд все още не е реалност за работещите жени и мъже.

Най-големи разлики в средното месечно заплащане по пол има в сектора „хуманно здравеопазване и социалната работа“ – 27,1%, където жените преобладават и са наети на по-нископлатена работа – медицински сестри и социални работници. Най-ниска разлика пък е отчетена в административните и спомагателни дейности и в строителството.

През 2019 г. заетите жени преобладават в икономическите дейности – хуманно здравеопазване и социална работа; образование; професионални дейности и научни изследвания; хотелиерство и ресторантьорство; финансови и застрахователни дейности; търговия; операции с недвижими имоти; други дейности. Мъжете преобладаващо са заети в икономическите дейности – селско, горско и рибно стопанство; добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване; строителство; транспорт, складиране и пощи; създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения; административни и спомагателни дейности; държавно управление; култура, спорт, развлечения.

Статистиката сочи още, че относителният дял на жените на възраст 30-34 навършени години със завършено висше образование е с 12,6% повече от този на мъжете, а относителният дял на рано напусналите образование и обучение жени е с 1,2 на сто по-нисък от този на мъжете. Въпреки това, жените съставляват приблизително 39% от заетите в класа професия „ръководители“ и 27,1% от групата на работодателите.

Средният осигурителен доход през 2019 г. пък е в размер на 986,52 лв., като за мъжете размерът му е 1033,61 лв., а за жените – 936,68 лв., или разликата е 10,3 % в полза на мъжете.

Като положителна тенденция за заетостта на българските жени е отчетено увеличеното им наемане в хотелите и ресторантите, както и нарастващото им присъствие във властта – малко над 26 процента от местата в парламента са на жени, а в общинските съвети – малко над 27 процента.

Министерството на туризма обръща внимание върху разликата в заплащането в подотрасъл ,,Хотелиерство и ресторантьорство”. През последните години той се отличава с по-ниска разлика в заплащането  по пол спрямо средното за страната изчислено  на база всички отрасли на икономиката – за 2018 г. тя е 11,3%., като е по-малка спрямо предходните години.

Разликата в размера на пенсиите по пол е един от проблемите, пред които са изправени всички държави членки на ЕС, се посочва още в доклада. По данни на Евростат за 2016 г. средната разлика в размера на пенсиите на ниво ЕС е била 37,2%, като за България е 27,4%. В Доклада за адекватността на пенсиите от 2018 г. са посочени редица причини за това, като някои от най-основните са разликата в заплащането (жените имат по-ниски доходи от труд), недостатъчно покритие (жените имат по-малък достъп до пенсионната система), прекъсванията на професионалната дейност (жените прекарват повече време полагайки грижа за своите деца и близки) и др. През 2019 г. средният размер на изплатената пенсия за осигурителен стаж и възраст е 407,13 лв. (мъже – 480,17 лв. и жени – 362,79 лв.). Брутният коефициент на заместване на дохода от пенсия за осигурителен стаж и възраст, през 2019 г. е 41,3%. Стойностите на коефициента по пол са съответно: мъже – 46,5% и жени – 38,7%.

В заключение в доклада се посочва, че е необходимо да се предприемат допълнителни мерки за премахване на тази разлики, като се въведат политики за равни възможности, насочени към жените и мъжете в трудоспособна възраст, например чрез насърчаване на равновесието между професионалния и личния живот и равно разпределение на отговорностите за полагане на грижи, и като се обърне внимание на въпросите, свързани с участието на жените на пазара на труда, интензивността на работата и прекъсването на професионалната дейност. Необходимо е пенсионните политики да предвиждат адекватна защита при прекъсвания на работата с цел полагане на грижи.

Индекс за равенство между половете 2019 г.

Индексът е комбиниран показател и  измерва комплексно напредъка по отношение на равенството между половете в шест области: „Работа“, „Пари“, „Знание“, „Време“, „Власт“ (пълномощия) и „Здраве“. Той използва скала от 1 до 100, в която 1 се равнява на пълно неравенство, а 100 на пълно равенство.

Съгласно изданието от 2019 г. на Индекса, изготвен от Европейския институт за равенство между половете, България отчита напредък в политиката за равенство между половете. Резултатът на страната се е повишил спрямо предишното издание на индекса и достига 58,8 точки. Общият резултат на ЕС също се е увеличил и достига 67,4 точки.

Спрямо предишното издание на Индекса, най-голям напредък България има в областта „Власт“, в който страната със своите 59,9 точки има 6-ти най-добър резултат в ЕС. Напредъкът се дължи на значителните подобрения в под­областта на икономическите правомощия, в която България заема трето място в ЕС. В подобластта на политическите правомощия също има напредък. Най-голямо е равен­ството между жените и мъжете в подобластта на социалните правомощия. Най-висок резултат страната има в областта „Здраве“ (77,1 точки), в която се отчита подобряване в достъпа до здравни услуги. Общото ниво на удовлетвореност от здравето в България се е увеличило. Резултатът на България в областта на работата е 69,0, като се е уве­личило участието на жените и мъжете в заетостта. В България делът на жените, работещи в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM), е най-големият в ЕС. Неравнопоставеността между половете в България в тази област е с втория най-нисък резултат в ЕС. Повече информация може да бъде намерена на https://eige.europa.eu/publications/gender-equality-index-2019-bulgaria.

За първи път новото издание на Индекса за равенството между половете за 2019 г. има тематичен акцент. Поставен е върху равновесието между професионалния и личния живот — въпрос, който е от важно политическо значение в ЕС. Освен обхванатите от индекса показатели, свър­зани с равновесието между професионалния и личния живот (напр. в областта на работата, времето и знанието), с тематичния акцент се представят допълнителни показатели, отнасящи се до три обширни области: платен труд, неплатен труд (грижи) и образование и обучение. В него са включени 15 показателя в шест конкретни области, пораждащи безпокойство: политики във връзка с отпуск за отглеждане на дете; полагане на грижи за деца и услуги за грижи за децата; неформални грижи за възрастни хора и лица с увреждания и услуги за дългосрочни грижи; транспорт и инфраструктура; гъвкави схеми на работа и учене през целия живот.

Индексът подпомага информираното вземане на решения за формулиране на политики, основани на данни. Чрез популяризиране на резултатите от него се повишава осведомеността и на широката общественост за напредъка и предизвикателствата в прилагането на политиките за равенство между половете.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *