През юни стартираха обученията на безработни лица по проект “С нови зелени и екологични знания и умения към нова заетост”. Той се осъществява от Конфедерацията на независимите синдикати в България и е част от Националния план за действие по заетостта през 2022 г.
Тази година във Военномедицинска академия в София се провеждат курсове за квалификация по специалностите „Здравни грижи“ и „Лесокултурни дейности“.
Разговаряме с Мила Алексиева, която се обучава за професията на болногледач. Тя остава безработна през септември 2021 г., когато се записва в Бюрото по труда, очаквайки възможност за нова работа.
– Каква беше реакцията Ви, след като от Бюрото по труда Ви уведомиха, че сте подходяща за участие в проекта?
– Зарадвах се, че имам възможност да се обучавам по тази специалност. Здравните грижи са нещо, с което бих искала да се занимавам.
– Какви бяха очакванията Ви от програмата за обучение? Бихте ли допълнили в учебната програма?
– Бяха оптимистични. Военномедицинска академия е реномирано болнично и учебно заведение и това ме мотивира, когато се ориентирах към специалността. Методът на преподаване, лекциите, практиката абсолютно отговарят на очакванията ми. Практиката е достатъчна. Лекционният материал е изчерпателен – анатомия, физиология, хигиена и дезинфекция. Това са базовите медицинските познания. Така че не виждам какво може да се допълни. Включително изучаваме и правна рамка на здравеопазването – тя пък е полезна за всекиго, не само за специалистите по здравни грижи.
– Има ли нещо, което Ви затруднява? Има ли много предизвикателства тази професия?
– Нямам затруднения. Самата професия е много трудоемка, но човек има обща представа от нея, защото тя донякъде се припокрива с дейността на санитаря. Но е нужно да направи внимателна преценка за себе си, ако иска да се занимава с нея. Грижата за болния не трябва да се подценява, тя е изключително важна и е една от най-ценните хуманни дейности.
– Какво можете да кажете на хора, които от много време нямат работа и които не са записани в Бюрото по труда?
– Всеки трябва някак да намери мотивация да открие правилната за него посока в професионален план. Занимавах се с нещо напълно различно преди и ето, сега установих, че в днешната действителност при такъв недостиг на здравни специалисти е добре човек да се ориентира към квалификация в здравните грижи, защото ще си намери работа мигновено.
– А какви са впечатления Ви от колегите в курса? Всеки един от тях е стигнал дотук по различен път. Припокриват ли се мирогледите ви?
– Според мен почти всеки един от тях се е занимавал с подобно нещо. Някой е бил детегледач, друг болногледач, трети има близки със заболявания и иска да се научи да ги обгрижва правилно. Всеки един от тях има някаква мотивация да се занимава с това. Според мен няма случайни хора сред записалите се. Тези, които са имали някакви притеснения и колебания, са се отказали още по време на подбора на курсистите. Тук вече всеки има някаква лична амбиция да се реализира в тази област. Дали грижейки се за болен, или за да намери работа в многопрофилна болница или друго лечебно заведение.
