MOT: Държавите трябва да подобрят условията на труд и доходите на ключовите работници

В нов доклад на Международната организация на труда се казва, че държавите трябва да подобрят условията на труд и доходите на ключовите работници, които бяха от съществено значение по време на кризата с COVID-19, за да се отрази напълно техният принос към обществото и значението им за ежедневното функциониране на икономиките.

Докладът “Световни перспективи за заетостта и социалната сфера през 2023 г.: Стойността на ключовия труд” подчертава до каква степен икономиките и обществата зависят от ключовите работници, както и как те са подценени.

Основен извод от документа е, че лошите условия на труд на ключовите работници изострят текучеството на служителите и недостига на работна ръка, като застрашават предоставянето на основни услуги. В доклада се посочва, че за изграждането на икономическа и социална устойчивост на сътресения са необходими подобрения в условията на труд и по-големи инвестиции в хранителната промишленост, здравеопазването и други ключови сектори.

Ключовите работници могат да бъдат открити в осем основни професионални групи, обхващащи здравеопазването, хранителните системи, търговията на дребно, охраната, почистването и хигиената, транспорта, физическите, техническите и чиновническите професии.

В 90-те държави, за които има налични данни, 52% от цялата заетост се извършва от ключови работници, въпреки че в държавите с високи доходи, където икономическите дейности са по-диверсифицирани, делът е по-нисък – 34%.

По време на кризата с COVID-19 ключовите работници са претърпели по-високи нива на смъртност от неключовите работници като цяло. Сред различните категории ключови работници равнищата на смъртност варират. Например в държавите с налични данни транспортните работници са имали по-високи равнища на смъртност от здравните работници. Констатациите разкриват значението на защитата на безопасността и здравето при работа, както и по-голямата сигурност, свързана с работата на официални работни места с колективно представителство.

По-ниски заплати, по-дълги часове и други недостатъци в условията на труд

В целия свят 29% от ключовите работници са нископлатени (като нископлатеното възнаграждение се определя като възнаграждение, което е по-малко от две трети от средната почасова заплата). Ключовите работници получават средно с 26% по-малко от останалите служители, като само две трети от тази разлика се дължи на образованието и опита. В хранително-вкусовата промишленост делът на нископлатените ключови служители е особено висок – 47 %, а в почистването и хигиенизирането – 31 %.

В тези сектори работят голям дял мигранти, особено в страните с високи доходи.

Почти един на всеки трима ключови служители е на временен договор, въпреки че съществуват значителни различия между отделните страни и сектори. В хранително-вкусовата промишленост 46% от тях работят на временен договор. Всеки трети работник в сферата на физическите професии, както и в почистването и хигиенизирането е на временен договор.

Работата по почистването и охраната често се възлага на външни изпълнители, а други ключови професии обичайно се наемат с работници от агенции за временна заетост. Това е особено характерно за складовите дейности и все повече за здравеопазването.

Повече от 46 % от ключовите работници в страните с ниски доходи се трудят продължително време. Дългите работни часове са по-често срещани в транспорта, където близо 42% от ключовите служители по света работят повече от 48 часа седмично. Значителна част от ключовите служители по света имат и нередовен график или кратки часове.

Близо 60 % от ключовите работници в страните с ниски и средни доходи нямат някаква форма на социална защита. В страните с ниски доходи социалната защита е минимална и достига само до 17 % от ключовите работници. В повечето развиващи се страни картината е още по-неблагоприятна за самостоятелно заетите ключови работници, тъй като те са почти изцяло лишени от социална защита.

Осигуряване на достоен труд

“Здравните работници, касиерите в супермаркетите, доставчиците, пощенските служители, моряците, чистачите и други, които доставят храна и стоки от първа необходимост, продължиха да изпълняват задълженията си ден след ден, дори в разгара на пандемията, често с голям личен риск”, заяви генералният директор на МОТ Жилбер Ф. Хунгбо. “Оценяването на ключовите работници означава да се гарантира, че те получават адекватно заплащане и работят при добри условия. Достойният труд е цел за всички работници, но е особено важен за ключовия труд, чрез който се осигуряват жизненоважни стоки и услуги както в добри, така и в лоши времена”.

За да се осигури непрекъснатост на основните услуги по време на бъдещи пандемии или други сътресения, като например природни бедствия, в доклада се препоръчват по-големи инвестиции във физическата инфраструктура, производствения капацитет и човешките ресурси на ключовите сектори. Недостатъчните инвестиции, особено в системите на здравеопазването и храните, допринасят за дефицита на достойни условия на труд, който подкопава както социалната справедливост, така и икономическата устойчивост. Наред с други препоръки, докладът призовава:

  • Да се гарантира, че системите за здравословни и безопасни условия на труд обхващат всички отрасли на икономическата дейност и всички работници, с ясно определени задължения и права, чрез сътрудничество между правителството, представителите на работниците и работодателите.
  • Подобряване на заплащането, за да се компенсира подценяването на ключовите работници и да се намали разликата в заплащането между ключовите и неключовите работници, включително чрез договорени или законово определени минимални заплати.
  • Гарантиране на безопасно и предвидимо работно време чрез регулиране, включително чрез колективно договаряне.
  • Адаптиране на правната рамка, така че всички работници, независимо от техния трудов статус и договорни споразумения, да бъдат обхванати от социална закрила, особено от платен отпуск по болест.
  • Увеличаване на достъпа до обучение, така че ключовите работници да могат да изпълняват работата си ефективно и безопасно.

В доклада е очертана рамка, която държавите могат да използват като част от процеса на социален диалог, за да установят пропуските в областта на достойния труд и икономическата устойчивост по отношение на своите ключови работници и основни услуги и да разработят национална стратегия за преодоляването им чрез засилени политики и инвестиции.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *