MOT: Гъвкавото работно време от полза за баланса между професионалния и личния живот, бизнеса и производителността

Според нов доклад на Международната организация на труда съкратеното работно време и по-гъвкавите режими на работа като тези, използвани по време на пандемията от ковид-19, могат да бъдат от полза за икономиките, предприятията и работниците и да създадат предпоставки за по-добър и здравословен баланс между професионалния и личния живот.

Докладът “Работното време и балансът между професионалния и личния живот по света” разглежда двата основни аспекта на работното време: графика на работата въздействието му върху ефективността на предприятията и баланса между професионалния и личния живот на работниците. Той включва редица нови статистически данни, обхващащи работното време както преди, така и по време на ковид-19 кризата.

Проучването, което за първи път се фокусира върху баланса между професионалния и личния живот, установи, че значителна част от работната сила в световен мащаб работи или на дълги, или на къси часове в сравнение със стандартния осемчасов работен ден (40-часова работна седмица). Повече от една трета от всички работници работят редовно повече от 48 часа седмично, докато една пета от световната работна сила работи на къси (непълни) часове – по-малко от 35 часа седмично. Работещите в неформалната икономика са по-склонни да имат дълги или кратки часове.

В доклада се анализират различните режими на работно време и тяхното въздействие върху баланса между професионалния и личния живот, включително работата на смени или на повикване, сгъстените часове и схемите за усредняване на часовете. Той предупреждава, че ползите от някои от тези гъвкави схеми като например “по-добър семеен живот”, могат да бъдат съпроводени с разходи, включително по-голям дисбаланс между половете и рискове за здравето.

Разглеждат се и мерките за реагиране при кризи, които правителствата и предприятията са използвали по време на пандемията, за да запазят функционирането на организациите и заетостта на работниците. Установено е, че увеличеният дял на работниците с намалено работно време е помогнал да се предотврати загубата на работни места. Подчертават се и дългосрочните промени: “Широкомащабното прилагане на дистанционната работа почти навсякъде по света, където това е възможно, промени… естеството на заетостта, най-вероятно в обозримо бъдеще”, се казва в доклада.

Кризисните мерки на ковид-19 също така дадоха нови убедителни доказателства, че предоставянето на по-голяма гъвкавост на работниците по отношение на това как, къде и кога работят може да бъде положително както за тях, така и за бизнеса чрез повишаване на производителността. И обратното – ограничаването на гъвкавостта води до значителни разходи, включително до увеличаване на текучеството на персонала.

“Съществува голям брой доказателства, че политиките за баланс между професионалния и личния живот осигуряват значителни ползи за предприятията, което подкрепя тезата, че такива политики са “печеливши” както за работодателите, така и за служителите”, се казва в доклада.

“Така нареченият феномен на “голямата оставка” постави баланса между професионалния и личния живот на преден план в социалните въпроси и въпросите на пазара на труда в света след пандемията”, заяви Джон Месинджър, водещ автор на доклада. “Този доклад показва, че ако приложим някои от уроците на ковид кризата и разгледаме много внимателно начина на структуриране на работното време, както и неговата обща продължителност, можем да създадем печеливша ситуация, подобрявайки както бизнес резултатите, така и баланса между професионалния и личния живот”.

Докладът включва редица заключения и препоръки, сред които:

  • Законите и разпоредбите за работното време относно максималната му дневна продължителност и законоустановените периоди на почивка са постижения, които допринасят за дългосрочното здраве и благосъстояние на обществото и не трябва да бъдат излагани на риск.
  • По-дългото работно време обикновено се свързва с по-ниска производителност на труда на единица продукция, докато по-краткото работно време е свързано с по-висока производителност.
  • Страните следва да използват опита, който са натрупали в областта на съкращаването на работното време и гъвкавостта по време на пандемията. Приобщаващите схеми за работа на по-кратко работно време с възможно най-високи надбавки не само поддържат заетостта, но и поддържат покупателната способност и създават възможност за смекчаване на последиците от икономическите кризи.
  • Необходими са мерки на публичната политика, за да се насърчи намаляването на работното време в много страни, за да се насърчи както здравословният баланс между професионалния и личния живот, така и подобрената производителност.
  • Работата от разстояние помага за запазване на заетостта и създава нови възможности за автономност на служителите. Въпреки това тези и други видове гъвкави схеми на работа се нуждаят от регулиране, за да се ограничат потенциалните им отрицателни последици чрез политики като “правото на изключване” от работата.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *