MOT: Гъвкавото работно време от полза за баланса между професионалния и личния живот, бизнеса и производителността

Според нов доклад на Международната организация на труда съкратеното работно време и по-гъвкавите режими на работа като тези, използвани по време на пандемията от ковид-19, могат да бъдат от полза за икономиките, предприятията и работниците и да създадат предпоставки за по-добър и здравословен баланс между професионалния и личния живот.

Докладът „Работното време и балансът между професионалния и личния живот по света“ разглежда двата основни аспекта на работното време: графика на работата въздействието му върху ефективността на предприятията и баланса между професионалния и личния живот на работниците. Той включва редица нови статистически данни, обхващащи работното време както преди, така и по време на ковид-19 кризата.

Проучването, което за първи път се фокусира върху баланса между професионалния и личния живот, установи, че значителна част от работната сила в световен мащаб работи или на дълги, или на къси часове в сравнение със стандартния осемчасов работен ден (40-часова работна седмица). Повече от една трета от всички работници работят редовно повече от 48 часа седмично, докато една пета от световната работна сила работи на къси (непълни) часове – по-малко от 35 часа седмично. Работещите в неформалната икономика са по-склонни да имат дълги или кратки часове.

В доклада се анализират различните режими на работно време и тяхното въздействие върху баланса между професионалния и личния живот, включително работата на смени или на повикване, сгъстените часове и схемите за усредняване на часовете. Той предупреждава, че ползите от някои от тези гъвкави схеми като например „по-добър семеен живот“, могат да бъдат съпроводени с разходи, включително по-голям дисбаланс между половете и рискове за здравето.

Разглеждат се и мерките за реагиране при кризи, които правителствата и предприятията са използвали по време на пандемията, за да запазят функционирането на организациите и заетостта на работниците. Установено е, че увеличеният дял на работниците с намалено работно време е помогнал да се предотврати загубата на работни места. Подчертават се и дългосрочните промени: „Широкомащабното прилагане на дистанционната работа почти навсякъде по света, където това е възможно, промени… естеството на заетостта, най-вероятно в обозримо бъдеще“, се казва в доклада.

Кризисните мерки на ковид-19 също така дадоха нови убедителни доказателства, че предоставянето на по-голяма гъвкавост на работниците по отношение на това как, къде и кога работят може да бъде положително както за тях, така и за бизнеса чрез повишаване на производителността. И обратното – ограничаването на гъвкавостта води до значителни разходи, включително до увеличаване на текучеството на персонала.

„Съществува голям брой доказателства, че политиките за баланс между професионалния и личния живот осигуряват значителни ползи за предприятията, което подкрепя тезата, че такива политики са „печеливши“ както за работодателите, така и за служителите“, се казва в доклада.

„Така нареченият феномен на „голямата оставка“ постави баланса между професионалния и личния живот на преден план в социалните въпроси и въпросите на пазара на труда в света след пандемията“, заяви Джон Месинджър, водещ автор на доклада. „Този доклад показва, че ако приложим някои от уроците на ковид кризата и разгледаме много внимателно начина на структуриране на работното време, както и неговата обща продължителност, можем да създадем печеливша ситуация, подобрявайки както бизнес резултатите, така и баланса между професионалния и личния живот“.

Докладът включва редица заключения и препоръки, сред които:

• Законите и разпоредбите за работното време относно максималната му дневна продължителност и законоустановените периоди на почивка са постижения, които допринасят за дългосрочното здраве и благосъстояние на обществото и не трябва да бъдат излагани на риск.
• По-дългото работно време обикновено се свързва с по-ниска производителност на труда на единица продукция, докато по-краткото работно време е свързано с по-висока производителност.
• Страните следва да използват опита, който са натрупали в областта на съкращаването на работното време и гъвкавостта по време на пандемията. Приобщаващите схеми за работа на по-кратко работно време с възможно най-високи надбавки не само поддържат заетостта, но и поддържат покупателната способност и създават възможност за смекчаване на последиците от икономическите кризи.
• Необходими са мерки на публичната политика, за да се насърчи намаляването на работното време в много страни, за да се насърчи както здравословният баланс между професионалния и личния живот, така и подобрената производителност.
• Работата от разстояние помага за запазване на заетостта и създава нови възможности за автономност на служителите. Въпреки това тези и други видове гъвкави схеми на работа се нуждаят от регулиране, за да се ограничат потенциалните им отрицателни последици чрез политики като „правото на изключване“ от работата.