МОТ: Кризата оказва натиск върху заплатите

В резултат на ковид пандемията през първите шест месеца на тази година средните заплати падат или растат по-бавно в повечето страни по света, показва нов доклад на Международната организация на труда (МОТ). Тази тенденция се наблюдава в 2/3 от страните, за които организацията има официални данни, а прогнозата е, че кризата ще окаже огромен натиск надолу върху възнагражденията в близко бъдеще.

За тази 1/3 от страните, в които има ръст за полугодието, той всъщност се дължи до голяма степен на изкривяване на стойностите заради големия брой нископлатени работници, които са загубили работата си и по този начин не попадат в данните за наети лица.

В страните, в които са предприети решителни мерки за запазване на заетостта, последиците от кризата се усещат предимно като спад в заплатите, а не като огромна загуба на работни места, е друг извод в доклада за глобалните заплати за 2020/21. Освен това не всички работници са били еднакво засегнати от кризата. Въздействието върху жените е по-голямо, отколкото върху мъжете. Кризата е засегнала тежко и по-нископлатените работници. Тези в по-нискоквалифицираните професии са с намалено работно време, за разлика от по-високоплатените управленски и квалифицирани работни места. На базата на данни от 28 европейски държави, докладът показва, че без временни субсидии най-ниско платените 50% от работниците биха загубили около 17,3% от доходите си. Без субсидии средният размер на загубените заплати за всички групи би бил 6,5%.

„Нарастването на неравенството, предизвикано от кризата с COVID-19, заплашва да създаде наследство от бедност, социална и икономическа нестабилност, които биха били опустошителни“, коментира генералният директор на МОТ Гай Райдър. Той казва още: „Нашата стратегия за възстановяване трябва да бъде насочена към човека. Нуждаем се от адекватни политики за заплатите, които отчитат устойчивостта на работните места и предприятията, а също така се справят с неравенствата и необходимостта от поддържане на търсенето. Ако ще изградим по-добро бъдеще, трябва да се справим и с някои неудобни въпроси за това защо работните места с висока социална стойност, като полагащите грижи и учителите, много често са свързани с ниско заплащане.“

Докладът включва анализ на системите за минимална работна заплата и прави извода, че те биха могли да изиграят важна роля за устойчиво и справедливо възстановяване.

В момента минимални работни заплати са въведени под някаква форма в 90% от държавите-членки на МОТ. Но дори преди началото на пандемията докладът установява, че в световен мащаб 266 милиона души – 15% от всички трудови възнаграждения в света – са печелили по-малко от почасовата минимална заплата, било поради неспазване на законодателство или поради законно изключване от такива схеми. Групите, които най-често са изключени от законовото покритие на системите за минимална работна заплата, са селскостопанските и домашните работници. Докладът показва, че към 2020 г. приблизително 18 на сто от страните със законоустановена минимална заплата изключват или земеделските работници, домашните работници или и двата сектора от регламентите за минимална заплата.

„Адекватните минимални заплати могат да защитят работниците от ниско заплащане и да намалят неравенството“, каза Розалия Васкес-Алварес, един от авторите на доклада. „Но гарантирането на ефективността на политиките за минимална заплата изисква всеобхватен и приобщаващ пакет от мерки. Това означава по-строго спазване на изискванията, разширяване на обхвата на повече работници и определяне на минимални заплати на адекватно, актуално ниво, което позволява на хората да изградят по-добър живот за себе си и семействата си. В развиващите се и нововъзникващите страни по-стриктното спазване ще изисква хората да преминат към светлия сектор”.

Колективното договаряне, което отчита спецификите на конкретни предприятия или сектори, може да постигне правилния баланс и да преоцени адекватността на заплатите в някои предимно доминирани от жени нископлатени сектори, които се оказаха от съществено значение и от висока социална стойност през настоящата криза.

Мерките за подкрепа на доходите, които в много страни изиграха голяма роля за смекчаване на въздействието на кризата чрез защита на предприятия и работници, може да се наложи да бъдат удължени. Планирането на нови и адекватни минимални заплати – задължителни или договорени – биха могли да помогнат за осигуряване на повече социална справедливост и по-малко неравенство. Анализите в доклада показват, че когато минималните заплати са определени на адекватно ниво, законно обхващат тези служители, които най-вероятно са на нископлатени работни места и така допринасят за намаляване на неравенството.

Какво представлява адекватната минимална работна заплата, включително и нейното ниво, следва да се договаря на национално ниво чрез социален диалог и в съответствие с Конвенцията за определяне на минимална заплата, 1970 г. (№ 131). Освен това, за да бъдат най-ефективни, минималните заплати трябва да бъдат придружени и от други политики от мерки, които подпомагат изсветляването на сивата икономика, създаването на платена заетост и растежа на производителността сред устойчивите предприятия. Минималните заплати са само част в комплекта от политики – които включват социална защита и фискални политики – които могат да се използват за насърчаване на икономически растеж със социална справедливост.

Докладът за глобалните заплати за 2020/21 разглежда също тенденциите в заплащането в 136 държави през четирите години, предхождащи пандемията. Той установява, че растежът на заплатите в световен мащаб варира между 1,6 и 2,2%. Те нарастват най-бързо в Азия и Тихия океан и Източна Европа и много по-бавно в Северна Америка и Северна, Южна и Западна Европа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *