МОТ: Развиването на професионалните умения може да се справи с неравенствата

В нов глобален доклад на Международната организация на труда се констатира, че правителствата, политиците и социалните партньори трябва да обмислят преразглеждането и приемането на използването на финансови механизми за развитие на умения и учене през целия живот, за да се повиши участието на групи хора, засегнати от неравенствата.

Докладът, озаглавен “Финансиране на механизми за насърчаване на социалното приобщаване в системите за умения и учене през целия живот”, е първото глобално проучване, в което се анализира ефективността на съществуващите финансови инструменти, насочени към физически лица, доставчици на обучение и предприятия. То също така препоръчва как тези инструменти да бъдат контекстуализирани и по-добре прилагани в развитите и развиващите се страни, за да се гарантира, че обучението достига до тези, които се нуждаят най-много от него.

Докладът се появява в изключително важен момент, тъй като пандемията от Ковид-19 задълбочи съществуващите неравенства в световен мащаб.

Хората в селските общности, жените, хората с увреждания, етническите малцинства, младите, възрастните и работещите в сивата икономика често са изправени пред по-големи пречки за достъп до системите за развитие на умения. Това допринася за по-ниското участие на работната сила и за продължаващата разлика в заплащането на мъжете и жените.

Развитието на уменията може да насърчи тяхната пригодност за заетост, да повиши производителността и конкурентоспособността на предприятията и да подпомогне икономическата диверсификация и производствената трансформация на икономиките.

В доклада се посочва, че правителствата, политиците и социалните партньори следва да се информират за ефективността на механизмите, прилагани другаде, за да ги пригодят към местните условия, или да преразгледат и преработят онези инструменти, които са се оказали неефективни, за да служат по-добре на групите в неравностойно положение.

Докладът установява, че най-подходящите финансови стимули за насърчаване на обучението сред лицата в неравностойно положение са правилно разработените безвъзмездни средства, целеви ваучери за обучение, субсидии, надбавки или подходи, свързани с таксите за обучение. Същевременно кредитирането следва да бъде разработено по начин, който да подкрепя и успокоява хората с ниски доходи, които не желаят да задлъжняват.

В доклада се подчертава, че някои инструменти, като например нецеленасочено безплатно техническо и професионално образование и обучение за всички, данъчни стимули в условия на висока неформалност и елементи на съфинансиране, които не покриват както непреките, така и преките разходи, могат да бъдат неефективни и да оставят много хора в неравностойно положение назад.

“Нефинансовите инструменти често са по-ефективни, ако са съчетани с финансови инструменти, които са предназначени за преодоляване на финансовите бариери, свързани с участието в обучението”, заяви Жорди Прат Тука, регионален технически и програмен координатор на програмата на МОТ и Великобритания “Умения за просперитет” в Югоизточна Азия, която поръча изготвянето на доклада.

“В същото време при схемите за финансиране, които не са достатъчно насочени към преодоляване на неблагоприятните условия, финансовата подкрепа често отива при тези, които така или иначе са в състояние да платят за обучението”, добавя той.

Най-ефективните финансови стимули за насърчаване на доставчиците на обучение да насърчават социалното включване в системите за умения и учене през целия живот са договорите, основани на резултатите, както и подходите за възлагане на обществени поръчки и сключване на договори, които изрично отчитат достъпа на групите в неравностойно положение до системите за умения и участието им в тях. Тези подходи все още не се използват широко и правителствата биха могли да обмислят разширяване на използването им, се казва в доклада.

В него се посочват и някои ефективни механизми за финансиране на предприятията. Те включват целеви безвъзмездни средства, данъчни стимули или диференцирани плащания на такси, които могат да бъдат предоставени на предприятията от официалния сектор, за да ги насърчат да обучават своите работници в по-неблагоприятно положение.

Нецелевите или общи подходи обаче може да се окажат неефективни за насърчаване на социалното приобщаване, като се има предвид, че те са предназначени за увеличаване на общото обучение и не са разработени с оглед на приобщаването.

Същевременно в много страни с ниски и средни доходи е вероятно малките предприятия, особено тези от неформалния сектор, да имат високи нива на собственици-оператори в неравностойно положение и неформални работодатели. Освен това те са най-трудно достижими. В доклада се препоръчва предоставянето на безвъзмездно финансиране на посреднически организации, като например организации на работодатели и бизнес членове, доставчици на обучение и неправителствени организации, да бъде най-разпространеният подход за достигане до тази група.

“Схемите без изискване за съфинансиране или изплащане като стипендии и помощи за физически лица и безвъзмездни средства за предприятия са по-подходящи за лица в неравностойно положение и микро- и малки предприятия”, казва още Прат Тука.

“Това е така, защото хората в неравностойно положение и микро- и малките предприятия може да не са в състояние да съфинансират преките или непреките разходи, свързани с обучението”.

В доклада се посочва, че механизмите за финансиране следва да се прилагат заедно с нефинансови мерки, като повишаване на осведомеността, схеми за определяне на цели и насоки и консултации, за да се постигне цялостен подход.

Правителствата могат да започнат, като направят преглед на настоящите механизми за финансиране в своите страни с цел да разберат по-добре основните причини за социалното изключване от уменията и ученето през целия живот сред хората в неравностойно положение и да засилят мониторинга и оценката, така че изпълнителните агенции да могат да потвърдят, че са достигнали до тези лица, до които са искали да достигнат.

В доклада се казва, че от съществено значение е също така да се подобри осведомеността и разбирането на схемите за финансови стимули и информацията за пазара на труда пряко сред лицата в неравностойно положение, както и да се подобри осведомеността за такива схеми за стимулиране сред фирмите и потенциалните посреднически организации.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *