МОТ: Възстановяването от кризата да е насочено към бедността и неравенствата

Политиките за възстановяване от ковид кризата трябва да бъдат ориентирани към човека и да се занимават с вече съществуващите предизвикателства в света на труда, както и с въздействието на пандемията, заяви генералният директор на Международната организация на труда (МОТ) Гай Райдър на пролетните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд, проведени от 5 до 11 април.

Позовавайки се на рязкото нарастване на бедността и неравенствата, наблюдавани от началото на пандемията, той е  предупредил делегатите, че без всеобхватни и съгласувани политически усилия „съществува съвсем реален риск кризата с Ковид да остави в наследство задълбочаващо се неравенство и социална несправедливост“.

Последователните, многостранни действия са от съществено значение, за да се гарантира, че икономическото и социалното възстановяване е толкова ориентирано към човека, колкото и въздействието на самата пандемия, e казал той и е посочил, че Декларацията на МОТ за бъдещето на труда по случай стогодишнината от създаването на организацията, приета единодушно от държавите – членки на МОТ през 2019 г., предлага международно съгласувана пътна карта за по-приобщаващи и устойчиви общества. Според Райдър изпълнението ѝ трябва да се ускори.

Той е заявил, че в отговор на кризата трябва да се даде приоритет на създаването на достойни условия на труд и е посочил четири компонента, необходими за ориентирано към човека възстановяване, което ще изгради и устойчивост срещу бъдещи сътресения. Те включват:

– укрепване на системите за безопасност и здраве при работа;

– по-добра социална защита за бедните и уязвимите хора;

– устойчива подкрепа за растежа на предприятията и създаването на работни места;

– укрепване на социалния диалог, свободата на сдружаване и по-ефективното колективно договаряне.

„Трилионите долари, използвани в процеса на икономическо възстановяване, могат да бъдат двигател за устойчивост и създаване на достойни работни места“, е подчерал още Райдър и е добавил, че според проучване на МОТ едно екологично възстановяване, насочено към инвестиции във възобновяема енергия, ефективност на сградите и екологичен транспорт, може да добави около 20,5 млн. работни места до 2030 г.

От МОТ напомнят изнесените в началото на годината данни, според които в резултат на ковид пандемията е бил изгубен еквивалентът на безпрецедентните 255 милиона работни места. В резултат безработицата в световен мащаб е нараснала с 33 милиона души през 2020 г.

В началото на 2021 г. трима от всеки четирима работници все още са засегнати от ограничителните мерки за спиране на разпространението на COVID-19. Освен това над 430 млн. предприятия в света работят в четирите икономически сектора, които са най-силно засегнати от кризата, и от началото на пандемията се е наложило да преустановят или рязко да ограничат стопанската си дейност за дълги периоди от време.

Това доведе до рязко увеличаване на бедността и неравенствата, алармират от МОТ. Световният трудов доход е намалял с 8,3%, което възлиза на 3,7 трилиона щатски долара или 4,4 на сто от световния БВП. Броят на работещите в крайна бедност (т.е. получаващи по-малко от 1,90 щатски долара на ден според паритета за покупателна способност) се е увеличил с 31 милиона души в световен мащаб между 2019 г. и 2020 г., с което равнището на крайна бедност сред работещите е достигнало 7,8 % (спрямо 6,6 % през 2019 г.).

Предвид несигурността относно скоростта и качеството на икономическото възстановяване, прогнозите на МОТ за заетостта разкриват устойчиви загуби на работни часове в световен мащаб през 2021 г., възлизащи на 3% от общия брой загубени часове спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. Това се равнява на прогнозираната загуба на 90 милиона работни места на пълно работно време през 2021 г.

От МОТ препоръчват: Светът трябва да инвестира в ориентирано към човека възстановяване от кризата и да се съсредоточи върху постигането на устойчивост чрез стремеж към социална справедливост. Това изисква да се инвестира в укрепване на капацитета на всички жени и мъже да се възползват от възможностите на променящия се свят на труда; укрепване на институциите на труда, за да се осигури адекватна защита на всички работници; насърчаване на пълната и продуктивна заетост чрез масирани инвестиции в цифровата, зелената икономика и икономиката на грижите. Социалният диалог между правителствата и организациите на работодателите и работниците ще бъде от съществено значение за постигането на консенсус, необходим за успешното и устойчиво възстановяване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *