Публикуваме втората част на документа “Насърчаването на колективното договаряне и спирането на антисиндикалните практики са две страни на една и съща монета!”. Той бе представен от заместник-генералния секретар на ЕКП Естер Линч в рамките на организирана от европейската конфедерация онлайн дискусия, посветена на директивата за адвекватните минимални заплати в ЕС и защо тя трябва да се бори срещу антисиндикалните действия. Документът е изготвен от Стефан Кловер, старши съветник по правни въпроси и правата на човека на ЕКП.
Колективните договори с несиндикализирани работници не трябва да се използват за накърняване правата на работниците членуващи в синдикати.
Една от основните цели на работниците при упражняване на правото им да се организират е колективното договаряне на техните условия на труд. Следователно разпоредбите, които забраняват на синдикатите да участват в колективно договаряне, неизбежно нарушават основната цел и дейност, за която са създадени. Това противоречи не само на член 4 от Конвенция № 98, но и на член 3 от Конвенция № 87, който предвижда, че синдикатите имат право да упражняват своята дейност и да формулират своите програми с пълна свобода (§ 1234).
Припомняйки значението на независимостта на страните в колективното договаряне, преговорите не трябва да се водят от името на служителите или техните организации от „представители за договаряне“, назначени от или под доминиращото влияние на работодателите или техните организации (§ 1214).
Във връзка с това следва също да се подчертае, че Комитетът на МОТ за свобода на сдружаване (CFA) има дългогодишна съдебна практика по отношение на така наречените солидарни или други сдружения или групи лица, които рискуват да подкопаят дейностите и прерогативите на синдикатите. Комитетът заявява, че:
„Разпоредбите уреждащи солидарните сдружения трябва да зачитат дейността на синдикатите, гарантирана от Конвенция № 98 (§ 1222). Трябва да се предприемат необходимите законодателни и други мерки, за да се гарантира, че солидарните сдружения не се включват в синдикални дейности, както и мерки за гарантиране на ефективна защита срещу всякаква форма на антисиндикална дискриминация и за премахване на неравенството в третирането в полза на солидарните сдружения (§ 1223).
Трябва да се осигури защита срещу всякакви актове на намеса от страна на работодателите, предназначени да насърчават създаването на работнически организации под доминиращото въздействие на работодател (§ 1224), или срещу актове, подпомагащи работническите организации чрез финансови и други средства, с цел поставяне на такива организации под контрола на работодателите или работодателските организации (§1225).
Намесата на солидарни сдружения в синдикални дейности, включително колективно договаряне, чрез директни споразумения сключени между работодател и група несиндикализирани работници, дори когато в предприятието съществува синдикат, не насърчава колективното договаряне, както е посочено в член 4 от Конвенция № 98, която се отнася до правото на организиране и на колективно договаряне между работодатели или техните организации и солидарни сдружения на работнически организации (§ 1226).
Тъй като солидарните сдружения се финансират отчасти от работодатели, и са съставени от работници, но също и от служители от висшия ръководен състав или персонал, който се ползва с доверието на работодателя, и създаването им често се инициира от работодатели, те не могат да играят ролята на независими организации в процеса на колективно договаряне – това е процес, който трябва да протича между работодател (или организация на работодателите) и една или повече организации на работниците, които са напълно независими една от друга (§ 1227)“.
По отношение на солидарните сдружения Комитетът подчертава основната важност на принципа на трипартизма, застъпен от МОТ, който предполага организации на работници и на работодатели, които са независими едни от други и от публичните власти. Комитетът настоява правителствата да предприемат мерки, след консултация със синдикалните конфедерации, за създаване на необходимите условия за укрепване на независимото синдикално движение и за развитие на дейността му в социалната област (§ 1228).
Комитетът припомня, че трябва да се предприемат законодателни или други мерки, за да се гарантира, че организации, които са отделни от синдикалните организации, не поемат отговорност за синдикални дейности и да се осигури ефективна защита срещу всички форми на дискриминация срещу синдикалните организации (§ 1230).
2.3. Обща защита срещу актове на намеса
От обща гледна точка трябва да се припомни, че член 2 от Конвенция № 98 предвижда, че синдикатите и организациите на работодателите се ползват с адекватна защита срещу всякакви актове на намеса в тяхното създаване, функциониране или администрация, като по този начин се установява принципа на пълна независимост на работнически организации от работодатели и правителства при упражняване на техните дейности. От Дайджеста на съдебната практика на Комитета на МОТ за свобода на сдружаване (параграфи 1187 – 1219) произтича, че това включва, наред с други, следните действия:
- Работодателите и правителствата следва да прилагат големи ограничения във връзка с намесата във вътрешните работи на синдикатите (§§ 1192-1193) ;
- Съгласието на работодателите за създаването на синдикат не трябва да се изисква като условие за регистрация, което се счита за явно нарушение на принципите на свобода на сдружаване (§ 1191) ;
- Работодателите не трябва да правят нищо, което може да изглежда в полза на един синдикат за сметка на друг(§1193), напр. отправяне на покана за участие в срещи с ръководството на предприятието към една организация, а не към друга, може да бъде неформален начин да се покаже фаворизиране на една организация, като по този начин да се повлияе на членството на работниците в синдикалните организации (§ 1204) ;
- Работодателите трябва да се въздържат от антисиндикални тактики под формата на предотвратяване на създаването на работнически организации или подкупи, предлагани на синдикални членове, за да насърчат тяхното оттегляне от синдикат, нито да създават синдикати-марионетки (§ 1194) ;
- Действията на работодател за насърчаване на създаването на паралелен синдикат представлява акт на намеса от страна на работодателя във функционирането на сдружение на работниците (§ 1195) ;
- Правителствата трябва да гарантират, че работодателите не изразяват мнения, които биха сплашили работниците при упражняването на техните синдикални права, като например да твърдят, че създаването на сдружение е незаконно, или да предупреждават срещу кандидатстване за членство в организация на по-високо ниво, или да насърчават работниците да оттеглят своето членство (§ 1197), и изобщо всяка принуда упражнявана върху работници или синдикални дейци.
- Да обявяват за невалидно членството им в синдикат представлява нарушение на принципа на свобода на сдружаване (§ 1198 – 1199) ;
- Изготвянето от страна на ръководството на писмо за напускане на синдикат представлява сериозна намеса във функционирането на организацията на работниците (§ 1200), както и разпространението на формуляри за напускане на синдикат, създаване на безплатна телефонна линия предоставяща информация как да се напусне синдикат или организиране на индивидуални интервюта с работниците (§ 1201 – 1202) ;
- Опитите на работодателите да убедят служителите да оттеглят разрешения, дадени на синдикат, могат неправомерно да повлияят на избора на работниците и да подкопаят позицията на синдикатите, като по този начин затруднят колективното договаряне, което противоречи на принципа, че колективното договаряне трябва да бъде насърчавано (§1207).
- Твърдението, че се предлагат обезщетения от страна на компанията, при условие че работниците не влизат в отношения на колективно договаряне със синдикатите, ако е вярно, би било равносилно на намеса на работодателя в правото на работниците да формират и да се присъединят към организация по свой избор, която да представлява техните професионални интереси (§ 1208) ;
- Поддържането на камера за наблюдение в помещения, отредени за синдикални срещи, би могло да доведе до смущаващ ефект върху синдикалните членове и органи (§ 1210) ;
- ръководство, което изисква от своите служители или издава циркулярни декларации, заявяващи принадлежност към синдикат или не, въпреки че това може да няма за цел да пречи на упражняването на синдикалните права, може да се разглежда като намеса и да се смята за заплашващо членовете на синдикат (§1211 – 1212).
Също така се счита, че други актове на антисиндикални действия нарушават конвенциите на МОТ.
Защитата срещу актове на антисиндикална дискриминация би изглеждала недостатъчна, ако работодателят прибегне до подизпълнители като средство за избягване на правото на свобода на сдружаване и колективно договаряне(§ 1082).
Предоставянето на бонуси на служители, които не са синдикални членове, дори ако не се отнася до всички такива служители и изключването на всички служители, които са синдикални членове от такива бонуси в период на колективен конфликт, представлява акт на антисиндикална дискриминация в противоречие с Конвенция № 98 (§ 1099).
Всички практики свързани с включване в черен списък на синдикални активисти или членове, представляват сериозна заплаха за свободното упражняване на синдикалните права и като цяло правителствата следва да вземат строги мерки за борба с такива практики (§ 1121).
В тази връзка правителствата трябва да осигурят ефективна защита по отношение на актове на намеса, по-специално чрез установяване на ефективни процедури, които да гарантират тяхното прилагане на практика и да придружават защитата с възпиращи санкции.
Правителствата следва да проучат възможността за приемане на ясни и точни разпоредби, осигуряващи адекватна защита на организациите на работниците срещу тези актове на намеса (§ 1216). Наличието на законодателни разпоредби, забраняващи актове на намеса от страна на властите, или от страна на организации на работници и работодатели във взаимните им дейности, е недостатъчно, ако те не са придружени от ефикасни процедури за осигуряване на тяхното прилагане на практика (§1217). Законодателството следва да предвижда изрична разпоредба за обжалване и да установява достатъчно възпиращи санкции срещу актове на намеса (§ 1218).
2.4. Предоставяне на на синдикалните представители на достъп до работното място
Що се отнася до предоставянето на достъп на синдикалните представители до работното място и необходимите съоръжения като комуникация чрез електронна поща, Дайджестът на съдебната практика на Комитета на МОТ за свобода на сдружаване съдържа, наред с другото, следното:
„Правителствата трябва да гарантират достъпа на представители на синдикатите до работните места, при надлежно зачитане на правата на собственост и управление, така че синдикатите да могат да общуват с работниците, за да могат да ги запознаят с потенциалните предимства на членуването им в синдикат (§1590).
Представителите на работниците трябва да получат достъп до всички работни места в предприятието, когато такъв достъп е необходим, за да им се даде възможност да изпълняват своята представителна функция (§1591)“.
Комитетът счита, че когато се провежда среща с членове на синдикатите, техните синдикални представители трябва да получат достъп до работното място, за да участват в такава среща, така че да им се позволи да изпълняват своята представителна функция. (§1592).
Представители на синдикати, които не работят предприятието, но в чийто синдикат членуват работещи в него, трябва да получат достъп до предприятието. Предоставянето на такива улеснения не следва да нарушава ефективното функциониране на съответното предприятие (§ 1593).
За да има смисъл правото на организиране, съответните организации на работниците трябва да могат да защитават интересите на своите членове, като се ползват от такива улеснения, които са необходими за правилното упражняване на техните функции като представители на работниците, включително достъп до работното място на членовете на синдикатите (§1594).
Ако е необходимо, организациите на работниците и работодателите могат да постигнат споразумения, така че достъпът до работните места, по време и извън работното време, да може да бъде предоставен на организации на работниците, без да се нарушава функционирането на предприятието или услугата (§1599).
Представителите на работниците следва да се ползват от такива улеснения, които са необходими за правилното упражняване на техните функции, включително използването на имейл (§1160).
Също така в рамките на член 5 от Европейската социална харта относно правото на организиране, съдебната практика на Европейския комитет за социални права (ECSR) гласи, че:
„Синдикалните дейци трябва да имат достъп до работното място, а членовете на синдикатите трябва да могат да провеждат срещи на работното място, доколкото интересите на работодателите и изискванията на компанията го позволяват“.