Неактивните лица – сериозен резерв на пазара на труда

Българският пазар на труда постигна значим напредък и през последното десетилетие е с по-ниска безработица и по-активно участие, като се оказа сравнително устойчив на негативните процеси, предизвикани от Covid-19.

България обаче е изправена пред големи структурни предизвикателства, свързани с перспективите за трудова заетост. През следващите десетилетия се предвижда загуба на една трета от населението в трудоспособна възраст и това предполага риск от сблъсък със сериозен недостиг на работна сила в бъдеще. В допълнение българският пазар на труда е твърде неравномерен – с добри перспективи за хора с добро образование, живеещи в градски региони, до големи трудности при намиране на заетост за други.

Все още в България има около 900 000 неактивни безработни пълнолетни лица в трудоспособна възраст, които често се сблъскват с множество пречки при опити да получат достъп до заетост, което е сериозна социална несправедливост.

От данни на НСИ е видно, че населението в трудоспособна възраст от 16 до 64 години наброява 4 331 500 души. Коефициентът на икономическата активност е 74,4%. Заетите лица са 3 065 100. 1 266 400 са извън трудовата активност, което е сериозен резерв. Тази група включва неработещи, неучащи и необучаващи се млади хора (NEET’s), етнически малцинства, лица без работа поради грижа за близки хора, поради семейни ангажименти или поради заболявания и по-възрастни не заети лица в трудоспособна възраст.

Активните политики на пазара на труда биха изиграли по-голяма роля за преодоляване на тази социална несправедливост. С 0,16% дял от БВП разходите за активни политики на пазара на труда са по-ниски в сравнение с други страни членки от ЕС (0,39 %) и страни от ОИСР (0,35%). Всичко това показва, че за активиране на този голям брой неактивни лица са необходими по-добре функциониращи АППТ и държавни административни структури, ангажирани със заетостта. Неактивните лица, нуждаещи се от подкрепа, не са регистрирани в Агенция по заетостта и това са преди всичко младите хора от етническите малцинства. Налага се да се вземе стратегическо решение за повишаване процента на заетост при неактивните лица, за да се реши проблема с недостига на работна ръка.

Ето защо има необходимост от:

  • Засилване подкрепата за уязвимите групи, изброени по-горе;
  • Специфични активни политики във връзка с основните бариери при неактивността за включването в пазара на труда;
  • Подобряване начините за достигане до хората, нуждаещи се от подкрепа, повече практика за сътрудничество с неправителствени организации и активисти от общността. Създаване на индивидуални програми на всеки един бенефициент с конкретна насоченост към заетост и обучение.

Каква е статистиката?

  • От наетото население 15% са регистрирани като безработни, които търсят начини на заетост и образование, а останалите са неактивни лица са 85 %, тоест които не търсят работа и обучение, като голяма част от тях работят без трудово договори в различни сектори на икономиката (най-вече строителството, селското стопанство и услугите). Най-много от тях са неработещи и неучащи млади хора 170 000 човека – 17%, докато в Европейския съюз са 13%. От тях 42 % са от ромски произход.
  • Неактивни лица от етническите малцинства са 360 000, като най-засегнато е ромиското. В турската общност неактивността е сред жените.
  • Неактивни лица вследствие на полагане на грижи за близки или имащи семейни ангажименти са 290 000. Тук особено неактивни са жените.
  • Безработните лица поради заболявания и увреждания са 190 000.
  • Възрастни безработни лица на възраст 55-64 години са 340 000.

Тези цифри са сериозно обезпокояващи, но представляват и сериозен резерв за бъдещия пазар на труда. Затова от месец септември 2022 година започна кандидатстването по мярката „Започвам работа“ към Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” с бенефициент Агенция по заетостта. Проектът ще се изпълнява до 31 декември 2026 година и е разделен на три етапа:

  1. Активиране
  2. Обучение – професионално ориентиране и кариерно консултиране, придобиване на умения и професионална квалификация
  3. Заетост – осигуряване на субсидирана заетост на работодатели в реалния сектор.

КНСБ активно може да се включи и в трите етапа чрез индивидуалния подход и професионално ориентиране, чрез обучение на уменията и квалификацията.

 

Диана Найденова – Консултант към КНСБ „Политики на пазара на труда“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *