Необходим е задълбочен анализ за въздействието на Зелената сделка

Още от самото начало на обявяване на Европейската зелена сделка, КНСБ, по чиято инициатива беше създаден Консултативният съвет по Зелената сделка, настоя за извършване на задълбочен социално-икономическия и екологичен анализ, в това число оценка на въздействието върху най-силно засегнатите промишлени отрасли, енергетиката, транспорт и селско стопанство. Такива анализи и оценка до този момент в КСЕЗС не са разглеждани в дълбочина.

За съжаление, на заседанието на последното „издание“ на КСЕЗС се акцентира върху разработване на сценарии за спиране на изгаряне на въглища в България, което звучи абсолютно неадекватно в ситуация на световна енергийна криза, непрекъснато нарастващи цени на енергията в Европа и галопираща инфлация.

В коментар за предложената Програмата за 2022 г. на КСЕЗС президентът на КНСБ Пламен Димитров изрази позицията на Конфедерацията за категорично несъгласие с предложението за „Изработване на пътна карта за 2 сценария за декарбонизация на енергийния сектор, които да включват стъпки за постепенно спиране на изгарянето на въглища до 2030 г. и отвъд, но не по-късно от 2038 г. и която да е публична и одобрена от правителството и парламента“  (част Реформа 9 – C4.R9)  .

Пътната карта трябва да бъде изработена до 15 септември тази година от Комисията по енергиен преход, чието първо заседание се проведе на 8 юли. След това трябва да бъде одобрена от правителството и парламента до края на месец септември. Президентът на КНСБ подчерта, че в момент, когато електроенергията, произвеждана в комплекс “Марица Изток” осигурява енергийната сигурност не само на България, но и на част от балканските страни, и когато редица европейски държави отварят отново въглищните си централи, е крайно неразумно да се говори за планове за затваряне на енергийни мощности. Поетите срокове за предаване на различни документи пред ЕК са много неоснователен довод за такива действия и то в такъв кратък период. Това неминуемо ще доведе и до силно социално напрежение, особено сред миньорите и енергетиците, които в момента осигуряват средствата за компенсации на бизнеса и цените за бита. С тези мотиви КНСБ и КТ “Подкрепа” гласуваха против предложената Годишна програма на КСЕЗС.

В своя позиция по отношение на горното предложения КНСБ категорично подчерта, че няма нормативен документ, който да включва ангажименти за „постепенно спиране на изгарянето на въглища до 2030 г.“. Реформа 9 към Националния план за възстановяване и устойчивост (BG FinalRRP 2022-04-06-08-30) включва ангажименти за изготвяне на пътна карта за климатична неутралност на икономиката на България, както и разработване на няколко възможни сценария на политиката, като основа на план за постепенно прекратяване на използването на въглища с крайна дата до 2038 г.

В отговор на тази наша позиция вероятно, за да узаконят предложението си, на 12.07.2022 г. беше внесен проект на ПМС за изменение и допълнение на ПМС № 86, в което се предлага следната формулировка:

1. В ал. 2 се създава т. 3:
2. разглеждат и оценяват различни сценарии за постепенното преустановяване на използването на въглища най-късно до 2038 г., включително разглеждат сценарий за ускорено постепенно извеждане от употреба на въглищата до 2030 г., като публикуват сценариите и отправят препоръки към правителството и Народното събрание.“

Очевиден е натискът за реализация на поетия ангажимент за намаляване на въглеродните емисии в сектор енергетика с 40% спрямо 2019 година, но липсва каквато и да е готовност за реализацията му без спиране на мощности. Всъщност, очевидно е, че текущата ситуация налага въглищните мощности да бъдат използвани максимално, като тази необходимост ще се запази в минимум в следващите 3-5 години. Поради това е наложително изработването на план за запазване на националното въглищно производство, включително като се осигури финансиране за такъв план.

КНСБ е участвала активно в обсъждането на  възможни решения, които да включват както постигане на дългосрочните климатични цели, така и осигуряване на гориво-енергийния баланс на страната. В рамките на работата на Института за устойчив преход и развитие бяха разгледани и обсъдени 4 анализа с различна степен на детайлност, но нито един от тях не предвижда приключване използването на изкопаеми горива към 2030 г. Такъв вариант липсва и в анализите на ЕСО. Следователно натискът за включване на такъв сценарий е самоцелен, необоснован и извън рамката на постигнатите компромиси.

КНСБ нееднократно е настоявала да се извърши сравнителен анализ на различните сценарии и модели за декарбонизация, но изразява категорично несъгласие с процедурата и сроковете, заложени в работата на създадената към съвета Комисия за енергиен преход. Според нас, в разумни срокове, е необходимо да се извърши задълбочена предварителната работа по изготвяне на по-общ сценарий за декарбонизация с участието на всички заинтересовани страни, включително научни институции, като резултатите след това да бъдат представени пред КЕП. Най-доброто място за това е Института за устойчив преход и развитие, който е създаден именно с такава цел.

На последното заседание на КСЕЗС, КНСБ предложи също така да се създаде работна група, в която да се обсъждат постигнатите договорености на европейско ниво по законодателните предложения от пакета „Подготвени за 55“ и въздействието им върху българската икономика.

КНСБ счита, че необходимо да се проведат обсъждания на секторно ниво у нас, на база на които да се систематизират виждания за необходимите направления за подпомагане на секторите и предприятията, което да доведе до икономическо възстановяване и устойчиво развитие, паралелно с дългосрочните цели на климатичните политики и подобряване на околната среда.

Разработените позиции трябва да показват възможностите за прилагане на мерки на секторно ниво, но обобщението на национално ниво и предложението на пътищата за финансирането им следва да бъде една от първостепенните задачи на Консултативния съвет във връзка с Европейската зелена сделка.

Продължава липсата на яснота относно синергията на финансовите ресурси от различните инструменти,  отчитайки новите условия при растящи цени на ресурси и енергия, за да могат реално да допринесат както за модернизация и устойчиво развитие на икономиката, така и за създаване на нови, по-добре платени и с по-добри условия на труд работни места.