Николина Банева: Всичко е въпрос на настойчивост и работа

Проведените делегатски срещи в цялата страна по случай Деветия конгрес на КНСБ дадоха възможност за срещи и разговори с председатели на синдикални организации, които споделиха своя опит, трудностите, с които се срещат на работното място, и визията си за бъдещето. На 19 април ръководството на КНСБ посети делегатите в град Пловдив.

Николина Банева е председател на синдикалната организация, обединяваща работници от трите площадки на “СКФ Берингс България” в Сопот, Кърнаре и Калофер. Според нея синдикатите в реалния сектор са изправени пред предизвикателство, което липсва в бюджетния, а именно запазването на диференциацията на работните заплати при повишаване на МРЗ.

 

– Какъв е броят на членовете във Вашата синдикална организация?

– Броят се задържа около 580-600. Стигал е до 620 души, но по-миналата година по време на ковид пандемията се наложи да се ползва непълно работно време и имаше съкращения в една от площадките. Съответно и синдикалната организация намаля.

– Тоест намаляването е било заради съкращения, а не поради нежелание от страна на хората да бъдат синдикални членове?

– Да. Много малко са хората, които се отказват от членство поради нежелание да участват в синдикалната дейност. Единици са.

– Каква е средната възраст на работниците в предприятието?

– Имаме много нови работници. Текучеството е огромно. И биват назначавани предимно млади хора. Те стават наши членове. Именно затова отчитаме и запазване на броя. Минусът при честото наемане на нови кадри е, че те все още не притежават нужните умения, а работата при нас изисква специфична квалификация. В предприятието работеха и много пенсионери с богат опит. Вследствие на пандемията обаче те бяха освободени, понеже рискът за тяхното здраве беше по-голям.

– На какво се дължи това текучество на работници според Вас?

– Заплатите не са достатъчно високи, имайки предвид, че режимът на работа е доста тежък. Много хора работят на график и това съответно се отразява. Имаме компенсации за работа в събота и неделя, но те не са се повишили особено през последните години. Правим опити те да бъдат актуализирани. Възнагражденията в предприятието не са ниски спрямо средните за страната, но спрямо количеството и естеството на труда, който се полага, са незадоволителни. Все още не сме се преборили стартовата заплата за новите работници да е по-висока от минималната.

– Кой трябва да е приоритетът в работата на КНСБ през следващите години, особено в такава безпрецедентна икономическа ситуация?

– В бюджетните сфери целите се постигат по-лесно, защото синдикатът работи все пак за всички на национално ниво. Докато в предприятията работодателят има задължение да не плаща заплати под минималната, но с ръста на МРЗ за страната няма механизми, по които той да бъде задължен да повишава и другите възнаграждения поне с близък до този процент, с който е увеличена тя. Фирмите трябва да защитят бюджета си. По думите на ръководствата голяма част от него се използва за увеличение на минималната заплата и става невъзможно останалите възнаграждения да са със същия ръст. Не знам как може да се постигне това работодателят да бъде задължаван всички заплати да се повишават синхронно с приемлив процент. Колективният трудов договор дава механизъм, при който увеличаването на заплатите да се обвърже с инфлацията и да се осъществят преговори. В случая с нашето предприятие и това се случва трудно, защото имаме заложено повишение на възнагражденията само веднъж годишно. Тоест при нов ръст на МРЗ, работодателят ще търси начини и средства да вдигне тази заплата. Това намалява диференциацията при заплатите между по-опитните и новите работници.

– Амбициозна ли е програмата на конфедерацията за следващите пет години?

– Амбициозна е и така трябва да бъде. Всичко е въпрос на настойчивост и работа. За съжаление, има има много външни обстоятелства, които са непредвидими. Живеем в необичайни времена.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *