Финансирането на адекватни и достойни равнища за социална защита трябва да бъде важна част от националната стратегия за устойчиво развитие. Това изисква въвеждане и прилагане на ново поколение инструменти и подходи за планиране на бъдещите процеси в обществото, които да обхващат икономическите, социалните и екологичните измерения на развитието в средносрочен и по-дългосрочен план.
Сериозно предизвикателство пред системите за социална защита (особено на социалното и здравното осигуряване – т.е. на системите, свързани с вноски) са променящите се условия на труд, структурните промени вътре в работната сила и преходът към дигитализация на труда. Като цяло в следващите десетилетия се очаква делът на труда в национален мащаб да намалява, а в същото време ще се наблюдават нови елементи на структурната безработица, изразяващи се в необходимост от нови умения и квалификация на работниците и служителите вследствие навлизането на нови технологии в производствения процес и дигитализацията на икономиката. Тези промени ще доведат до изменението и на самата връзка производителност на труда/заплати, а оттук и приходи от осигурителни вноски и права за осигурените лица (обезщетения, пенсии, здравни услуги).
Нарастването на относителния дял на работниците, заети в нестандартни форми на труд, несигурна работа, работа чрез агенции за временна заетост, почасова работа, автоматизацията и дигитализацията поставят данъчното и осигурително законодателство под силен натиск, тъй като част от работещите в тези нови форми на труд не са обхванати от данъчните и осигурителните системи (поради недостатъчно развита и адекватна нормативна база и/или гъвкави механизми за обхват и контрол). В бъдеще обаче същите тези хора ще са бенефициенти на някоя или на няколко системи за социална защита, без да има от тяхна страна адекватен принос. Това на практика означава по-малко приходи в данъчните и осигурителни системи и по-високи бъдещи разходи, които неминуемо ще води до т.нар. отклонение от финансовата устойчивост. Въпреки че има незабавно въздействие върху базата за финансиране на тези системи, има и потенциално вторично въздействие по-късно. Нарастващата пропаст в обхвата може да се превърне в бъдещо по-голямо търсене на финансирани от данъци обезщетения, пенсии, здравни услуги и помощи, което на практика ще остави проблема с финансирането на следващото поколение данъкоплатци, което вече ще носи тежестта и което е свързано с по-висок коефициент на зависимост на пенсионерите към работещите.
Поради промените на пазара на труда и новите форми на работа значителен брой хора, заети в така наречените нестандартни форми или самостоятелна заетост, не са обхванати от осигурителната система и поради това са изложени на по-голяма икономическа и социална несигурност. Най-изложени на риск от неадекватност на социални обезщетения, пенсии и здравни услуги са хората, които не са обхванати или са частично, а именно: нестандартни работници, по-млади работници, жени, фермери, временни работници, зависими и самостоятелно заети лица. За тези категории лица няма да има достатъчно натрупване в социално-осигурителните фондове поради по-ниските им и нередовни доходи, пропуските в осигурителните периоди и невключването им в определени осигурителни рискове (майчинство, безработица, трудови злополуки и професионални заболявания и др.).
Някои самостоятелно заети лица и нестандартни работници нямат достъп, например, поради много ниски доходи. В други случаи, дори ако са обхванати, нивото на тяхната защита е по-ниско от това на стандартните работници. Ефектът от често прекъсната, по-кратка кариера и по-ниските доходи на самостоятелно заетите лица и нестандартните работници върху техните осигурителни права може да бъде допълнително усилен от условията на натрупване (участие) в системата. За самостоятелно заетите лица идентифицирането на базата на вноските може да бъде предизвикателство. При повечето от самоосигуряващите се, които са социално осигурени, тяхната осигурителна основа е върху минималния осигурителен доход за задължително осигуряване (през 2019 г. средният им осигурителен доход е около 59% от общия среден осигурителен доход за страната), тъй като те най-често плащат вноски върху минимален осигурителен доход ( 2019 г. – 560 лева) или върху осигурителен доход, близък до минималния. Тези лица в по-голямата си част са склонни да гравитират към най-ниското ниво на осигуряване, за сметка на сигурността на доходите при временна неработоспособност (болест) и за старост.
Ефективното покритие на заетите лица (на възраст 15+) от системата за социално осигуряване, изразено чрез съотношението на средномесечния брой осигурени лица към общия брой на заетите лица (15+ години), показва значителен спад през периода 2016 – 2019 г., който от 91,6% (2016 г.); 88,2% (2017); 88,5% (2018 г.) намалява до 86,4% през 2019 г. Това на практика означава, че нараства делът на хората в нестандартна или самостоятелна заетост, които не са обхванати от социалното осигуряване.
Недостатъчното покритие представлява сериозен риск за адекватността на социалноосигурителните обезщетения и пенсии. Адекватността на пенсиите зависи от доходите през активния трудов живот, върху които се плащат осигурителните вноски, както и от продължителността на осигурителното участие. Следователно, широкото разширяване на нестандартната и атипична заетост и наличието на недекларирана работа са фактори, които водят до неадекватност на обезщетения и пенсии и до по-висок относителен дял на бедност сред обществото и особено на възрастното население. Прекъсванията в кариерата поради социални причини (безработица, грижа за деца, грижи за зависими членове на семейството или собствено увреждане) също влияят върху адеакватността на пенсиите и обезщетенията.
Друга особеност, свързана с новите форми на работа – напр. работещи на дигитални платформи, фрийлансъри, персонализирани работници, портфейлни служители и др., въпреки че предлагат повече гъвкавост и автономия, отколкото при постоянните производствени работни места, могат да бъдат свързани с влошаване на общите условия на труд, тъй като същите обикновено се характеризират с по-голяма честота на нетрадиционни модели на работа, по-висока интензивност на труда, прекомерно работно време и ограничен или никакъв достъп до социална защита. Ако тези лица са регистрирани като самоосигуряващи се лица, те не би трябвало да имат значителни пропуски в осигурителната система и в социалната защита като цяло. Но ако работят основно по така наречените „граждански договори“, особено за краткосрочен период и ако възлагането на външни изпълнители е нестабилно и потокът от задачи е нередовен или не е установен работодател, по-вероятно е да се появят пропуски и те да не могат да натрупват достатъчно осигурителни права. В тези случаи правата им със социалното осигуряване и особено в пенсионното им осигуряване често са ограничени и непълни.
Друга рискова категория са портфейлните служители, които предоставят услугите си на голям брой клиенти. В много случаи те нямат работодател, който да допринесе за тяхната осигурителна защита. Същото важи и за работниците, които работят чрез онлайн платформи. Обикновено нито клиентът, нито посредническата платформа допринасят за такава защита на работниците. Освен това във всички „нови форми на заетост“ (макар и в различна степен) съществуват неблагоприятни условия на труд по отношение на правото на асоциацииране и представителство, което допринася за ерозията на представителството на работниците и обхващането им от синдикати. В повечето от новите форми на заетост условията на труд в категориите „бонуси и допълнителни обезщетения“ и „стрес и интензивност на труда“ показват по-лоши резултати, отколкото при традиционните трудови отношения.
Новите форми на работа показват, че работата в съвременната икономика често е индивидуализирана. Това означава, че е необходима силна регулаторна рамка, както и инструменти за национална и международна координация за намаляване на риска от липса на колективно представителство в тази нова среда. За да се възползват от възможностите и да се смекчат рисковете, работниците трябва да бъдат по-знаещи, адаптивни и креативни и това включва повишаване на уменията и квалификацията в рамките на трудовата им кариерата.
Пазарът на труда и социалната защита са взаимосвързани системи и промените в тях имат дългосрочни последици. Няма съмнение, че законодателството за защита на заетостта (регулиращо сключването на безсрочни и временни договори, както и прекратяването на договорни отношения, индивидуално или колективно, което е в центъра на дебатите за реформите на пазара на труда), заедно със социалноосигурителното законодателство представляват основа за цялостната сигурност на работниците и гарантирането на достойно и справедливо заплащане на труда и на адекватна социална защита (обезщетения, пенсии, помощи).
В тази връзка, особено значение придобиват мерките за насърчаване правата на работниците като ключов елемент за постигането на приобщаващ и устойчив растеж с акцент върху свободата на сдружаване и ефективното признаване на правото на колективно договаряне; постигането на равенство между половете на работното място чрез редовна оценка на постигнатия напредък, равното участие и равно третиране, включително еднакво възнаграждение на жените и мъжете за труд с еднаква стойност; подкрепата на икономическия растеж и създаване на работни места чрез насърчаване на благоприятна среда за предприемачество и устойчиви предприятия както солидарна икономика с цел създаване на условия за достоен труд, продуктивна заетост и подобряване на жизнения стандарт за всички; гарантирането, че разнообразните форми на организация на труда, производствените и бизнес моделите, включително във вътрешните и глобалните вериги на доставки, използват възможности за социален и икономически прогрес, осигуряват качествена заетост и благоприятстват прехода от неформална към формална икономика, като същевременно се обръща внимание на селските райони; разработването на нови схеми и подобряването на действащите системите за социална защита, които да се адаптират постоянно към развитието на света на труда и особено новите форми на заетост.