Икономическите условия за работа на ТЕЦ на лигнитни въглища у нас се влошават значително от 2018 година, като пряко следствие от увеличените разходи за закупуване на квоти за СО2 емисии. Трябва да се уточни, че дейността на държавната ТЕЦ „Марица изток 2“ е поставена под най-силен финансов натиск, докато другите топлоелектрически централи в комплекса „Марица изток“ имат възможност да работят в условията на дългосрочни договори или за субсидирано комбинирано производство. Намаленото производство на ТЕЦ „Марица изток 2“ обаче пряко влияе на ефективността на въгледобивното дружество „Мини Марица Изток“, което неминуемо ще се отрази на всички оператори в недалечно бъдеще.
КНСБ с безпокойство следи ситуацията и настоява за предприемане на адекватни мерки за изпълнение на политическите декларации, като тази от Интегрирания национален план „Енергетика и Климат“ (ИНПЕК), а именно: „България ще използва в максимална степен съществуващия потенциал на местните въглища в страната при спазване на екологичните изисквания, като те могат да осигурят ресурс за производство на електрическа енергия за следващите 60 години“.
В рамките на изтичащия регулаторен ценови период 2019-2020 година ТЕЦ „Марица изток 2“ осигуряваше сигурността на доставките за пазара на електрическата енергия у нас на база на административни заповеди, издадени в съответствие със Закона за енергетиката. Публикуваният в началото на месец юни доклад на работна група на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) с предложение за разпределяне на квоти за задоволяване на нуждите на регулирания пазар съдържа неприемлива концепция за осигуряване на доставките в рамките на регулаторен ценови период 2020-2021 година. На база на решения на Народното събрания, приемането на този доклад ще се отложи до 1.09.2020 г., но неговото съдържание следва да се анализира внимателно в търсене на работещи алтернативи, които не подлагат на изпитание стабилността на енергийната система.
По-долу ще бъде направен преглед на основните постановки в посочения доклад, които създават пряк риск за експлоатацията на ТЕЦ „Марица изток 2“.
В доклада се прави анализ и оценка на предоставената от „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД прогнозна информация, но резултатът е, че се отхвърлят всички обосновани искания на централата за възстановяване на вече направени разходи от минали периоди, което е една от причините за лошото финансово състояние на дружеството.
На базата на анализ на ценообразуващите елементи е изчислена цената за електрическа енергия на „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД в размер на 135,95 лв./MWh, а заключението на доклада гласи: „За последните две дружества („ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД и „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД) не може да бъде определена разполагаемост за производство на електрическа енергия за изкупуване от обществения доставчик“. Резултатът би бил, че от 1.07.2020 г. ТЕЦ „Марица изток 2“ следва да работи само на свободен пазар. Трябва да се посочи, че средните цени на референтния борсов пазар „ден-напред“ през юни 2020 година са под 60 лв./MWh и са по-ниски от нивата от същия месец на миналата година с 25%, поради намалената консумация в условията на икономически застой.
Интересно е да се отбележи, че в същия доклад се предлага значително повишени квоти за регулиран пазар за „Ей И Ес –3С Марица Изток 1“ ЕООД (в размер на 3 434 112 MWh) и за „Контур Глобал Марица Изток 3“ АД (в размер на 5 116 310 MWh), при положение, че цените на тези централи са по-високи от тази на ТЕЦ „Марица изток 2“ съответно с 35% и 7%. Следва да се добави, че в своето ценово заявление НЕК ЕАД е посочила оценки за по-ниско производство от същите централи, а в своето решение от миналата година КЕВР е определила квота за същите централи с 15% по-ниски от сега предлаганите квоти.
И така в условията на дълбоко икономическо въздействие, породено от пандемията Covid-19, енергийният регулатор предлага извеждане на ТЕЦ „Марица изток 2“ изцяло на свободен пазар при очевидна невъзможност за работа на този сегмент и без да предлага алтернатива.
Същевременно, за осигуряване на необходимите количества енергия за Обществения доставчик на регулиран пазар, енергийният регулатор предлага значително завишени квоти за по-скъпите централи на лигнитни въглищя, като не е ясно дали те могат да бъдат изпълнени технически.
В своя бизнес план за периода 2021 – 2025 г., ТЕЦ „Марица изток 2“ посочва, че възможностите за работа на централата са за работа на регулиран пазар (с около 30% от произведеното количество енергия), свободен пазар (с около 60% от произведеното количество енергия) и предоставени системни услуги за регулиране и студен резерв. Оценката е, че дружеството може да предлага енергия на свободен пазар за клиенти с двустранни договори за базова енергия и за пазара „ден-напред“, но основно в есенно-зимния период, когато доставките на енергия от централата са ключови за гарантиране сигурността на системата.
Вижда се, че предложенията за регулаторни решения изцяло пренебрегват спецификата и значението на централата за управлението на електроенергийната система в качеството на стратегическа критична инфраструктура със значение за националната и енергийната сигурност на страната, която е:
– ключов елемент на електроенергийната система (ЕЕС) и осигурява както основен товар за консумация, така и пълноценно участие в регулирането на честотата на напрежението в системата при най-ниска себестойност между останалите топлоелектроцентрали;
– единствената централа, която има връзка с трите нива на напрежение на EEC на Република България – 110, 220 и 400 kV, което я прави основен фактор за устойчивата работа на ЕЕС, за ограничаване на разпространението на тежки аварии и подпомагане бързото възстановяване на системата.
Отчитайки обществения интерес за гарантиране сигурността на доставките, особенно през натоварените периоди на годината и с очакването за икономическо възстановяване през 2021 година, КНСБ предлага следното:
- Българската национална позиция, във връзка със Зелената сделка, да включва искането ни, срокът за предоставяне на държавна помощ за въглищните ни централи да не бъде ограничаван до 2025 година;
- Посочените в ИНПЕК параметри за производство от въглищните ни централи да бъдат обвързани с конкретни производствени, социални, ремонтни и инвестиционни планове по блокове за всяка централа от комплекса „Марица изток“;
- Да бъдат формулирани всички онези научно-приложни проекти, които могат да подкрепят дългосрочната работа в Комплекса и запазването му като елемент от електроенергийната ни система.
Надяваме се, че в следващите два месеца отговорните институции, съвместно с ръководството на БЕХ ЕАД, ще работят активно за намиране на решение за устойчивата експлоатация на ТЕЦ „Марица изток 2“.