Справедливият енергиен преход за България означава преди всичко енергийна сигурност, ясен и предвидим енергиен микс, сигурност за работните места в секторите от енергетиката, конкретни идеи за развитие на въглищните райони, тяхното финансиране и реализация. Предизвикателство пред нашата страна е планирането на плавен преход, без да се застрашава сигурността на енергийните доставки и без да се допускат социални сътресения. Имайки предвид стратегическия характер на топлоелектрическите централи, произвеждащи електрическа енергия от въглища, за гарантиране на енергийната сигурност на страната, България ще продължи да разчита и за в бъдеще на ефективната работа на тези мощности.
От друга страна, България трябва да се възползва максимално от финансовите инструменти на ЕС за преход към нисковъглеродна икономика. Тук не става въпрос за противопоставяне на въглища срещу ВЕИ, а за инвестиции, които да осигурят устойчивото развитие на въглищните райони. Преходът към нисковъглеродна икономика изисква значителни средства в подкрепа на научноизследователската работа, развитие на иновации и дигитална трансформация. В тази връзка е удачно да припомним основните източници на финансиране:
Механизмът за справедлив преход е ключов инструмент, гарантиращ, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика се осъществява по справедлив начин. Механизмът ще предоставя целева подкрепа за мобилизирането на най-малко 150 милиарда евро за периода 2021—2027 г. в най-засегнатите региони, за да се смекчат социално-икономическите последици от прехода. Механизмът за справедлив преход ще има три основни стълба на финансиране: Фонд за справедлив преход, InvestEU и механизъм за отпускане на заеми за публичния сектор от Европейската инвестиционна банка. По линия на Фонда за справедлив преход за България е предвиден бюджет в размер на 1,178 млрд. евро. Страната ни трябва да се възползва ефективно не само от средствата на Фонда за справедлив преход, но и от възможностите, които ще й предостави възстановителният фонд на ЕС заради ефектите от пандемията. От 7,7 млрд. евро грантове от Next Generation EU, 6,2 млрд. са предназначени за нисковъглеродни проекти.
Други източници на финансиране за прехода към нисковъглеродна икономика са Рамковата програма за научни изследвания и иновации: „Хоризонт Европа“; Фондът за иновации.
В периода 2021-2030 г. от Фонда за модернизация, между 10-те държави бенефициери, в т.ч. и България, ще се разпределят около 310 милиона квоти или 2% от общото количество тръжни квоти. За България са определени 18 104 000 квоти, което представлява 5,84% от общото количество тръжни квоти (540 млн. евро при средна цена 30 евро/тон).
Вече се активизират програми на ЕС, като отворената процедура за иновации, в размер на 1 милиард евро и със срок за кандидатстване до края на октомври т.г.
Наличието на финансова ресурс и ясната концепция за целевите проекти, които ще се ползват с висок приоритет, са добра база за планиране, но при отчитане на националния и местен интерес:
– запазване и развитие на производствените вериги с местен произход,
– запазване и развитие на квалифицирани кадри на регионална база,
– осигуряване на достъпна и надеждна енергийна инфраструктура,
– осигуряване на платформи за научно-приложни задачи и високотехнологични проекти.
КНСБ разработи редица препоръки за действия на Правителството във връзка с Европейската зелена сделка и плана за законодателни инициативи, насочени към постигане на климатично неутрална икономика през 2050 г. На първото заседание на Консултативния съвет по Зелената сделка към Министерски съвет, КНСБ настоя за създаване на работни групи, които да разработят и предлагат решения по предизвикателствата на инициативите на Зелената сделка пред нашата страна. В тази връзка, на дискусионен форум организиран от КНСБ и с финансовата помощ на фондация „Фридрих Еберт“, посветен на сраведливия енергиен преход и Зелената сделка, КНСБ представи идея за развитие на Комплекс Марица-изток като пилотен проект за изграждане на нисковъглеродна индустрия и предложи да бъде създадена работна група към Консултативния съвет за разработване на проекта.
Регион Марица Изток предлага отлична енергийна и транспортна инфраструктура, човешки ресурси и потенциал за технологично развитие. Марица Изток може да се превърне в икономическа зона, която да комбинира нови технологии за производство на чиста енергия с промишлени и научноизследователски и развойни предприятия, свързани с регионалния и глобалния енергиен преход.
За да стане това е задължително да се спазят три основни принципа:
– запазване на енергийния профил и капацитета на ME
– запазване и увеличаване на броя, качеството и степента на заетост в региона
– запазване и увеличаване на икономическият профил на района.
В тази връзка КНСБ смята, че още през 2020 г. е необходим план за развитие на Комплекса Марица изток, включващ:
- Проекти за усвояване на ресурса (пилотни проекти за газификация на въглища и улавяне на СО2);
- Планиране на нови мощности за производство и съхранение на електрическа енергия до 2 GW, но с висок дял на прогнозируемата генерация за сметка на ВЕИ;
- Иновативно развитие (изграждане на индустриална и научна зона).
Особено внимание трябва да се обърне на използването на водород за производство на топлинна и/или електрическа енергия. На европейско ниво водородът се разглежда като един от ключовите елементи за постигане на целите на Европейската зелена сделка и прехода към чиста енергия. В интегрирана енергийна система водородът може да подкрепи декарбонизацията на промишлеността, транспорта, производството на електроенергия и сградите в цяла Европа. Наскоро публикуваната Стратегия на ЕС за водорода се занимава с това как да превърне този потенциал в реалност чрез инвестиции, регулиране, създаване на пазара и изследвания и иновации. ЕС създава „Алианс за чист водород“ в подкрепа на Стратегията за водорода. Инициативата ще бъде по модела на Европейския съюз за акумулаторни батерии, който обедини над 200 компании, национални правителства и изследователски организации около производството на батерии. В тази връзка, Република България вече заяви, че ще се присъедини към Европейския алианс за развитие на чист водород. По такъв начин страната ни ще може да се възползва от статута на така наречените важни проекти от общ европейски интерес ( Important Projects of Common European Interest (IPCEI). Нормалните правила за държавна помощ няма да се ползват за проекти ползващи се със статут на IPCEI, което означава, че националните правителства ще могат да ги субсидират, без да се налага да спазват строги граници на държавните помощи. Според ЕК, ревизираните правила за държавна помощ се очаква да бъдат въведени през 2021 г.
Сред другите възможности за развитие на нисковъглеродна индустрия могат да се посочат още:
- развитие на електромобилността и водородните технологии в сектор транспорт
- производство на батерии за електроавтомобили и съхранение на енергия (компанията AES имат огромен опит за изграждане на големи енергийни инсталации за съхранение на енергия)
- компоненти за вятърни централи
- ново поколение строителни материали
- соларни паркове
- биоикономика и др.
Според КНСБ, осъществяването на различните проекти за изграждане на нисковъглеродна икономика би имало успешно развитие единствено с осигуряване на подкрепата за заетите лица чрез активна кампания за информираност и с прилагане на практики за дялово участие в новите индустриални комплекси.