През 2020 г. Испания се превърна в една от най-силно засегнатите от Ковид-19 държави. В периода между януари и май 2020 г. броят на починалите в страната достигна 27,127 души според Министерството на Здравеопазването, а ако се добавят и починалите с подозрение за Ковид-19, отчетени от Националния статистически институт, броят им се повишава до 45,648. Непознатият до този момент вирус, недостатъчните данни за лечението му, както и липсата на ваксини бяха утежняващи обстоятелства, характерни за тази първа вълна. Налагането на извънредно строг контрол на мобилността и затварянето на практика на всички нежизненоважни производства породи невиждани до този момент ефекти върху икономиката и ежедневието. В сравнение с предишната икономическа и финансова криза, започнала през 2008 и наричана до днес Голямата рецесия, при която БВП спада с 3,8%, пандемията предизвиква сриване с цели 11%, стойности невиждани от годините на Гражданската война (1936-1939).
Въпреки че става дума за кризи, породени от напълно различни причини и които имат ефект на глобално ниво, както 2008, така и 2020 г. носят огромни загуби специално за Испания, тъй като засягат отрасли с особена тежест за икономиката ѝ. Първата криза, по време на която се спуква имотния балон, се отразява на строителството и търговията с недвижими имоти и предизвиква загуба на работни места, срив на цените и забавяне на икономиката. От своя страна, обявеният локдаун предизвиква огромни спадове в туризма, като през април и май 2020 г., най-тежките месеци на пандемията, според Националния статистически институт данните за пристигнали чуждестранни туристи, както и за постъпленията от международен туризъм се равняват на 0. Това е особено показателно за икономика като испанската, в която туризмът съставлява значителна част от БВП. До 2019 г. тя постепенно нараства до 12,4%, но през 2020 г. се срива до едва 5,5%.
Работещите в тази сфера също са едни от най-засегнатите от кризата: докато общата стойност на безработицата в страната расте с 4,2%, в туризма стойностите ѝ достигат до 17,5%, като по-потърпевши са жените, чийто брой намалява с 20,75% в сравнение с 14,78% мъже. Така кризата в сектора, който осигурява значителна част от БВП и който същевременно е един от трите най-нископлатени (13,410 евро годишна заплата за жените и 16,134 за мъжете през 2019 г. при следна заплата от 24.395 евро същата година), засяга най-вече хората с ниски доходи, които често са на временни трудови договори, както и младите хора, които обикновено намират временна заетост през летния сезон. Тежко засегнати са и работниците в другите два сектора, които се намират на дъното на скалата на заплатите : работещите в селското стопанство и домашните помощници, голяма част от тях имигранти. Първите влизат в списъка на т.нар. „жизненоважни работници“ (essential workers), но нито условията им на труд, нито заплащането се подобряват значително по време на пандемията. Голяма част от домашните помощници остава без работа, а други са принудени да не напускат дома на хората, за които се грижат (поради тежко засегнатото от Ковид-19 възрастно население, много хора на напреднала възраст ограничават достъпа до дома си поради страх от пренасяне на вируса. Оказват влияние също стереотипи и дискриминационни практики към имигрантите, по-голямата част от тях жени, които често упражняват тези професии).
Управляващата коалиция, съставена от две леви партии – PSOE и Podemos – получи нелеката задача да овладее кризата, както и да запази собствения си вътрешен баланс. С обявяването на извънредно положение и първият от поредица локдауни, правителството прие различни мерки, предназначени да намалят ефектите от социалната, икономическа и здравна криза и да осигурят на населението условия за преминаване през нея.
Одобриха се мерки, насочени към бизнеса и самоосигуряващите се лица от една страна, и, от друга, към засегнатите от кризата работници и безработни. Първите имаха за цел запазване на работните места и предоставяне на помощи за фирмите и самоосигурените лица, които са били принудени да затворят или да намалят значително /над 75%/ обема си на производство. Някои от най-важните са:
- Държавата става гарант за 100,000 млн. кредити за фирми и самоосигуряващи се лица и за 40,000 млн. за нови инвестиции.
- Одобрява се въвеждането на минимален жизнен доход, равняващ се на размера на социалната пенсия, която е 462 евро за 2020 г. и нарастващ според броя на членовете на домакинството. [1] Веднъж одобрена, получателят има право на помощта докато настъпи промяна в доходите му/ ѝ.
- Одобряват се специални помощи за работещи като домашни помощници, които са освободени от работа или с намалени работни часове. Помощите не достигат до голяма част от работничките, които нямат сключен писмен договор или разрешително за работа и ги поставят в изключително уязвимо положение.
- Обявява се социален бонус за електричество, осигуряващ намаление до 25% за засегнатите от ковид.
Но една от най-важните и най-разпространена мярка е осигуряване на доход за работниците в условия на спиране или намаляване на производствата. Инструментът за временна регулация на работните места, ERTE, позволява на рабодотателите да освободят временно или да намалят работните часове на служителите си при извънредни обстоятелства. Включването на Ковид-19 в допустимите причини за прилагане на това решение осигури на временно освободените обезщетение от 70% от дохода им за периода, в който не са активни. Важно е да се отбележи, че този доход се получава не за сметка на полагащите им се до момента помощи за безработица, които се запазват.
До 2019 г. използването на този инструмент е рядко, регистрира се в средно 5% от случаите на регистрацията на нови безработни, като пандемията повишава този дял до 90%. Въпреки че тази мярка донася голямо облекчение на кризисната ситуация, нейното приложение би могло да бъде само краткотрайно при подобни шокови ситуации, но не е устойчива дългосрочно.
Локдаунът, забраната за провеждане на масови събития и дори ограниченията на броя хора, които могат да седят на една маса в баровете създаде както сериозни затруднения за редица сектори, така и непланирани ограничения в потреблението, което допълнително затрудни икономическия растеж. По този начин в края на 2020 и през 2021 г. се създаде дисбаланс между търсенето и предлагането на определени услуги, тъй като мерките за ограничаване на мобилността отпаднаха постепенно, но поради невъзможност да се предвиди развоя на ситуацията, много хора отложиха или отмениха пътуванията или излизанията си, което допълнително засегна туризма и ресторантьорството. Любопитно изключение е област Мадрид, която използва правомощията си за да отмени или смекчи ограничения като вечерен час и затваряне на баровете, което, от своя страна, привлече туристи от страната и чужбина и послужи като успешна предизборна кампания за областната управа.
2022 г. : нова кризисна година
След като 2021 г. донесе известна надежда за икономическо възстановяване и навлизане в „нова нормалност“, руската инвазия в Украйна постави началото на нова криза в глобален мащаб, която доведе до поскъпване на горивата, рекордни нива на инфлация и тежки социални и икономически последици в цял свят.
Испания не е от най-засегнатите директно страни по отношение на доставка на горива, тъй като купува основно от САЩ, Алжир и Нигерия. Доставките от Русия представляват около 9% от общия внос на газ. През последните месеци обаче външнополитически проблеми разместиха позициите на първия и втория доставчици. Докато през 2021 г. Алжир достави 48,4 % от синьото гориво, в началото на 2022 г. признаването, от страна на Испания, на исканията на Мароко за суверенитет над Западна Сахара, разпалиха дипломатически и търговски конфликт, който даде като резултат намаляване на доставките на газ за сметка на САЩ, които през 2022 г. повишиха своят дял на 35% и вече са първия по обем доставчик на Испания. Но въпреки сравнително ниския процент, доставян от Русия, икономическата и социална ситуация в Испания е силно повлияна от хода на войната.
Директните последствия от търговията и двустранните инвестиции Испания–Русия всъщност са по-леки от непреките, свързани с поскъпване на горивата на глобално ниво, с покачването на инфлацията и растежа на цените. Инфлацията в Испания за юли 2022 г. достигна 10,8%, най-високата стойност от 38 години насам. Между февруари и юни 2022 петролът поскъпна с 20%, а житото с 15. Цената на бутилка пропан бутан е скочила до 19,55 €, надвишавайки определения през 2013/4 максимум от 17,5 €. По последни данни се отчита лек ръст на безработицата (0.1%) в традиционно успешен месец за създаване на нови работни места като юли, въпреки че в същото време се стабилизират работни места с увеличаването на броя безсрочни трудови договори.
Предприети мерки
През април 2022г. се прие, въпреки гласовете против на опозицията, първият пакет антикризисни мерки, които включват директни помощи за домакинствата, особено за хората в риск от социално изключване, увеличаване на минималния жизнен доход както и компенсации в цените на горивата и помощи за бизнеса. В края на юни 2022 г. се гласува продължаване на мерките до края на годината и въвеждане на нови с по-изразена социална насоченост, ориентирани към намаляване на цените на обществения транспорт, увеличаване на социалните пенсии, на стипендиите на ученици и студенти и намаляване на ДДС за електроенергията. Този пакет мерки беше приет с гласовете на управляващата коалиция и с подкрепата на различни ляво ориентирани партии, докато опозиционните дясна и центристка Народна Партия и Ciudadanos (Граждани) се въздържаха, а крайно дясната Vox гласува против.
Приоритети
Мерките обхващат различни отрасли и социално-икономически групи, като се ориентирани главно към:
Пазар на труда
- С цел запазване на заетостта и защита на работните места се въвежда забрана за уволнения, обосновани с увеличаване на разходите за енергия във фирми, получаващи държавни помощи.
- Разсрочва се до 3 месеца плащането на социални осигуровки, покривани от работодателите с изключително ниски лихви от 0,5%. Това е мярка, прилагана към най-засегнатите от енергийната криза индустрии.
Социални трансфери
- Увеличение с 15% на минималният жизнен доход (помощ, получавана за неограничен период от лица без доходи след изчерпване на обезщетения, субсидии и други отпускани от държавата помощи).
- Енергийни помощи за хора в уязвимо и особено уязвимо положение, които се увеличават съответно до 60 и 70% от сметките за електричество от предходните 30 и 40%. Критерии, според които се изчислява категорията уязвимо положение : доход от 12.159,42 €/на година (който възлиза на 1,5 пъти индикаторът IPREM за домакинство от един човек и 0,3% IPREM за всеки следващ член. IPREM, универсален публичен индикатор за приходите, е индикатор, който се изчислява веднъж годишно и служи за определяне на прагове за социални и други държавни помощи, докато минималната работна заплата се използва за индикатор единствено във връзка с пазара на труда. Целта е за определени видове помощи да имат предимство хората в най-уязвимо положение. Месечната стойност на IPREM за 2022 г. е 579,02 € Доходът за групата особено уязвими се изчислява като 50% от доходите на уязвимите.
Жилищна политика
- Определя се, че годишното увеличение на наемите при подновяване на договор не може да надхвърля 2%.
- При определени условия на социално изключване или уязвимост, както и в зависимост от семейното положение, броят деца и възрастта се ограничават възможностите за принудително изселване на наематели – длъжници.
Енергия и горива
- Намаление от 0,20 евро на литър за гориво – бензин, дизел, газ. Изключват се от тази субсидия горивата за луксозни частни плавателни средства.
- Забранява се прекъсването на услугите като ел.енергия, газ и вода към уязвими потребители. Те трябва да докажат статута си с последната фактура за консумативи, в която да фигурира, че получават социален бонус.
Мерки за бизнеса: в помощ на индустриите, използващи големи количества електроенергия и газ са одобрени общо 500 милиона евро помощи. Бенефициенти са индустрии като текстилната, производство на строителни материали, химическа, металургична индустрия, производство на керамика и др.
Транспорт
- Одобрени са 450 млн. евро за директни помощи за фирмите превозвачи на стоки и пътници. От програмата ще могат да се възползват различни типове товарни превози – камиони, микробуси, както и пътнически – автобуси, таксита, превозни средства с водач и др.
- Одобрени са 1.815.000 евро за железопътен превоз на стоки, като максималната сума за фирма-бенефициент е 400 000 евро.
Земеделие, риболов и животновъдство
В земеделския сектор са предвидени помощи, които да компенсират поскъпването на горивата, фуражите и електричеството.
- За компенсиране на земеделските производители е предвиден допълнителен разход, възлизащ на общо 193.470.759,00 евро.
- За животновъдите са гласувани помощи в общ размер на 169.000.000 евро за производство на мляко, като отпуснатите суми са в зависимост от броя и видя животни.
- За риболовните кораби са предвидени парични помощи, възлизащи на 18.185.491,87 евро за покриване на разликата в разходите за добиване на продукция – материали, консумативи, транспорт, гориво
Втора серия мерки, одобрени през 06-07.2022
Развоят на събитията и продължаващите условия на криза наложиха продължаването на приетите през първото тримесечие мерки до края на 2022 г., като през юли се прие допълнително разширяване с нови видове помощи:
- Увеличение с 15% на социалните пенсии: от 1 юли до 31 декември 2022.
- Еднократна помощ от 200 евро за хора с ниски доходи (до 14 000 евро за 2021 година) с цел да се облекчи ефекта от увеличаването на цените. Не е налична информация за начина на изчисляване на минимума от 14 000 евро, възможно е да е обвързан с минималната работна заплата, увеличена на 1000 евро през януари 2022 г. (изчислява се на базата на 14 заплати, 12 месечни плюс две допълнителни).
- Добавка от 100 евро от септември до декември 2022 г. за всички ученици и студенти над 16 години (в етап на образование след задължителното), които вече получават стипендии.
- Увеличава се намалението на ДДС върху електроенергията за домакинствата, като данъкът се намалява от 10% на 5% (надграждайки върху намаление от предишен период от 21 на 10%).
- Въвеждане на механизъм, ограничаващ цената на газа, в резултат на който сметките за електричество на домакинствата и индустрията да намалеят. Валиден до май 2023, така че да обхваща следващия отоплителният сезон.
- От септември до декември 2022 се осигурява 50% намаление на всички карти за транспорт (за повече от две пътувания) – важи за видове транспорт, зависещ от централната администрация. От друга страна, се въвежда 30% намаление на карти за транспорт, издадени от регионалните администрации, с възможност последните да увеличат намалението на 50%.
- Жп транспорт на къси разстояния : от 1 септември до 31 декември пътуването с жп транспорт на къси разстояния в рамките на една и съща автономна област е безплатно.
Предвижданията са да дадат резултати най-вече мерките за лимит на цените на газа, както и намалението на ДДС върху електроенергията, което, от своя страна да повлияе на индексът на потребителските цени. Прогнозите за растежа на БВП на Испания, доскоро оптимистични, са занижени през юли както от МВФ, който смята, че повишаването ще бъде с 4 и 2% респективно през 2022 и 2023, така и от испанското правителство, чиито прогнози все още сочат по-високи цифри: 4,3% и 2,7% .
Във връзка с актуалния развой на събитията, през последната седмица премиерът направи изявления относно предстоящите месеци, в които тенденцията ще бъде спестяване на енергия чрез насърчаване на работа от вкъщи, използване на обществен транспорт и ограничаване на температурите за климатизиране на обществени сгради, както и осветяването им.
Допълнително в изявления на министър-председателя през юли се обяви, че правителството планира да въведе два нови данъка за елекроразпределителните дружества и банките, чрез който се очаква да бъдат събрани 7 000 млн. евро данъци през следващите две години. Мярката засяга ограничен брой компании, чиято печалба възлиза на над 1000 млн. евро.
Този „завой вляво“, както бяха наречени действията на правителството, особено във връзка с втората серия мерки, отговаря някои от посоките, за които коалиционният партньор на PSOE, Unidas Podemos настоява – т.е. приемането на повече социални мерки цели да подобри вътрешните отношения и да затвърди позицията на коалицията пред напредъка на десните партии на последните местни избори и предвид предстоящите парламентарни. Важна част от контекста и във връзка с предстоящите избори е също обявяването на нов ляв проект от вицепремиера Йоланда Диас.
Позицията, защитавана от правителството относно предприетите мерки е, че приоритетът е осигуряване на помощ за средната класа и работниците, ограничаване на инфлацията и въвеждането на социални мерки. От своя страна, асоциациите на работодателите смятат , че антикризисните мерки са палиативни, предназначени са почти само за домакинствата и не обръщат достатъчно внимание на бизнеса, който губи печалби с тревожно темпо, което би могло да се отрази на запазването на работните места. Опозицията също критикува мерките и заяви, че се води икономическа политика без посока, но промени позицията си от гласуване против до въздържали се, тъй като все пак някои от мерките, предложени от Народната Партия като намаляването на ДДС за електричество, се взеха предвид.
От своя страна, главните синдикати в страната настояват за въвеждане на допълнителни клаузи в колективните трудови договори, които да гарантират увеличаване на заплатите, свързано с нивата на покупателната способност на работниците. От началото на юли слоганът „Заплата или конфликт“ . започва все по-често да се появява в изказвания, събития и позиции на Comisiones Obreras и UGT, които съобщават, че планират нови мобилизации през есента.
Заплатите, определени чрез колективно договаряне, са се повишили с 2,45% през 2022 г., но това е с почти 8 процентни пункта под Индекса на потребителските цени, който достигна 10,2% през юни. Искането на синдикатите е заплатите да се вдигнат с 3,5% и да се включи клауза за преглед в колективните трудови договори. От своя страна, асоциациите на работодателите заявяват, че би могло да има споразумение относно увеличението, но не и за клаузата за преглед.
[1] Размерът на дохода е обвързан с този на гарантираният доход, който, от своя страна се изчислява като 60% от медианата на националния разполагаем доход. Тази сума, определяна също като линия на бедност, означава че в риск от бедност са лица, чийто доходи не надвишават 9.626 eвро на година.