През 2020 г. светът беше изправен пред сериозни предизвикателства, породени от Ковид-19, който засегна държавите и населението в тях. Мерките и решенията, които се взеха и се вземат, са насочени към запазване на живота на хората и ограничаване на последиците от епидемията в икономическия, социалния и културния живот, съпътствани от ограничаване на социални, трудови и осигурителни права.
В България мерките за ограничаване разпространението на коронавируса и въведеното на 13 март извънредно положение оказваха съществено влияние върху динамиката на пазара на труда и регистрираната безработицата. Промените в икономиката в следствие от разпространението на пандемията от COVID-19 оказаха бързо негативно въздействие върху пазара на труда. В края на март, след въвеждане на извънредно положение, безработицата беше 6,7% при 4,2% за същия месец на 2019 година. На месечна база се установи увеличение от 0,5 пункта, а на годишна база нарастването е с 0,8 пункта. Общият брой на безработните в бюрата по трудав края на м.март е 220 072[1] лица. Регистрираните безработни са 38 869, от които в периода 13 – 31 март са регистрирани 26 833.
Започна интензивно освобождаване на заети лица предимно от секторите „Хотелиерство и ресторантьорство“, „Търговия“, „Преработваща промишленост“, „Култура, спорт и развлечения“. Значително се увеличиха новорегистрираните безработни и същевременно намаляха започналите работа лица.
Дневната динамика на входящия поток новорегистирани безработни нарасна експоненциално, така че само за половин месец от 16 март до 6 април дневният брой новорегистрирани лица нараства 9 пъти, за да достигне максимум от 9 025 лица на 6 април при 1 334 среднодневно преди обявяване на извънредното положение. След тази дата дневният брой безработни започва да намалява и в края на извънредното положение на 13 май достига 1 750 лица. Общият брой регистрирани безработни също нараства, достигайки 295 453 лица през май 2020 г. От 13 март до края на м. май увеличението възлиза на 47% (или 94 432 лица), а в сравнение с година по-рано броят на безработните нараства с 68.4% (или 120 054 лица). Равнището на безработица също достига най-високата си стойност от 9% през м. май 2020 г., с 3,7 п.п. по-висока от същия месец на предходната година.
Заявените свободни работни места намаляват значително в периода от м. март до м. май 2020 в резултат от ограничителните мерки и достигат до 10 228 през м. април, отбелязвайки намаление от 56% в сравнение със същия месец на предходната година. Общо заявените свободни работни места за първото полугодие на 2020 г. са 102 131, с 26 618 по-малко спрямо същия период на 2019 г.
Аналогична е тенденцията и при постъпилите на работа лица. Според данните на АЗ през март и април броят им намалява на годишна база като най-съществено е намалението през м. април, когато постъпилите на работа лица са 12 953, с 42% по-малко спрямо същия месец на 2019 г. В края на извънредното положение тази тенденция се променя и през м. май броят на постъпилите на работа лица е 25 709, двойно повече в сравнение с май 2019 г. През първото полугодие на 2020 броят на постъпилите на работа лица според данните на АЗ е 125 660 и е с 2 250 повече в сравнение със съшия период на 2019 г.
Според данни на НСИ през първите шест месеца[2] на 2020 г. коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15-64 г. намалява на годишна база с 1.3 п.п. до 71.6%. Икономически активното население на възраст 15-64 г. също отбеляза намаление в резултат от неблагоприятните демографски процеси. Броят му за първото полугодие на 2020 г. е 3165.1 хил., със 100.2 хил. по-малко в сравнение със същия период на 2019 г.
Заетите на възраст 15-64 г. през първото полугодие на 2020 г. намаляват до 2997.4 хил. в резултат от въведеното на 13 март 2020 г. извънредно положение и предприетите от правителството мерки за ограничаване на разпространението на коронавируса в страната. В сравнение със същия период на 2019 г. броят им намалява със 116.4 хил. или 3.7%. През първото полугодие на 2020 г. намаляват заетите от всички възрастови групи, с изключение на най-високата възрастова група – 65 и повече навършени години, при която увеличението е от 4.4 хил. лица. Най-съществено намаление в броя на заетите се наблюдава във възрастовите групи 25-34 г. и 35-44 г., съответно с 44.7 хил. и 40.1 хил., а най-малко е намалението при заетите на възраст 45-54 г. – с 1,9 хил. лица.
Променя се тенденцията и при коефициента на заетост за населението на възраст 15-64 г., като в сравнение с първото полугодие на 2019 г. този коефициент намалява с 1.7 п.п. и достига 67.8 %. Коефициентът на заетост за възрастовата група 20-64 г. също намалява и достига 72.6% средно за първо и второ тримесечие на 2020 г. и е по-нисък с 1.8 п.п. спрямо първото полугодие на 2019 г.
През първото полугодие на 2020 г. на годишна база се наблюдава ръст на заетите в 8 икономически дейности, като най-голямо увеличение се наблюдава в икономически дейности „Добивна промишленост“ – с 10.5 хил., „Хуманно здравеопазване и социална работа“ – с 6.3 хил. и „Държавно управление“ – с 4.6 хил. В сравнение с първото полугодие на 2019 г. най-голямо е намалението в броя на заетите в икономически дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 33.9 хил., „Преработваща промишленост“ – с 33.0 хил. и „Административни и спомагателни дейности“ – с 16.2 хил. Регионалните различия в заетостта се запазват. През първото полугодие на 2020 г. коефициентът на заетост за населението на възраст 15-64 г. е по-висок от средния за страната (67.8%) единствено в Югозападния район (73.9%). Най-нисък е коефициентът на заетост в Северозападния район (57.3%). В останалите четири района показателят варира в тесни граници – от 64.7% в Североизточния до 67.4% в Северен централен. Заетите на възраст 15-64 г. намаляват в сравнение с първото полугодие на 2019 г. във всички райони на страната като най-съществено е намалението в Югозападния район (с 40.1 хил.), следван от Южен централен (с 25.8 хил.), а най-малко е намалението в Североизточния район (с 6.8 хил.).
Безработицата промени своята тенденция и започна да се увеличава в резултат от въведените през м. март мерки за ограничаване на разпространението на пандемията от COVID-19. Средно за първите две тримесечия на 2020 г. безработните достигнаха 170.6 хил. В сравнение със същия период на 2019 г. броят им нараства с 16.9 хил. Коефициентът на безработица е средно 5.3% за първото полугодие на 2020 г. и спрямо същия период на предходната година се увеличава с 0.7 п.п. Въпреки, че безработицата нараства на ниво ЕС-27, според данните на Евростат през първото полугодие на 2020 г., равнището на безработица за България (5.3%) продължава да е по-ниско от средната стойност за ЕС-27 (6.7%).
Нарастване на броя на безработните се отчита при всички възрастови групи с изключение на групата 25-34 г., където намалението е от 5.1 хил. В сравнение с първото полугодие на 2019 г. увеличението е по-съществено при групите 45-54 г. (с 8.4 хил.) и лицата на възраст 35-44 г. (с 6.6 хил.).
Безработните младежи на възраст 15-24 г. нарастват в абсолютно изражение. През първото полугодие на 2020 г. безработните младежи 15-24 г.се увеличават на годишна база с 5.3 хил. до 18.6 хил., а коефициентът на младежка безработица се увеличава с 5.1 п.п. до 14.8%. От 2016 г. равнището на младежка безработица (15-24 г.) за България е по-ниско от средното за ЕС-28. По данни на Евростат тази тенденция продължава и през първото полугодие на 2020 г. – за България стойността на показателя е 14.8% при 15.9% средно за ЕС-27.
Равнището на младежите, които не са в заетост, образование и обучение на възраст 15-24 г. намалява трайно от 2014 г. По последни данни на Евростат, през 2019 г. за България то е 13.7%, намалявайки на годишна база с 1.3 п.п. при средна стойност за ЕС-28 от 10.1%.
Продължително безработните продължават да намаляват и като брой и като относителен дял от икономически активното население. През първото полугодие на 2020 г. в сравнение със същия период на 2019 г. броят им намалява с 12.7 хил. до 73.4 хил., а коефициентът на продължителна безработица намалява с 0.3 п.п до 2.3%.
Паралелно с увеличението на безработицата се отчита ръст и на икономически неактивното население. През първото полугодие на 2020 г. икономически неактивните лица на възраст 15-64 г. са 1260.6 хил., с 43.9 хил. повече спрямо същия период на 2019 г. Обезкуражените лица на възраст 15-64 г. отбелязват незначително увеличение и през първото полугодие на 2020 г. са 62.8 хил. На годишна база се отчита ръст в броя им – с 0.6% (или с 0.4 хил.).
По данни на Агенцията по заетостта тенденцията на намаление на регистрираната безработица, наблюдавана от 2014 г., се променя в резултат от ограничителните мерки за противодействие на инфекцията от Covid19. През периода януари-септември 2020 г. средномесечният брой на безработните, регистрирани в бюрата по труда, е 247 768, като нараства с 63 715 в сравнение със същия период на 2019 г. Средномесечното равнище на безработица е 7.5% или с 1.9 п.п. по-високо спрямо същия период на 2019 г.
Наред с увеличението на общата безработица през деветмесечието на 2020 г. нарастват и безработните във всички наблюдавани групи в неравностойно положение на пазара на труда, с изключение на продължително безработните лица, при които се наблюдава намаление от 936 лица.
Безработните младежи и от двете наблюдавани групи (до 24 и до 29 г.) се увеличават като брой и като относителен дял от всички регистрирани безработни. Безработните до 29 г. през периода януари-септември 2020 г. са 32 515 средномесечно, с 8 565 по-малко спрямо същия период на 2019 г. Относителният им дял от регистрираните безработни е 13.1%. Безработните младежи до 24 годишна възраст нарастват с 4 071 лица до 13 260 лица средномесечно, а относителният им дял е 5.4%. Негативен е фактът, че с най-голям дял са безработните младежи без квалификация и специалност, съответно 58.8% в групата до 29г. и 68.2% – до 24г. Въпреки повишаването на безработицата продължава положителната тенденция на намаление на дълготрайно безработните, която се наблюдава от 2016 г. Средномесечният им брой през деветмесечието на 2020 г. е 48 033, като в сравнение със същия период на 2019 г. се отчита намаление с 936 лица. Относителният им дял от всички регистрирани безработни намалява до 19.4%. За ускоряване на тази тенденция пречи липсата на квалификация и ниското образование при повече от половината от продължително безработните.
Тенденцията на намаление на безработицата при групата 50+, която се наблюдава от 2015 г. също се променя през деветмесечието на 2020 г. Средномесечният им брой е 96 751, с 23 557 повече спрямо същия период на 2019 г. Относителният им дял от всички безработни е 39%. Без квалификация и специалност са 51.7% от безработните над 50 години, регистрирани в бюрата по труда. Безработните лица с трайни увреждания се увеличават със 740 лица в сравнение с първите девет месеца на 2019 г. и достигат 12 803 средномесечно, като тенденция на намаление при тази група се отчита от 2015 г. до 2019 г.
Фиг.3 Безработни лица от неравнопоставените групи на пазара на труда 2009 – 2020 г. по данни от АЗ
Безработните без квалификация и специалност нарастват с 30533 лица в сравнение с първите девет месеца на 2019 г., с което се промени трайната тенденция на намаление на регистрираните безработни без квалификация и специалност, която се отчиташе от 2014 г. до 2019г. Средномесечният им брой през периода януари-септември 2020 г. е 128 947 или 52% от всички регистрирани безработни.
Безработните с основно и по-ниско образование се увеличават с 20 005 в сравнение с първите девет месеца на 2019 г. Средномесечният им брой остава значителен – 100 530, а относителният им дял от регистрираните безработни е 40.6%.
Очакванията на министерство на финансите в есенната икономическа прогноза за периода 2021–2023 г. са заетостта постепенно да започне да се възстановява, като през 2021 г. да се увеличи с 0.9%, а през 2022 г. – с до 1.5% заедно с ускоряването на икономическия растеж в страната. Все пак достигане на броя на заетите, наблюдаван през 2019 г., се очаква едва през първите месеци на 2023 г., когато годишният ръст на заетостта се прогнозира да е около 0.4%. През 2023 г. динамиката на заетостта в страната отново ще бъде повлияна от неблагоприятното демографско развитие, което се явява и основен ограничител за екстензивното увеличаване на трудовия ресурс при високо търсене.
Заедно с възстановяването на икономиката през 2021 г. се очаква коефициентът на безработица отново да възстанови низходящия си тренд, наблюдаван през преобладаващата част от последните десет години и средногодишната стойност на показателя за 2021 г. да намалее до 5.2% и до 4.6% през 2022 г. През периода 2021–2023 г. икономическата активност на населението ще регистрира тенденция на постоянно увеличение, което ще се обуслови както от повишаващата се заетост (през 2021–2022 г.), така и от намалението на населението в трудоспособна възраст (2023 г.). През 2023 г. коефициентът на икономическа активност на населението ще достигне 76%. Това ще е исторически най-високата стойност на показателя.
Според анализаторите на ManpowerGroup, българските работодатели отчитат песимистични планове за наемане през третото тримесечие на 2020 г. 9% от работодателите очакват да увеличат броя на служителите, 15% предвиждат да го намалят и 67% не прогнозират промяна. Така нетната прогноза за заетостта е -6%. Коригирана спрямо сезонните колебания, прогнозата е -7% и е най-слабата от началото на изследването преди повече от девет години. Перспективите за наемане намаляват с 13 процентни пункта в сравнение с предишното тримесечие и с 15 процентни пункта спрямо същия период на 2019 г. Работодателите във всички предприятия очакват да намалят заетостта през последното тримесечие на годината. Най-слабо темпо на наемане се предвижда от работодателите в средно големите предприятия, които имат нетна прогноза за заетостта от -15%. Прогнозата на малките и големите предприятия е -6%, докато микропредприятията са с прогноза от -5%. Отчетените перспективи за наемане във всички седем индустриални сектори в България са най-слабите от началото на изследването преди повече от девет години. Работодателите в два от седемте индустриални сектора очакват леко увеличение на заетостта през следващото тримесечие. Както в сектор „Финансови и бизнес услуги”, така и в сектор „Промишленост” работодателите отчитат нетна прогноза за заетостта от +3%. В същото време работодателите от останалите пет сектора предвиждат да намалят броя на служителите и най-вече в секторите „Хотелиерство и ресторантьорство” и „Други услуги”, където прогнозите са съответно -16% и -13%. В сектор „Друго производство” работодателите отчитат слабо темпо на наемане с прогноза от -9%, докато прогнозата за сектор „Строителство” е -8%. Работодателите от сектор „Търговия на едро и дребно” предвиждат несигурен климат на наемане с прогноза от -2%.
Най-засегнатият сектор е този на туризма. Анкетното проучване на НСИ сред управителите на местата за настаняване през септември 2020 г. показва, че по отношение на наетия персонал намаляват ръководителите, предприели мерки като: „намаляване на възнагражденията на персонала“, „освобождаване/съкращаване“, „платен отпуск“, „неплатен отпуск“, „дистанционна форма на работа“ и „преминаване на непълно работно време“. Същевременно фирмите, които са се възползвали от правителствените мерки за подпомагане на работодателите се увеличават с 4.7 пункта. В краткосрочен план (1 месец) 57.4% от анкетираните предвиждат да запазят персонала си, а 38.4% от тях очакват да увеличат заетите.
Наетите лица по трудово и служебно правоотношение в края на юни 2020 г. в сравнение с юни 2019 г. (по данни на НСИ) намаляват със 111.5 хил., или с 4.7%. Най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 48.8 хил., „Преработваща промишленост“ – с 31.0 хил., и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – с 12.8 хил., а най-голямо увеличение – в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – с 6.0 хиляди. В процентно изражение намалението е най-значително в „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 34.9%, „Операции с недвижими имоти“ – със 7.4%, и „Култура, спорт и развлечения“ – със 7.2%, а най-голямо увеличение е регистрирано в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – с 6.3%. През второто тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата нараства с 6.1% спрямо второто тримесечие на 2019 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Операции с недвижими имоти“ – с 15.6%, „Образование“ – с 12.2%, и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ – с 9.0%.
Националният статистически институт, в специализираното наблюдение на пазара на труда заради Covid-19 отчита, че регистрираните в бюрата по труда от 3 февруари, когато започна това наблюдение, до 6 декември, са малко над 361 000 души. Постъпилите на работа, по данни на Агенцията по заетостта за наблюдавния период са 227 500. Рязко увеличение на новорегистрираните безработни се отчита за първата седмица на декември – над 14 200 души. Средно дневно регистрираните безработни са повече от 4 100. Подобни данни последно са регистрирани през третата седмица на април 2020, след което има спад и задърждане на нива около 5 000 седмично новорегистрирани. За същия период 30 ноември – 6 декември постъпилите на работа чрез бюрата по труда са малко над 3400 души. За сравнение – в последната седмица на ноември (23-29 ноември) новорегистрираните безработни в цялата страна са малко над 6300, а постъпилите на работа – малко над 3720.
За първата седмица на декември най-драстичен е броят на новорегистрираните в София-град – 1264-ма, срещу само 411 души, които са устроени на работа. В останалите области също се отчита ръст: Пловдив – 1 158, Бургас – 1 105, Благоевград – 1 058, Варна – 1 054. ай-малко новорегистрирани безработни има в Габрово – 205 и Ямбол -202.
Този ръст на новорегистрирани безработни съвпада с периода на заповедта на министъра на здравеопазването за затваряне на бизнеси. Въпреки изпреварващото го със седмица ПМС за 24 лв. дневна компенсация за работещите, които са в неплатен отпуск поради заповедта седмичният ръст е повече от два пъти (2,26).
В обобщение следва да се изтъкне,че позитивните тенденции, които се наблюдаваха на пазара на труда, се запазиха до началото на 2020 г., когато в резултат от пандемията от COVID-19 правителството обяви извънредно положение в страната и бяха предприети редица мерки за ограничаване на разпространението на вируса, което от своя страна оказа съществено влияние върху пазара на труда в страната. Безработицата започна да нараства, в същото време се отбеляза намаление на работната сила и на заетостта. През 2020 г. очакванията са общият брой на заетите в икономиката да се понижи с 3.3% в резултат на влошената макроикономическа среда, като този процес ще бъде само частично компенсиран от предприетите от правителството мерки по запазване на заетостта.
[1]https://www.az.government.bg/bg/news/view/6-7-e-registriranata-bezrabotica-v-meseca-na-vyvejdane-na-izvynrednoto-polojenie-3438/
[2] По данни от Наблюдението на работна сила на НСИ, изчислени като средна аритметична за първото и второто тримесечие