Пеньо Пирозов: И в пандемията от Музикалния театър не спряхме да се грижим за духовното здраве

Пеньо Пирозов е председател на синдикалната организация на КНСБ в Музикалния театър  „Стефан Македонски“ гр. София.

През 2001 г. се дипломира в ДМА “Панчо Владигеров” в класа на Христина Ангелакова – оперно пеене, след което е приет за солист-артист в ДМТ “Стефан Македонски”. Утвърждава се като водещ тенор в Музикалния тетър и участва във всичките му продукции от 2001 г. в Германия, Люксембург, Холандия, Австрия, Швейцария, Англия, Дания, Норвегия, Япония, Гърция. Репертоарът му включва оперни арии, италиански канцонети, сарсуели, мюзикълни арии и популярни песни.

В месеца, в който отбелязваме един от най-хубавите български празници – на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, “Синди труд” обръща поглед към хората на духа.

 

– Започна ли Музикалният театър да се връща към обичайни си ритъм на работа след тежката последна година на пандемия?

– Музикалният театър не е спирал да работи през целия период на пандемията и се грижеше за духовното здраве на своята публика. Доста често имахме представления с 30% ограничение в строго спазване на мерките и дистанция между артистите на сцената и публиката в салона. Трупата не е спирала почти да работи.

– Имахте ли по-сериозни случаи на заболели Ваши колеги, предвид факта, че дейността на театъра не е била преустановявана?

– За съжаление, имаме и починали колеги, но не мога да кажа,че е толкова свързано с дейността на театъра, защото някои от тях имаха хронични заболявания. Повечето от колегите и аз прекарахме Ковид -19. Аз смятам, че работата по-скоро ни държеше в кондиция, отколкото да ни е повлияла отрицателно.

– Как преодоляхте трудния период на пандемията – как се отрази на доходите, отпуските, правата на работещите в театъра?

– Определено държавата се погрижи доста добре за артистите, които работят в държавните културни институции, защото на практика нашите заплати не са спирани. Естествено, имахме доста по-разтоварен режим на работа, защото гледахме да не се събираме много хора на едно място. Редуцираха се спектаклите, като брой участници и това, което повлия още на театъра е ,че ние работим на делегиран бюджет и преди да затворим при първия локдаун, бяхме продали билетите за два месеца напред за всички спектакли при пълни салони. Това съответно се отрази на бюджета на театъра, но тогава държавата реши, че ще ни изплаща заплатите и на практика ние получавахме своите заплати, но нямаме субсидията, която би трябвало да получим при пълната ни дейност. Това забави проекти. Започнахме да съобразяваме бюджетите на премиерните заглавия. И в момента това се отразява, защото това, което правим като приход е до този момент 30% посещаемост на спектаклите. Разходите не са малки за всеки спектакъл и много трудно се прави този баланс, за да сме финансово ефективни. От друга гледна точка, това, че хората не участват по обичайния начин в представленията, ги демотивира, но пък успяхме малко и да си починем, защото имахме много тежки спектакли. Получи се един баланс между натовареност и ангажираност.

– Имате ли Колективен трудов договор?

– Ние в момента сме в преговори за нов КТД. В нашия театър има четири синдикални организации. Това, което съм казвал много пъти е, че в самия бранш има много добър колективен браншови договор. На базата му, когато се прави КТД  в отделна институция, той се използва като норма. Много често няма как да се надгради този браншови колективен трудов договор, защото има една специфика в управлението на културните институции, защото те работят с бюджет, който е определен от Министъра на културата. Когато се правят конкретни договори, на мен ми се е случвало в гр. Бургас, Стара Загора, Пловдив, ръководителите трудно могат да надградят браншовия. Аз смятам, че когато има браншови колективен трудов договор, малко е безсмислено в самия културен институт да има, защото трябва да се спазват всички норми, които са спуснати от Министерство на културата. Конкретният работодател се съобразява с тях и стават два договора, които имат един и същи смисъл.

– Кои са проблемите, на които търсите решение в момента? 

– Решението е, че все пак театърът съществува и заради публиката и заради артистите. И когато се търси някакъв баланс в работно време, в условия на труд всичко, това трябва да е съобразено и с потреблението на този културен продукт. Има необходимост да работим в неделя, защото се оказа, че това е най- посещаваният ден за представления. А според Кодекса на труда, ние трябва да не работим в неделя и така губим публика. Затова ние компенсираме артистите и целия екип във вторник. Има един такъв баланс – стремим се да не играем всяка неделя, защото артистите също имат семейства и искат да отидат някъде. В сезона има месеци, когато се работи активно, но има и по-разтоварени. Директорът, заедно със синдикалните организации, прави графика, по който работим, съобразен с продажбите и в месеците, когато няма толкова публика, се компенсира натоварването от предходните месеци.

– Какво предстои през летните месеци в театъра?

– Започваме един фестивал на Музикалния театър на открито на територията на Военна академия. Ние ще участваме с един мюзикъл и ще ни гостуват с различни заглавия колегите от  Варна, Стара Загора, Пловдив. Софийска опера също ще участва в този фестивал. Предстои и ни премиера на две заглавия октомври месец и голям балетен концерт. Използвам случая да поканя всички да дойдат и да се насладят на нашите спектакли.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *