Пламен Димитров: Нужно е взаимно признаване на синдикалното членство в европейските страни

Това, върху което синдикатите в Европа все още не работят, е постигането на взаимно признаване на синдикалното членство. Този въпрос стои от 15 години насам. Ако тази практика се възприеме в ЕС, когато български синдикален член замине на работа в Германия, той ще стане член и на немския синдикат, на който ще плаща членския си внос. За нас това е единственият начин да бъдат гарантирани защита, права, здравни и социални осигуровки и подобряване на условията на живот за работещите в чужбина.

Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на среща с немска делегация, водена от парламентарния държавен секретар във Федералното министерство на труда и социалната политика Анет Крамме. От българска страна присъстваха още директорът на ИССИ на КНСБ Любослав Костов, главният експерт в сферата на пазара на труда, миграцията и мобилността Атанаска Тодорова и консултантът Юлия Симеонова. Бяха обсъдени проблемите, намерените решения и идеите по отношение на подобряването условията на труд за мигрантите в Германия в целевите сектори – транспорт, строителство, месопреработвателна промишленост и домашни грижи за болни и възрастни хора.

Срещата бе организирана в контекста на проект “Справедлива мобилност”, стартирал през 2016 г. Негова основна цел е да спомогне за налагането на достойни заплати и справедливи трудови условия за работниците от държавите на ЕС от Централна и Източна Европа на германския пазар на труда. Политическата отговорност за проекта носи Председателството на Федералната организация на Съюза на германските синдикати (DGB). Той се подпомага от Федералното министерство на труда и социалната политика и от Конфедерацията на германските синдикати (DGB). В рамките на проекта се изготвят проучвания, изградени са девет консултационни центъра в Германия и са разработени образователни материали, които обръщат внимание на ситуацията на мобилните работници и разпространяват информация за нея.

Пламен Димитров е член на борда на “Справедлива мобилност”. КНСБ е в тясно международно сътрудничество със синдикалните организации от Европа, тъй като това е от решаващо значение от гледна точка на представителство на мобилните работници. Конфедерацията на независимите синдикати в България има двустранни споразумения с национални синдикални организации в Германия, Великобритания, Испания, Австрия, Белгия, Румъния, Гърция и Кипър.

“Основният икономически мотив за миграцията от България е голямата разлика между минималните работни заплати в нашата страна и във всички останали членки на ЕС”, каза президентът на КНСБ. Той подчерта, че синдикалната плътност в България е колкото тази в Германия – около 18%. Но във Федералната република покритието с КТД е 60% за разлика от това сред българските работници, изчислено на 28%. “Точно затова ние разчитаме на Директивата за адекватни и справедливи минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне. Димитров поясни, че приоритетите на КНСБ са КТД и доходите. Ако целта на конфедерацията за следващите пет години  средната заплата да бъде увеличавана с 12-13% при нормална инфлация, а МРЗ изпреварващо със 17-18% ежегодно, бъде изпълнена, то в България няма да има работещи бедни и съответно натискът за трудова емиграция ще намалее значително”, заяви пред немската делегация той.

Анет Крамме посочи, че по линия на проекта немската страна осъществява изключително интензивен диалог с българското Министерство на труда и социалната политика. След подадени сигнали от румънския и българския посланик в Германия относно тежките условия на труд на мигрантите в месопреработвателни цехове от страна на Федералната република са предприети мерки, според които работещите в тях чужденци не са самонаети, а наети лица, които могат да се ползват от пълна защита, здравни и социални осигуровки и подобрени условия на живот, посочи Крамме. Тя заяви, че предстоят разговори с МТСП, в които ще бъдат обсъдени проблемите в транспортния и строителния бранш и в домашните грижи. Що се отнася до лицата, които се грижат за тежко болни възрастни хора, парламентарния държавен секретар обясни, че те не напускат дома, в който работят, често в продължение на месеци, а работното им време е 24-часово. Това води до пълна социална изолация. Крамме обяви, че с решение на Федералния върховни съд тези 24 часа труд вече трябва да бъдат заплащани на лицето.

Другата тема, която държавният секретар предложи за обсъждане бе ситуацията на международните шофьори, преминаващи през Германия. “Местата за почивка в нашата страна не са добре организирани, по-точно не са достатъчно, а тоалетните и душовете се заплащат, каза Крамме. Ние мислим, че трябва да има обособени отделни социални помещения, особено през зимата. Не по-малко належащ въпрос за решаване е невъзможността на шофьорите да достигнат до медицинска помощ. Нашата идея е през местата за почивка да минава санитарен камион, който да оказва помощ при нужда. Не знам дали ще успеем. Но вярвам, че тези, от които нещата зависят, трябва да настояват”, заяви Анет Крамме.

По темата за специалистите от страните от Централна и Източна Европа тя каза, че Германия няма намерения да ги привлича целенасочено, защото са нужни в държавите, от които са. Но няма да постигнем икономически растеж, ако не отворим пазара на труда за лица от трети страни.

Въпреки че нивото на българската икономика е по-ниско от това на германската, в България също има недостиг на кадри. “Всички трябва да извличаме ползите от справедливата мобилност”, каза президентът на КНСБ. Точно затова е нужно и взаимното признаване на синдикалното членство.

Пламен Димитров благодари на немската делегация за конкретните действия, идеи и поставени цели. В посока защита на правата на работниците трябва да работят заедно правителства и синдикати чрез организирани съвместни проверки от Европейския орган по труда (ELA) в държавите членки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *