[vc_row][vc_column][vc_column_text]-Тази година отбелязваме 1 май в извънредна ситуация заради глобалната пандемия, която се отрази негативно на пазара на труда в целия свят. Има ли все пак повод за оптимизъм?
-В момента целият свят е изправен пред безпрецедентна криза. Повече от половината работещи по света, в това число и заетите неформално, са заплашени да останат без прехрана. Така че няма много поводи за оптимизъм, но може би донякъде той идва от начина, по който се разви кризата в икономически и социален план. Здравният характер на причините доведе до резки спадове и все повече анализитори говорят, че когато това се овладее и започнем да живеем с вируса на приятелски начала, както с вируса на СПИН и редица други, тогава и възстановяването ще бъде също толкова бързо, колкото спадът и загубата на икономическа активност и на работни места.
С други думи, все повече се говори за рязко V-образен характер на икономическата и социалната криза в момента, в който се появят оптимистични знаци за по-устойчиво решение като ваксина или лекарства. Вече се говори, че има лекарство, което действа успешно за възстановяването – Ремдесивир. Докато няма ясни и надежни сигнали в тази посока, ще живеем с този ресурси и най-вероятно ще прилагаме най-успешния подход до момента – немският, известен като „на чука и танца“ – за изправяне на пиковете на кривите на заболеваемостта и смъртността, на рецесионната крива, на удара върху заетостта и съответното отпускане на дадената сфера. Т.е. оптимизма трябва да го търсим в комбинацията от успешните мерки, поне що се отнася до следващите 12-15 месеца.
-Ще помогне ли кризата да се сложи траен акцент върху безопасните условия на труд? Повечето предприятия успяха да реагират навреме, да въведат мерки и да предпазят работниците си от заразяване.
-Вече е категорично възприето от всички компании, от повечето правителства, че мерките по безопасност и здраве трябва да бъдат прокламирани като част от фундаменталните права на работното място. От друга страна, аргументите за включването на COVID-19 в списъка на биологичните агенти, които причиняват съответните професионални заболявания, стават безспорни и това ме кара да мисля, че през следващите месеци този оформящ се консенсус ще резултира в нови международни правни актове, най-вероятно конвенция на МОТ по безопасните и здравословни условия на труд като цяло и в частност възприемането на COVID-19 като един от ключовите биологични агенти.
Все по-голямо става вниманието и на ниво фирми за въвеждането на специфични протоколи, стандарти за безопасност и здраве, свързани с COVID-19 както за работещите, така и за техните клиенти. Този въпрос стои спешно, например, в сектора на туризма. Трябва да се прецени кои са добрите практики и стандарти, за да спокойни и работещите, и клиентите, че няма да се заразят. Това важи не само в България, но и във всички страни, които имат ключов приход в брутния си продукт от туризма. У нас той е съществен – 15% от БВП и без бизнеса, синдикатите и колективното договоряне не смятам, че въпросът ще бъде решен. Това показва опитът и на други държави като Италия, Испания, Белгия, Нидерландия, Германия, Франция. Това са добри примери, които нашите секторни федерации, браншови камари имат възможността и отговорността да следват час по скоро и да изготвят допълнителни стандарти, които да внесат усещне за сигурност при съвместното съществуваме с COVID-19 както на работното място, така и в обществото дълго време занапред.
-1 май е празник и на работническата солидарност. Как КНСБ ще подкрепи членовете си, станали жертви на вируса?
-1 май е международен ден на работническата солидарност, на достойния труд, както и официален празник на КНСБ и аз използвам възможността да го честитя все пак, независимо, че сме в доста драматични условия и обществото, и работещите. Слава богу, много от предприятията работят и голяма част от работниците и нашите членове са живи и здрави, ходейки всеки ден на работа и упражнявайки своя труд. Имаме задължението да продължаваме да опазваме техния живот – и ние, и работодателите. За съжаление, има и такива, които, бидейки на първа линия, като медиците, работниците в транспорта, енергетиката, леката промишленост, вече се заразиха. В момента заразените наши членове не са много – няколко десетки са сигурно, но най-вероятно ще нарастват, предвид на това, че 2/3 от обществото са икономически активни българи, а половината от обществото работи. Логично е при близо 1500 души заразени да очакваме, че тези съотношения се прилагат и тук и няколко стотин от заразените ще бъдат работещи.
Ето защо, от днес даваме старт на благотворителна кампания „Не сте сами“ за подкрепа на заболелите синдикални членове. Искаме да покажем не само морална солидарност, но и да изпратим посланието, че те не са сами в тази карантина вкъщи или в болницата. Предвиждаме материална подкрепа, която мобилизираме през благотворителния фонд на името проф. д-р Желяко Христов от нашите основни членове и конфедерацията. Амбицията и целта, която си поставяме, е през дарителска сметка да наберем общо поне 100 хил. лв., които да бъдат за финансова подкрепа на заразените синдикални членове на КНСБ – такава каквато им е нужна – дали за медикаменти, или ежедневно снабдяване с храна, или други нужди. Регионалните структури ще решават на място, надяваме си и със съдействието на социалните служби, които работят със заразените и карантинирани по техните домове. Вече имаме близо 10 хил. лв. събрани от няколко наши федерации – Синдикатът на българските учители вече дари първите 3000 лв., Федерацията на синдикатите в държавното управление и организациите също дари 3000 лв. във фонда, ние имаме собствени ресурси още толкова. Федерцията на синдикатите в здравеопазването е най-засегната, медиците, които са заразени, минаха 170 души. В процес на установяване е точният брой, имена и местоживеене на нашите синдикални членове и в следващите няколко дни федерацията допълнително ще обяви какъв е броят на подпомогнатите членове. Тяхната амбиция и цел е с 500 лв. да бъде подкрепен всеки заразен медик. Ние гарантираме, че всеки заразен синдикален член ще получи финансова помощ най-малко в размер на 150 лв. Тя може и да е по-висока, в зависимост от това дали съответната браншова структура има възможности и доколко и как синдикалните организации са готови да допълнят тази базова минимална сума, която ще бъде гарантирана за всички заразени синдикални членове.
-Хората, които губят работата си, очакват подкрепа от държавата. КНСБ предложи пакет от допълнителни мерки. Кои са най-спешните действия, които трябва да се предприемат?
-Регистрираните безработни минаха 300 хил. в края на миналата седмица и продължават да растат. Общият ръст е с около 100 хил. за времето на извънредното положение. Почти толкова са и хората, които се възползваха от мярката 60:40 и ще получат, или са получили, съответната подкрепа на заетостта и 100 процента от дохода им. Това е уникална мярка в ЕС – да подкрепим 100% дохода в предприятия, които са в затруднение. Подобни схеми работят навсякъде, но подкрепата е от 60 до 90% в комбинация само държава или само работодатели, затова подчертавам, че това е наше постижение – да защитим изцяло дохода на тези, които запазват работните си места.
Надявам се това да продължи, даже бройката да изпреварва тези, които губят работата си през следващите седмици. Нашата прогноза е, че още поне 50 хил. души ще останат без работа в следващите седмици и месеци, докато не започне да се вижда хоризонтът на възстановяването – не по рано от 12 месеца и то при пакет от мерки, които са достатъчно амбициозни. Необходим е втори пакет от мерки, които правителството да финансира по отношение на закъсалите сектори.
При досегашните мерки бюджетът и европейските фондове, които имаме възможност да ползваме чрез тяхното пренасочване, акумулират близо 3,8 млрд. лв. или 3,2 процента от БВП. С допълнителните привлечени средства от банковата система, стигаме до около 5 процента от брутния продукт – 6 млрд. лв. финансова подкрепа за всички мерки, които до момента се обявени от правителството, в това число и социалните такива. Освен всичко това са необходими поне още няколко милиарда допълнителни стъпки и мерки за подкрепа на закъсалите сектори – туризъм, транспорт, автомобилното и машиностроенето, преработващата промишленост. С работодателите от две седмици обсъждаме в НСТС и сме подготвили предложения, които сега се обогатяват от браншовите съвети, свикани във ведомствата заедно със секторните наши структури и работодателите. Надявам се преди Гергьовден да имаме цялостно предложение, пакет от мерки на общонационално и икономическо, но и на секторно ниво, както и няколко социални мерки, които да подкрепят социални групи, които останаха незащитени.
Три от тях ще спомена, които КНСБ предлага – да се облекчи достъпът до обезщетение за безработица, като вместо сегашните 36 месеца, за които трябва да чакам, ако съм ползвал фонда дори и за 1 седмица, се върнем към общия ред, който казва, че при 12 месеца вноски, които съм правил през последните 18 месеца, в които съм работил, имам право да ползвам фонда неограничен брой пъти, независимо колко пъти се повтаря това. По този начин ще върнем справедливостта. Това е несправедливо и дискриминационно и трябва час по скоро да се премахне.
Предлагаме и да подкрепим тези, които са на минимално обезщетение. Това е наше старо предложение, но сега е с още по-голяма актуалност – вместо 9 лв. на ден, колкото получават в момента хората, които са били осигурявани на минимална заплата, т.е. от светлия сектор, да преведем това обезщетение към законовата норма – 60 процента от дохода, върху който са се осигурявали. Ако това е тазгодишната минималната заплата – 360 лв. на месец. Няма да станат по-богати хората с това, но е два пъти повече от получаваното в момента.
Тези мерки за безработните ще струват около 130 млн. лв. на годишна база. Фонд „Безработица“ беше капитализиран през бюджета с над 1 млрд. лв. и смятаме, че без допълнителни средства и актуализация ще може да понесе едно такова облекчаване на достъпа и увеличаване на минималното обезщетение. От новорегистрираните безработни около 40 процента са на минимално обезщетение. Те идват предимно от секторите ресторантьорство, туризъм, търговия, където се осигуряват хората на минимална заплата. Факт е, че това, което имат право да получат е смешно и не ги прави защитени в условията на криза.
Второто предложение, което допълва вече взетите мерки по наше искане към министъра на труда, е за родителите, които гледат децата си. Мярката, която предложи министър Сачева за еднократното подпомагане с 375 лв. на родителите, които ползват неплатен отпуск, е добра, но не стига. Има предприятия, които продължават да работят и ние апелираме родителят да има право на допълнителен, целеви платен отпуск за отглеждане на дете до 14 г. Това трябва да е за сметка на НОИ. За нас е важно, за да могат хората да имат стабилност и доход, докато системата на образованието започне да работи. Това няма да стане скоро.
Последното предложение е за хората, които остават без доход. Данните на агенцията по заетостта показват, че само 8000 души от новорегистрираните безработни са хора, завърнали се от чужбина. Само толкова имат осигурителни права най-вероятно. Това значи, че десетките хиляди завърнали се българи са работили на сиво и нямат никакви осигурителни права и форма на социална закрила в България и трябва да бъдат подпомогнати. Повечето от тях са с ниско образование, за съжаление, нямат шанс бързо да се реализат на пазара на труда в тази стагнация, макар че в някои сектори се търсят точно такива нискоквалифицирани кадри, но като цяло има голяма опасност в следващите месеци, да останат без никакъв доход. Човек, когато е гладен и няма с какво да си нахрани децата, става агресивен и естествено това предполага ръст на криминогенната обстановка. Така че по-добре навреме да дадем ваучери за храна на тези, които нямат доход от никакви дейности. През тези ваучери да осигурим за месец или два изхранването на техните семейства.
Тези три мерки най вероятно ще бъдат адресирани към поне 100 хил. души – безработни, родители и хора без доходи, което е сериозна част от българските граждани и трябва да дадат подкрепата, която държавата дължи на своите граждани в условията на пандемичната криза.
– КНСБ слага отдавна акцент върху необходимостта от развиване на дигиталните умения на работещите. Кризата ще ускори ли този процес?
– Искаме или не, кризата като един ЦЕРН ускори всичко до такива размери, че компресира цялото пространство до неочаквани срокове на случване на дигитални процеси и на заместване на досегашни традиционни форми на полагане на труд.
По наши наблюдения поне 1/3 от заетите в момента работят не на работното си място – от дома, дистанционно, под други форми и това не се дължи само на системата на образованието, която беше основния герой в скорострелното минаване от присъствено в дигитално обучение. При това доста успешно. Там за 5 дни стана нещо, което министър Вълчев очакваше да стане плавно за 2 г. и то не в цялост.
Mackenzie говореха за 10-15 г. необходими за дигитална трансформация, а сега прогнозата им е три пъти по-кратка, именно благодарение на цялостната криза.
Много компании прибягват към това и от гледна точка на съкращаване на разход. Преди критикувахме, че машината ще ни измести, защото е по-евтина, а сега става предимство, защото не боледува, не се заразява. Новата болница в Румъния за лечение на коронавирус, например, ще се обслужва от изцяло роботизиран персонал. Във все повече професии машините заместват работните места, но пък това дава други възможности на хората да намерят алтернативни занимания и да реализират своите творчески заложби. Дай боже, още по-свободно и с гаранции за техните доходи, сигурност и здраве в други области, които изискват това, което машината няма – човешки интелект.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]